Удължаване с една година на срока на намалената ставка от 9% ДДС за ресторанти и хотели предлага Съюзът за стопанска инициатива. Предложението идва във връзка с промените в данъчните закони, които ще се разглеждат от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Туристическият бранш, хотелиерите и ресторантьорите понесоха най-тежкия удар от Ковид мерките. ССИ счита, че секторът има нужда от по-продължителен период на възстановяване поради дългия период на пълен локдаун в страната по време на пандемията. Припомняме, че тези сфери на дейност са основен източник на работни места в България – по данни на Националния статистически институт заетите в тях са над 120 хиляди към края на месец юни. Не на последно място – предложеното удължаване на срока на действие на намалената ставка от 9% ДДС ще има и антиинфлационен ефект, тъй като повишаването на ДДС би довело до нарастване на цените.
ССИ не е убеден в ефективността на предложената промяна в Закона за ДДС, предвиждаща лице, което не получи фискален или системен бон в търговски обект, да има право да не заплати стойността на стоката или услугата. Приемаме, че мярката е насочена към ограничаване размера на неформалната икономика. Проблем при прилагането й обаче може да възникне, в случай че продавачът издаде документ, който не отговаря на изискванията, но това все пак му даде основание да получи дължимата сума по транзакцията. От друга страна, от купувачите не бива да се очаква да са информирани какви са реквизитите на фискалния или системния бон.
По отношение на широко дискутираната мярка “Бонус-донос“, заложена в промените в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, напомняме, че идеята да се дават награди при получаване на информация за укриване на данъци не е нова. Очакването, че бизнес-партньори ще се издават взаимно е свързано по-скоро с влошаване на отношенията помежду им. Не намираме за логично даден бизнес или служител да издаде свой контрагент или работодател, освен ако няма някаква лична негативна причина или облага за това.
Намеренията на вносителите са ясни – реализирането на допълнителни приходи. При тази ситуация обаче първо би следвало да се търсят начини за оптимизиране на разходната част на бюджета, защото проблемът произтича най-вече от нея (твърде високи разходи спрямо приходите).
Неефективността на държавните разходи за съжаление е сериозен проблем, който води до слаби резултати срещу изразходваните ресурси.
ССИ намира за сериозни предвижданите промени в сферата на данъците и осигуровките от трудова дейност, отнасящи се до работата на хонорар. С предложените промени се премахват нормативно признатите разходи (25% при граждански договори), с което ефективно се повишава данъчно-осигурителната тежест. Тук особено важен в въпросът с прикриването на трудова дейност,
свързаният с това въпрос за работата от разстояние и какви би следвало да са задълженията на работодателите по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в този случай. При липса на формални трудови правоотношения работодателите нямат такива задължения и по този начин се избягва плащането на осигуровки срещу рисковете трудова злополука и професионална болест, общо заболяване, майчинство и безработица. При новия режим, обаче, тази
допълнителна осигурителна тежест ще бъде добавена към настоящата. Основен въпрос тук е как ще се идентифицират служителите, които работят в условията на прикрити трудови правоотношения.
Предложената дефиницията е обща, което би могло да се тълкува доста широко от страна на данъчните с цел събирането на по-високи приходи. ССИ е категоричен, че такава промяна изисква по-добра обосновка.
Сред предложените промени е и въвеждането на глобално минимално равнище на данъчно облагане, според което минималната ставка трябва да стане 15% и да се отнася за предприятия с приходи над 750 млн. евро (приблизително 1,47 млрд. лв.). (Тази промяна произтича от транспонирането на Директива 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 г.). Основната цел на тази промяна, според вносителите, е „да се ограничи конкуренцията между ставките на корпоративния подоходен данък
чрез установяването на минимално равнище на данъчно облагане в световен мащаб“. Така големите компании ще се лишат от възможността да си избират къде да бъдат облагани, за да плащат по-ниски данъци от 15%, което е възможно понастоящем в юрисдикциите с ниско (минимално) облагане.
Всъщност данъчната конкуренция дава възможност на по-слабо развитите икономики да се опитат да наваксат изоставането си спрямо по-развитите като привличат инвестиции и предприятия, които плащат по-ниските ставки при тях.
Според ССИ целта и пред европейската директива, и пред промяната в националното ни законодателство, е решаването на погрешно поставен проблем. Проблемът не са ниските данъци в няколко юрисдикции, а преобладаващо високите данъчни ставки в почти всички развити икономики, които спъват развитието им. Повишаването на данъчното облагане по целия свят няма да подобри ситуацията в държавите с високо данъчно облагане, дори може да я влоши. Мярката може да повлияе негативно на развиващите се страни, особено на тези, които разчитат повече на ниските данъчни
ставки, каквато е България. Стимулите за инвестиции при тях ще бъдат ограничени, и от това ще се забави процесът на създаване на работни места и на добавена стойност. Ефективността на мярката също е под въпрос, тъй като въпросните икономики могат да се опитат да заместят ниските ставки с държавни помощи, субсидии и други инструменти.
В заключение, ССИ считта, че данъчната система трябва да бъде сравнително опростена, лесно разбираема и да поражда относително ниски разходи за събиране на данъците. Освен това, тя трябва да създава предпоставки за устойчив икономически растеж, чрез стимулиране предлагането на труд, предприемачеството, инвестициите и иновациите. Предложените промени в данъчните закони не се отклоняват от тази философия, но някои от тях биха се отразили неблагоприятно на бизнес средата и биха създали предпоставки за увеличаване на рисковете във финансовата система в бъдеще. От друга страна, стремежът за повишаване на данъчните приходи с цел бюджетна консолидация е разбираем, тъй като в противен случай публичните финанси биха могли да се явят съществена пречка пред изпълнението на приоритетните
задачи, каквато е влизането в еврозоната.
