Снимка: БГНЕС
Моделът „Капитан Андреево“ работи успешно навсякъде. Това каза в ефира на БНР Лора Георгиева, юрист в Антикорупционния фонд (АКФ).
Тя цитира данни от ново разследване: „Игра на паркинги: Как лица, нашумели покрай скандала на Капитан Андреево, насочват интересите си към северната граница на България“.
„Случва се това, че Община Русе на фона на публичните обещания, че ще реши проблема с многото тирове, които се струпват и пречат на града, на практика е подарила един общински имот на границата на Дунав мост за срок от 30 години на частно дружество. Това частно дружество видимо е вече свързано с лица, известни от границата на Капитан Андреево, и фирмата, която оперира паркинга за тирове и там. Миналото лято е започнала процедура, за която кандидатстват само две фирми, едната предлага 50 лева над прогнозната, обявена цена, а другата 200 000 и е избрана, разбира се, втората, която предлага по-висока цена. Интересното е, че тази втората е създадена буквално два дни преди крайния срок за подаване на документи и общината не възлага изграждане на паркинг, а предоставя имота си на тази фирма да го използва за 30 години, като все пак фирмата се задължава да построи паркинга. От там нататък да го използва както намери за добре като паркинг. В замяна на това плаща на Общината по 600 000 на година“, казва Георгиева.
Според нея има голям проблем – и юридически, и икономически. „Говорихме с представители на Общината и стана ясно, че кметската администрация не е извършила никакъв финансов анализ колко ще струва изграждането на паркинга и какви приходи той би могъл да генерира. Така Общината представя огромен по площ общински имот за ползване от частна фирма за изключително дълъг период от време. Оказва се, че не е ясно как е изготвена прогнозната цена и защо е разсрочена толкова напред във времето. Реално Общината първоначално получава милион и шестстотин хиляди и след това всяка година по малко под 600 000. Т.е. това за такава община не са големи суми, но Общината хем губи възможността да генерира приходи, хем възможността да контролира какво се случва на този паркинг. Освен това, според финансовите експерти, с които се консултирахме, Общината би си върнала инвестицията в рамките на година или две, ако тя беше построила паркинга, дори и ако беше взела заем. Тоест, Общината е могла да обяви обществена поръчка само за строежа или сама да финансира проекта с банков кредит, можела е да изиска част от приходите, които са от стопанисването на паркинга, защото тук става въпрос и за такси, и за приходи от търговските обекти, които ще се намират на този паркинг. А сега Общината не получава нищо от това. Тоест, целият контрол как се стопанисва паркингът, е в ръцете на частното дружество. Да не говорим, че не е ясно защо е сключила договор за ползване за 30 години, което е много дълъг период. Още повече, договорът не защитава интересите на Общината и обществения интерес, защото са заложени изключително ниски пари за неустойки и гаранции. Този договор може да бъде развален или да се търсят парва по него само по съдебен ред. Това много би затруднило защитата на обществения интерес, а и на Общината като собственик на този имот.“, пояснява юристката.
„За това разследване още никоя от големите телевизии не ни е поканила, за да го представим. Но за „Осемте джуджета“ им трябваха около три години. Нека им дадем малко време, може би когато излязат всички епизоди от разследването, все пак ще ни поканят да говорим за него. Нещата в България бавно се случват. Интересно е, че все още не се обръща внимание на следващото ни разследване, след „Осемте джуджета“, в което представихме – как се случват схемите, в „Осемте джуджета“ – как се провеждат разговорите за тези схеми, хората, които посредничат, поведението им и връзките им. Така схемите за корупционно влияние нито се разследват от институциите, нито се огласяват от големите телевизии в публичното пространство“, припомни Георгиева.
