Петър Кичашки, пред в. „Галерия“
Атаката на „Хамас“ над Израел припомни на света, че Близкия изток е буре с барут, което може да пламне във всеки един момент. Дори, изглежда, самите отговорни фактори, че и гражданите на Израел, също сякаш се бяха приспали в последните години. Затова и атаката на терористите от „Хамас“ дойде толкова шокиращо за службите, властите и политиците на Израел. Никой, включително израелските служби, които се славят като едни от най-добрите в света, не уловиха сигнали за готвеното от „Хамас“. Причините за това сякаш са няколко.
Първо, политическата обстановка. Израел е в тежка политическа криза, прочее сходна с българската, от известно време. Опозицията иска оставката на Нетаняху заради обвинения в корупция. Самият Нетаняху обаче няма намерение да излиза от голямата политика, което доведе до тежък политически конфликт. Азбучна истина е, че когато държавата е отслабена от вътрешни напрежения, това я прави лесна мишена за външни атаки. В случая „Хамас“ се възползваха от тази ситуация. Още повече, че се появиха данни, че терористите са планирали тази атака над две години. Просто са чакали най-подходящия момент и той настъпи.
Второ, в последните години израелските служби и армия инвестираха силно в технологии, оставяйки на заден план наземния персонал. Това е естествен процес – никой не може да инвестира и в технологии, и в поддръжка на голям апарат без да жертва други държавнически системи. Затова Израел взе стратегическото решение да не разширява професионалната ди армия и агентурен апарат, наблягайки на високи технологии. Този подход бил много успешен, ако не се контрираше по един елементарен начин – с премахване на технологиите от страна на врага. Няма как да подслушваш телефоните на „Хамас“, ако те не използват такива, а се срещат само очи в очи на сигурни локации. Няма как пълната с камери, датчици и електроника стена между Газа и Израел да удържи на натиск от 50-годишни булдозери. Докато Израел мина в дигиталната ера, „Хамас“ съвсем съзнателно се върна в каменната.
Трето, в последните години Израел беше заел политика на опитомяване на „Хамас“. Концепцията беше проста – даваме на „Хамас“ възможности да търгува, позволяваме строежа на голям търговски порт, насърчаваме инвестиции в Газа. Така с времето „Хамас“ няма как да не прогледне, че за тях е по-добре да не сме врагове. Ясно, че няма да станем приятели, но поне да спрем да сме врагове. Разумна и логична политика. Когато обаче от другата ти страна има разумни и логично действащи хора. В случая с терористите не е така. „Хамас“ оставиха Европа и света да си мисли, че те са готови да правят отстъпки, докато всъщност се готвят за зверството, което извършиха. Няма как да очакваш разумно поведение от хора, които демонтират чисто новата (построена с европейски пари, впрочем) водопреносна мрежа, за да я изпозлват за самоделни ракети срещу Израел. Нали си даваме сметка за какъв примитивизъм и диващина става дума? Да си готов да останеш без прясна вода, но да имаш с какво да бомбардираш врага си. Няма как да очакваш разумно поведение от такива хора.
Тези три фактора в комбинация със световния фокус към руската агресия в Украйна, създават перфектните предпоставки за такава масирана терористична агресия. Към това обаче трябва да се добави и още нещо – сложната геополитическа конструкция на целия арабски свят. Вкратце, двете мощни ислямски държави – Саудитска Арабия и Иран – се борят за политическо надмощие в арабския свят. И двете са атавистични централизирани управления, които са силно теократично зависими. Разликата е основно в това, че Саудитска Арабия е партньор на Запада, докато Иран разчита основно на подкрепата на Русия и Китай. Това проектира сблъсък на две нива между тях. Веднъж са в конфликт за надмощие сред другите арабски държави и втори път са проксита на големите геополитически играчи, които търсят да имат по-голямо влияние в региона.
В този контекст Иран не може да допусне сближаване между Израел и Саудитска Арабия. Това би било край на иранския властови конструкт в арабския свят. Стопли ли Саудитска Арабия отношения с Израел, други ще я последват. Това ще ги отдалечи от екстремната антисемитска линия на Техеран и ще направи Иран второстепенен играч в арабския свят. Затова Иран провокира, финансира и подкрепя „Хамас“ и „Хизбула“, които следва да провокират Израел и да предизвикат неговата мощна ответна реакция. Тя от своя страна следва да има възпираща роля за Саудитска Арабия, която няма да може да си позволи да изглежда сближена с Йерусалим, докато Израел нанася тежки удари върху мюсюлманите в Газа. Разбира се, цялата тази геополитическа реалност трябва да се насложи и върху руската агресия в Украйна, както и върху кризата в Нагорни Карабах.
Това фактически означава, че целият регион е пламнал в микро и макро конфликти, всеки един от които има потенциала да предизвика дългосрочни негативни последици за всички ни. На практика светът се намира на прага на глобален пожар. Единствено разума на палещите чергата може да възпре допълнителната ескалация. А единственият начин някой да прояви разум от тези актьори е, ако видят дебелия край на тоягата. Затова Щатите дислоцират огромна морска военна сила в региона – за да охладят мераците на различните групички, които смятат, че имат правото да запалят света. Няколко самолетоносача и присъдружен военен флот са в състояние да разколебаят и най-големия фанатик. Въпросът е, че седим върху буре с барут и ако пламне искра е малко вероятно да ни хареса резултата. В тази ситуация само силата може да сдържи агресията. Това е и причината Израел да отговори толкова мощно. Няма как да е иначе при гледката на изклани бебета, изнасилени момичета и обезглавени войници. Това няма как да остане без последици. Явно со кротце и со благо няма да стане. Ще си трябва и кютек за съжаление.
Предизвикателството пред Израел в следващите дни е да не предизвика клане, в което да паднат цивилни жертви. Тогава пропагандата ще започне да разглежда Израел от жертва, каквато е, в агресор, какъвто няма желание да бъде. Същевремнно обаче е ясен един основен императив – „Хамас“ трябва да бъде разрушен. Едно е ясно – предстоят трудни дни и седмици.
