Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
Миналата седмица от КНСБ обявиха последните си изчисления за издръжката на живот у нас. Те показват, че за един работещ са нужни 1427 лв. месечно, а за тричленно семейство с едно дете до 14 години – 2568 лв. Въпросните сметки важат до края на септември, а инфлацията продължава да расте.
От друга страна не бива да забравяме, че минималната заплата у нас е 780 лв., но това не е сумата, която работещите получават. След удържането на данъка и осигуровките остават чисто 551 лв. Към края на миналия месец само за храна човек дава по 562 лв. Излиза, че парите не стигат на хората дори да се изхранват, а какво остава да покриват другите си разходи за нормален живот. Как при това положение ще преборим демографската криза и ще спре негативната тенденция да се раждат все по-малко деца?
Над 41% от наетите в България са на минимална заплата. Трима от четирима работещи получават трудово възнаграждение под 1000 лв. С подобен доход издръжката на домакинството е истинско предизвикателство и често докарва хората до мизерно съществуване. Общо за страната повечето работодатели са свикнали да плащат заплати на нивото на минималната или малко над нея. Това означава, че не само хора с ниско или липсващо образование вземат обидно ниски заплати.
Според Евростат България има най-ниската ставка на час в ЕС – 8,2 евро на час. Средното за общността е 30,70 евро. Да не говорим за страни като Белгия и Люксембург, където получават по над 54 евро на час. В съседна Румъния и то преди да увеличи минималната заплата от 1 септември до 3300 леи (1300 лв.), почасовата ставка там бе 11-12 евро. С една минимална заплата у нас потребителската кошницата от най-необходимите 12 хранителни стоки може да се напълни 7 пъти. Средно за ЕС този показател е 25 пъти. В Германия това може да стане 39 пъти, в Румъния – 15 пъти или двойно повече отколкото в България. За това и средната ни продължителност на живот при нас е само 71 година и няколко месеца.
Много шум се вдигна, че от 1 януари 2024 г. минималната заплата ще скочи до бруто до 933 лв., но чистите пари ще са само 724 лв. или почти 2 пъти по-малко от издръжката на живота към края на септември 2023 г. Очаквам обаче до няколко месеца издръжката да достигне поне 1500 лв. за сам човек. Очакваното поскъпване на петрола, заради войните в Украйна и Близкия изток, ще повиши значително инфлацията. Само бързо решаване на конфликта с мирни средства може да намали подобни рискове. Засега обаче няма такива изгледи.
Да не забравяме, че нормални заплати у нас се плащат само в най-големите компании. След промяната на минималната заплата предприемачите ще бъдат принудени да я вдигнат. В същото време експортът ни намалява, което понижава приходите и печалбите на българските износители. От друга страна негативно влияние оказва и нарастващата бедност, свиваща вътрешното потребителско търсене.
Най-лошото е, че у нас все още не са изкоренени причините за напомпване на цените – корупцията и спекулата. Наскоро кабинетът поиска за 15 основни храни търговците да ги предлагат на минимални цени. За същите стоки, от доста време се знае, че у нас те са по-скъпи в магазините, отколкото в богатите западни държави, където нивото на доходите е в пъти по-високо. За някой от тях става дума за разлика в пъти. Яйцата у нас са 3 пъти по-скъпи, отколкото в Германия. Там литър мляко от 3% масленост е 1,32 евро или 2,64 лв. В българските супермаркети най-евтиното и то с по-ниска масленост се продава за 3,53 лв.
Бум на цените на горивата, освен скок на инфлацията ни, ще доведе и до понижаване още повече на конкурентоспособността на българската икономика, която все още е много енергоемка и по този показател е на нивото от началото на миналия век. Ние харчим 3,5 пъти повече енергия за единица брутен вътрешен продукт, отколкото средното ниво в ЕС. Модернизирането й обаче може да стане само с умно вложени инвестиции. По данни на швейцарски институт, преди 20-25 години България, от 62 наблюдавани страни бе на пето място по конкурентоспособност, а сега сме паднали до 59 място и продължаваме да вървим надолу.
Все още няма достатъчно инвеститори, искащи да влагат парите си в България. Една от основните причини за липсата на интерес, освен липсата на върховенство на закона, е и непостоянството в данъчната политика. Чуждите инвеститори искат поне няколко години да няма промени в тази система, за да си направят добре сметката. Оставането ни извън Шенген също плаши потенциалните инвеститори, защото това затруднява доста логистиката на износа и вноса у нас. В България специално никой предприемач не е сигурен дали камионът със стоката му няма да се счупи в някоя дупка по пътищата ни. Все още не се знае след колко години най-после българската транспортна инфраструктура ще достигне поне средното ниво на европейската. За пътищата у нас за тази година бяха отделени в бюджета 8,2 млрд. лв., но повечето от тях бяха изхарчени за енергийни субсидии „на калпак“. Подпомагането не носи печалба и не връща пари. Миналата година така опукахме 2,7 млрд. лева от първите траншове от ЕС по Плана за възстановяване и развитие. От тях сме вложили в конкретни проекти само 100 млн. лв. Въпросните милиарди догодина ще трябва да ги връщаме, защото не са използвани по предназначение. Сега кабинетът отново иска получаването на нов транш от ЕС от 1,4 млрд. лв. Не е ясно как това може да стане без подготвени проекти от наша страна. Общините, особено малките, нямат пари и кадрови капацитет за това, а Брюксел държи и с право инвестициите да се насочат към изостаналите райони.
Финансовият министър Асен Василев пък отдавна е включил въпросните 1,4 милиарда в приходната част на бюджета за 2023 г. В същото време дефицитът в хазната от август расте главоломно от 51 млн. лв. до 1,5 млрд. в средата на октомври. Зейващата огромна дупка в бюджета най-вероятно ще бъде запушена със скъп заем, защото не бе взет навреме преди няколко месеца, когато лихвите бяха много по-ниски. Друг въпрос е колко от предложените наши облигации ще бъдат купени от инвеститорите. Все още не сме в еврозоната и това ще наложи да продаваме държавните си ценни книжа при много по-неизгодни условия. Купувачите ще искат България да им гарантира по-висока доходност, което ще е за сметка на хазната ни.
Има риск следващата година да бъде много тежка за страната ни. Кризата в световната икономика, провокирана от войните, ще доведе до преструктуриране на бюджетите на ЕС и на САЩ. Ще трябва да се помага не само на Украйна, но и в Близкия изток на Израел и Палестина. За нас може и да не останат достатъчно средства.
