Националният съвет за тристранно сътрудничество ще проведе извънредно заседание, наричан още Тристранката, съобщи БНР. Представителите на синдикатите, бизнеса и правителството ще обсъдят новия размер на минималната работна заплата за страната от първи януари догодина. Предвижда се той да бъде 933 лева. В дневния ред на заседанието е включен и проект за промени в Кодекса на труда, свързан с регламентирането на работата от разстояние.
Съгласно разпоредбите на КТ, минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Предлаганият от правителството размер на най-ниското възнаграждение, изчислен по новия механизъм, е 933 лв. от 1 януари 2024 г. Това е ръст от 153 лв. или близо 20% спрямо сегашните 780 лв.
Работодателските организации по традиция са против новия механизъм за определяне на минималната заплата, като част от представителите на бизнеса настояват той да бъде отменен. Работодателите смятат, че новият размер не съответства на икономическите реалности и че ще постави в затруднение част от българския бизнес, особено малките и микропредприятията в по-изостаналите райони на страната.
С промените в Кодекса на труда се предвижда изрично задължението в трудовия договор да се определя мястото на работата от разстояния. С проекта се предлага регламентиране на „правото на изключване“, т.е. правото на работника или служителя да не отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка. В България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние представляват по-малко от 10% от всички работници и служители.
