Интервю на Николай КОЦЕВ
Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Надежда Сейкова и Илия Добрев през 1994 г. От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България.
Мутафчиев е един от най-обичаните български актьори, неизброими са емблематичните му роли в театъра, киното, телевизията. Незабравимо е участието му в „Хъшове“ на режисьора Александър Морфов, а емоционалното му изпълнение на песента „Бел кон“ се превърна в неофициален химн на спектакъла. Изявява се успешно и като озвучаващ актьор, негов е българският глас на шантавия ленивец Сид от култовата анимация „Ледена епоха“. Мафиотски бос, хъш, драматична или комедийна роля, Мутафчиев може да изиграе всичко. Напоследък участва изключително успешно и в моноспектакли. Паралелно с актьорската си кариера, работи упорито и като председател на Съюза на артистите в България. Носител е на множество награди, сред които: най-добър актьор за ролята си на Агатон в „Опечалена фамилия“ на фестивала в Зайчар, Сърбия, Златна роза за най-добър актьор за ролята си във филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, както и награда „Аскеер“. Като човек той смело и категорично изразява позициите си. Живее няколко години с актрисата Лиза Шопова, с която имат син Асен, също актьор. По-късно се жени за Елица Денолюбова, с която имат две деца – Ая и Благовест.
– Г-н Мутафчиев, заварвам ви на път към Добрич, може би ще представите новия си моноспектакъл „Боже мой“?
– Още не е готов, работя по него. Премиерата му ще бъде на 18, 19 и 21 ноември в Народния театър „Иван Вазов“. В момента пътувам за Добрич, защото започнах репетиции на ново представление по покана на Добричкия театър. Участвам в спектакъла „Църква за вълци“. Драматург е Петър Анастасов, а режисьор Стефан Спасов. Спектакълът ще се играе с трупата на Добричкия театър. Премиерата ще е в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна на 2 октомври. На 3 и 4 октомври е премиерата на спектакъла в град Добрич в Драматичен театър „Йордан Йовков“. А на 5 октомври се прибирам в София, за да продължа репетициите по моноспектакъла „Боже мой“ по текст на Теа Денолюбова и под режисурата на големия български режисьор Стоян Радев.
– Постоянно сте на път, а сте председател и на Съюза на артистите в България. Какво ви питат хората зад кулисите?
– Аз обичам да пътувам. Една от причините за това са именно срещите ми с хората. В градовете и театрите извън София постоянно се срещам с колегите, интересувам се от всичко, което се случва в конкретния държавен културен институт. В неформална среда колегите ми се интересуват от повишението на доходите им от допълнителни средства за театрите, за да работят спокойно и без напрежение. Удовлетворен съм, защото чувам проблемите им и когато се върна в София започвам да работя по тях.
– Вие открито взимате отношение по обществено-политически въпроси, не се притеснявате да изкажете позиция. Какво мислите за сегашното управление на страната?
– Сегашното управление е по-добро от служебните кабинети, през които преминахме. Те показаха недостатък, по-специално в избора си за министри на културата. Минахме през доста катаклизми с тези министри. В момента управлението се справя доста добре с проблемите, а и ние гледаме да сме в помощ на Министерство на културата, защото работим в една и съща посока, а то е да искаме увеличение на бюджета за култура.
– През август вие излязохте с доста остра позиция точно по въпроса за бюджета за култура. Имаше ли реакция?
– Действия имаше дотолкова, че бюджетът, който се прие за тази година, не е увеличен, но и не ощетява сферата на културата. Това донякъде удовлетворява нашите искания и тенденции. Държавата трябва да покаже управленчески талант и желание да увеличи бюджета за сектор култура за бюджет 2024 поне с 250 млн. лева. Има изключително много работа, която трябва да се свърши в нашия сектор, а това става само когато има достатъчно средства.
– Актьорите от години се оплакват от ниски заплати и да признаем, имат основание. Има ли светлинка в тунела?
– Има светлина в тунела. Актьорите се оплакват от ниски доходи, това го знам. Това не е тенденция от днес, така е поне от 10-15 години и тази тенденция не е от нежелание или невъзможност да се намерят средства. До този момент правителствата нямаха отношение към този сектор. А аз смятам, че опазването на традициите в културата на една нация е в основата на продължаването на живота на нацията в бъдеще. Доходите не могат да бъдат увеличавани, защото културните институти работят на делегирани бюджети. Увеличението на заплатите не става просто с щракане на пръсти, а с много работа. Нашата работа я свършихме, подписали сме и браншово споразумение, което гарантира увеличаване на доходите и на началната стартова заплата в сектора. Това ще е добре за достойнството на колегите, а и политиците и обществото ще гледат по друг начин на нашата професия. Ниските доходи са процес и следствие на недоброто отношение към нашия сектор от всички, които са управлявали до момента. А сектор култура показва високи резултати и не е за подценяване и неглижиране. България може само да се гордее с резултатите, които постигаме, дори извън рамките на нашата страна.
– Предлагали ли са ви да влезете в политиката, изкушава ли ви тази област? Или сте „неудобен“, защото казвате директно какво мислите?
– Да, много пъти са ми предлагали, но аз всеки път отбивам този разговор. И дори не е заради това, че съм „неудобен“. Не смятам, че трябва да вляза в някоя партия, за да се занимавам с политика. Това, което правя в Съюза на артистите, е вид политика. Основната ми задача е да правя всичко възможно колегите ми и целият сектор да се чувстват добре. Това си е политика! Преди бях революционно настроен, скачал съм, сочил съм с пръст недъзите на всяка цена! В момента пак правя същото, но с диалог. Станах привърженик на диалога, на сядането на масата на преговорите, за да се разберат няколко страни. Така можем да стигнем до конкретни искания, намерения и цели.
– Не мога да не ви попитам за скандала в Народния театър от началото на годината. Този конфликт между Александър Морфов и директора на театъра Васил Василев разедини ли актьорите?
– Не ги разедини, но ги обърка. Не мисля, че в момента има конфликт. Ако е имало такъв на лична основа, гилдията не трябва да се намесва. Видях, че колегите се дръпнаха от този т.нар. „скандал“. За нас това не е скандал. Колегите в Народния театър в момента работят прекрасно. Тези, които са били недоволни, ще продължат да бъдат недоволни. А тези, които са доволни, ще останат такива до момента, в който и те станат недоволни. Работата си върви! Наскоро излезе премиерата на „Хага“, едно чудесно представление, което горещо ви препоръчвам да гледате. Следващия месец ще е премиерата на „Антихрист“, предстои и на „Боже мой“, моето представление. Има и други премиерни спектакли, работата кипи. Знаете ли, хората на изкуството не би трябвало да се интересуват от скандали на партийна основа, били те политкоректни или политнекоректни. Разбира се, хората на изкуството имат право на мнение, на отношение, но смятам, че трябва да го изразяват чрез творчеството си, с работата си на сцената, а не по медиите. Поне аз така смятам, че е правилно.
– Как се роди идеята да вкарате песента „Бел кон“ в „Хъшове“? Чудесно изпълнение, според много хора вашата интерпретация е по-добра от оригинала на Влатко Стефановски?
– Благодаря за оценката. Това беше идея, която се роди между мен и Сашо Морфов, докато репетирахме „Хъшове“. Тази песен страшно много я харесвам и всеки ден му мрънках: „Сашо, искам да я изпея тази песен, хайде да я направим, дай да я вкараме тази песен!“. Един ден Сашо Морфов прие вече сериозно моето мрънкане. Обади се на Влатко Стефановски, защото те са добри приятели. Все пак са световни имена и двамата. Сашо поиска разрешение да изпеем тази песен, Влатко каза: „Пейте я, няма проблем“. Тогава Сашо помоли Дани Милев да направи нов аранжимент на парчето. Всъщност Дани е виновен това парче да е толкова мощно и толкова силно въздействащо, защото аранжиментът е негов и той го направи конкретно за мен. Един ден Дани ме извика в студиото да го изпея, чух го веднъж и го записах от първия път. Желанието ми да изпълня тази песен беше свързано с работата ни по „Хъшове“. Там излях емоцията, вълнението, че правим това представление. Занесох диска в театъра, пуснах го пред колегите, песента буквално гръмна и Сашо каза: „Ето, това е!“. Така влезе и в представлението.
– И вие актьорите от „Хъшове“ често го пеете и по хубави, и по тъжни поводи…
– Разбира се, разбира се! Пеем го, защото го обичаме това парче. То е свързано с вълнението, което го имаше между нас на сцената, докато създавахме „Хъшове“, то си остана между нас и досега, остана и у хората.
– Знам, че темата е болезнена и сигурно ви е дошло до гуша да ви питат, но през 2010 г. преживяхте тежък инсулт. Възстановихте ли се, това ли е най-тежкото ви изпитание?
– За мен инсултът е минало-заминало! Дори вече не му обръщам и внимание. Да, възстановявам се. И го правя, като не спирам да работя. Ходя и на фитнес, колегите там са много отзивчиви. Имам си личен треньор – Лили Стефанова. Тренираме заедно с нея. Не спирам да работя, не спирам да се възстановявам. Пак ще подчертая, че най-вече ме възстановява работата. Защото професията ми е свързана освен с физически и с много умствен труд. При едно такова заболяване човек трябва да поддържа мозъка си буден. Непрекъснато буден, за да може мозъкът да лекува органите. Ако имам някакъв съвет към колегите инсултаджии, той е точно такъв. Не трябва да приспивате мозъка си. Решавайте задачи, кръстословици, работете, мислете, не спирайте да работите, не спирайте да живеете! Така мозъкът се събужда и лекува тялото.
– Много се говори за отношенията ви с Бойко Борисов. Чувате ли се, виждате ли се?
– Аз нямам никакви отношения с Бойко Борисов. Това кой какво говори, мен не ме интересува. Хората смятат, че си пия ракията с него. Само мога да кажа, че Бойко Борисов не пие ракия. Така че, нямам какво да правя с него, защото аз съм ракиджия и като се виждам с приятели сядаме да пием по една ракия. С него какво да правя, като не пие ракия? Това, че съм имал някакви отношения с Бойко Борисов са митове, легенди и сказания, като епоса за Одисей.
– Имате ли незабравим спектакъл, впечатляваща случка от дългата си кариера, която винаги ще помните, или са толкова много, че не им знаете бройката?
– Имам много и няма как да откроя една-единствена. Всяко представление, което съм правил, ми е любимо, защото съм вложил и душата си, и сърцето си в него. Това не е производство на капачки. Отиваш и правиш капачки по цял ден, не, тук говорим за себеотдаване, творчески процеси, за любов, за взаимоотношения с хората на сцената. Работата ми е свързана с живи очи на сцената, всяка среща с живи очи е вълнуваща и незабравима. Няма как да отделя една по-специална. Е, напоследък играя моноспектакли! Там също има много вълнение, защото, когато излезеш сам на сцената, ти знаеш, че публиката е дошла точно заради теб. Само и конкретно заради теб! Това те прави по-отговорен и все по-отговорен. Това носи голяма наслада. Снощи играх „Плач на ангел“ в Народния театър. Хората бяха толкова разтресени от спектакъла, че накрая ревяха като малки деца. Сега, докато работя по „Боже мой“ на Теа Денолюбова, искам отново да стигна до това вълнение, то е много важно за мен.
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
– Колко време вече сте със съпругата си Елица, как се запознахте?
– Това е много дълъг разговор, ще трябва да му отделим две нови статии. Със съпругата ми Елица се запознах преди 26-27 години
във Варна на фестивала „Любовта е лудост“. Стана случайно, бях гост на фестивала. Нейният баща Денолюб Николов, който беше оператор на „Клиника на третия етаж“, ме покани да дойда на „Любовта е лудост“. Аз отидох и видях Денолюб да говори с едно момиче, което много ми хареса. Заприказвахме се, оказа се, че момичето е дъщеря му. Излязохме една-две вечери на дискотека, след което аз се прибрах в София. Започнахме да си пишем с Елица. Сигурно сме си писали 6-7 месеца. И накрая тя ми предложи да се оженим и се оженихме! Така стана между нас!
– Много хубава история! Дай Боже всеки да е така, но сигурно не й лесно, с вашата професия постоянно сте на път?
– И аз съм на път, и Елица е на път. Тя работи в Сатиричния театър като помощник-режисьор. Дори и вчера, и онзи ден беше на турне в Пловдив и Благоевград. Тези дни сигурно сме се видели за по 10 минути. Нашата професия е такава, но ние и затова си я обичаме, защото срещаме различни хора всеки ден.
– Имате три деца с красивите имена Асен, Ая и Благовест. Най-големият син Асен наследи актьорската професия, другите имат ли интерес?
– Асен е актьор, да. Не знам дали Ая и Благовест имат интерес, не съм ги питал. Но какъвто и интерес да имат, в каквато и посока да решат да тръгнат, аз ще застана зад тях и ще ги подкрепям. Разбира се, ако Ая реши да кандидатства в НАТФИЗ, няма да се обадя на преподавателя, който ще взима клас. Категорично няма да го направя това, защото всеки човек сам трябва да си изкове съдбата!
– Ако децата решат да станат актьори, вашата фамилия може да помага, но може и да тежи…
– При Асен вече това се показа. Той затова и замина преди няколко години за Лондон. Живя две години и половина там, за да бъде самостоятелен и да не му тежи моята фамилия. Но то пък няма бягане от фамилията, така е в живота.
– С бившата си съпруга Лиза Шопова чувате ли се, в какви отношения сте?
– Да, чуваме се, ние сме в изключително приятелски отношения. Близки сме. Това, че не живеем заедно, не означава, че трябва да сме скарани или с разбити сърца, или в лоши взаимоотношения. Това, че двама души не живеят заедно, означава просто, че не живеят заедно. Всеки си има път. Но се чуваме редовно, особено по въпроси, които са свързани с нашето дете Асен. По лични въпроси Лиза също ми се обажда и винаги ще има подкрепа от мен. Най-хубавото е, че Лиза е в приятелски отношения и с добри впечатления от Елица, съпругата ми. Тук направо съм „построил комунизма“.
