Всенародният любимец Димитър Рачков: Бил съм общ работник и сервитьор

Интервю на Ива ДИМИТРОВА, за в. „Галерия“

 Едно от най-обичаните лица на малкия екран Димитър Рачков е роден на 18 септември 1972 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. После играе в сливенския драматичен театър „Стефан Киров“, Народния театър „Иван Вазов„ и театрална формация „Мелпомена“ (от 2006 г.)

През 2005 г. започва тв кариерата си като водещ на тв шоуто за гафове „Господари на ефира“, където добива огромна популярност. Превръща се във всенароден любимец като лице на „Като две капки вода“ и „Маскираният певец“. Сега е водещ на „С Рачков всичко е възможно“ по Нова телевизия. След успешните спектакли в Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Горна Оряховица успешното му турне „Забраненото шоу на Рачков“ ще приключи в зала 1 на НДК в София на 5 октомври.

Рачков има един син – 17-годишния Димитър-младши от сценаристката Христина Апостолова.

– В „Невъзможното шоу на Рачков“ участниците показват доста невероятни умения. Вие имате ли такива, които в миналото са ви се стрували невъзможни, но днес са реалност?

– Много неща ми се случиха през живота, които са ми се стрували невероятни, когато бях по-млад. Невъзможно ми се струваше да попадна в „Клуб НЛО“, както и в Народния театър и в „Господари на ефира“. Невъзможно ми се струваше да бъда известен и популярен, както и да стоя на една сцена до актьори като Велко Кънев, Жоро Мамалев, Антон Радичев, Стефан Данаилов… Хора, които съм харесвал и в най-смелите си мечти не съм си представял, че ще играя на една сцена с тях, а даже с някои да станем големи приятели.

• Искали сте да бъдете известен, а сега сигурно е обратното?
• Все по-често ми се иска, да. Когато започна моята кариера като по-млад актьор, исках да ме разпознават хората, да ми обръщат внимание. Но все по-често с годините ти се приисква да бъдеш незабележим. Имам интересна история с Мариус Куркински в Народния театър. Той вече беше популярен. Излиза той от такси с очила и шапка и аз го попитах изненадан защо се е дегизирал така и от какво се крие, като толкова го обичат хората. А той ми отговори, че ако ми се подреди животът като неговия, ще го разбера някога. И беше абсолютно прав. Това е моят избор, но понякога идва в повече. Всеки си има своите трудни и интимни моменти иска да остане сам с мислите си, но това е все по-трудно. Имам си две-три по-уединени места в България, където да разпускам, да не мисля за нищо, да си говоря тихо и кротко с приятели. Аз съм си намерил такива хора, с които общуването ни е на друго ниво. Там няма значение кой е известен и кой не е и така даже ми е по-интересно и спокойно. Това е истинската почивка за мен, защото животът вече стана много динамичен и стресиращ. Все по-често с носталгия се сещам за старото време, за взаимоотношенията някога. Хората вече станаха мнителни и аз ги разбирам, защото просто животът вече е друг.

– Какъв сте извън екранния ви образ? С приятелите ви пак ли сте център на вниманието?

• С приятелите ми съм равен и отдавна не искам да съм център на вниманието. Ако питате най-близките ми хора, сигурно ще кажат, че съм голям ръб. Наистина имам нужда понякога да помълча. Когато проведа вечер последния си телефонен разговор, някак си ми олеква и психически си отпочивам. С удовлетворение, че съм свършил къде добре, къде по-зле задълженията си за деня.
• Правите ли нещо специално преди премиера или ефир?
• Винаги загрявам преди спектакъл или ефир тялото, говорния апарат и гласа си.
• А намирате ли време за себе си?
• Ако имам свободно време, но в последно време нямам. Не се оплаквам. От една срана е хубаво, че имам ангажименти. Три месеца снимахме филм с Евтим Милошев и Христина Апостолова, майката на сина ми. Тя написа специален сценарий за мен за новия сериал на БНТ „Всичко за сина ми“. Той ще е в 12 серии и най-вероятно ще тръгне през следващата година.

Отделно и снимам новите епизоди „С Рачков всичко е възможно“. Продължава и моето турне, което ще завърши на 5 октомври в зала 1 на НДК. Благодаря на Господ и на публиката, че залите винаги са пълни. Това ме изпълва и ми дава смисъл на това, което правя. Защото там хората не ги водят под строй, а са отишли и са си купили билети. За мен това е доста отговорно. И аз се старая да оправдая очакванията им. И съм щастлив, че пускаме допълнителни билети за спектакъл, който правя от пет години. В зала 1 на НДК трябваше Софи Маринова да е мой специален гост, но тя преживя голяма лична трагедия и няма да може да пее. Радвам се, че големият Любо Киров откликна на моята покана да замени Софи Маринова. В НДК ще пее и Веско Маринов.

Благодаря на Васко Найденов, който дойде в Пловдив. Криско беше в Стара Загора.

• Мнозина ви свързват само с комедийните ви превъплъщения, не ви ли се играят обаче драматични роли?
• Отдавна искам да ги играя, но българските режисьори са страхливи да експериментират и залагат на вече наложените имена в жанра. Човекът, който е направил нещо по-различно с мен, е Лили Абаджиева. Тя ме доведе в София и ми даде да изиграя много по-различна за мен роля – тази на Яго в „Отело“ в Народния театър.

Сега, това което направихме с Христина Апостолова и „Дрийм тийм“, зрителите ще ме видят в съвършено различна роля, което мен лично много ме провокира.

– Заради роли придобивали ли сте нови умения?

• Да, когато снимахме „Занаятът на оръжията“ на италианския режисьор Ермано Олми, в който участвахме аз, Христо Живков, светла му памет, и Деси Тенекеджиева. За две седмици трябваше да се науча да яздя кон. Това беше изключително изпитание. Ползвахме и дубльори, но беше добре да се понауча да стоя върху кон. И вече имам някаква основа.

– Имали ли сте по-сериозни инциденти на снимачната площадка или на сцената?

• По време на снимките на „Господари на ефира“ имахме стъклена маса, върху която танцувахме. Аз обаче веднъж доста подскочих върху нея и стъклото се счупи. Как не се порязах не знам…

Другият случай, за който се сещам, е по време на снимките на „Забраненото шоу на Рачков“, когато на гости трябваше да бъде Ивет Лалова. Трябваше да разиграем скеч, все едно се състезаваме с нея. Тя трябваше да тренира, а аз да ям принцеси. Имаше няколко дубъла и може би съм изял близо две. Наредихме се на старта и идеята беше тя да е 30 метра зад мен. Гръмна пистолетът и като се юрнах да бягам, беше ми интересно да разбера колко са ми силите срещу Ивет Лалова, но без да съм загрял и с пълен стомах, 10 метра преди да финиширам нещо в крака ми каза прас и после имах скъсани пет мускула. Ходих дълго време на рехабилитации при мъжа й Симоне и доста се пазих след това, докато се възстановя.

– Бихте ли участвали в „Като две капки вода“, на което сте водещ?

– Не, защото нямам тези възможности. За това шоу са необходими певчески умения, а аз ги нямам. Давам си сметка какво мога и какво не и не се надценявам. Хората не си дават сметка какъв труд полагат участниците в шоуто. Понякога образите им се получават, друг път не. Това е напълно нормално. Хубавото в този формат е, че всички са приятели, няма злоба и съревнование кой е на първо, второ или трето място. Освен всичко друго, в това е чарът на предаването.

• С Веско Маринов имахте скандали в „Капките“, всъщност какви са отношенията ви?
• Веско Маринов също участва в моето турне, а щом съм го поканил да пее, всичко е наред между нас. Приятели сме, но явно сме и добри актьори, щом хората са ни повярвали за конфликта помежду ни. Това е шоу, а както знаем и в драматургията трябва да има конфликт, за да се поддържа интереса. Веско е изключителен пич, мъжкар и голям професионалист и ако сега му звънна, веднага ще дойде. И го е доказал във времето. Това е истината, всичко в „Капките“ се прави в името на зрителя.
• От толкова много работа успяхте ли да забогатеете?
• Когато бях млад актьор в Сливенския театър, за да се издържам, макар че и нашите ми помагаха, работих на две места. Всичко опира до това дали имаш желание да работиш. Който иска, може да живее добре, защото ние, българите, много обичаме да се оплакваме, че нямаме работа и нямаме пари. А не е така. Проблемът е, че сега младото поколение, когато отиде на интервю, пита какво ще получи, а не какво може да прави. А това няма как да стане. За мен трябва да извървиш всички стъпала в йерархията, не можеш да започнеш от най-високото стъпало, нямаш нужния опит и много лесно ще паднеш.

За себе си мога да кажа, че съм тръгнал от най-ниската заплата – ако не се лъжа беше около стотина лева. По време на голямата инфлация през 1996 година работех на две места. Не се срамувам, че съм бил общ работник след казармата, а след това и сервитьор в Бургас. И аз искам да се прибера в пет следобед и да си почивам, но моят ден често свършва в два или три през нощта. Хората не знаят колко труд полага един артист, освен физически, и чисто психически.

Болно ми е за гилдията като цяло, че държавата не се намеси и не вдигна процента за култура, за да имат актьорите самочувствие и достойно възнаграждение. Политиците не си ли дават сметка, че някога внучетата им ще живеят в тази държава, в която няма пари за образование, култура и здравеопазване. Каква държава е това? Свинщина е големи творци да живеят с мизерни пенсии. Хората са си дали душата, оставили са следа, как ще ги захвърлиш така…

– Наистина ли в най-гладните години сте искали да емигрирате в чужбина, какво щяхте да работите навън?

– Щях да ходя да бера портокали в Гърция през 1996 година, тогава това беше много модерно. Бях получил и зелена карта за Англия, защото тук беше трудно, но се отказах. Дадох си сметка, че винаги съм искал да бъда артист. Имаше случаи, в които на сцената имаше 15 актьори, а в залата 12 души публика.

Не знам какво означава да си богат в днешно време, но ще кажа, че всичко, което съм спечелил, е било с честен труд. Нямам един изкаран лев от далавера. Тези „богатите“ с далаверите да му мислят. Аз няма какво да крия или от какво да се срамувам, така че спя спокойно.

– Спомняте ли си какво си купихте с първия хонорар?

• Спомням си, че участвах в програми, когато бях в Сливенския театър и от хонорара си взех касетофон и мобифон.
• Знам, че на кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ сте бил много суеверен, какви ритуали спазвахте, а сега имате ли?
• Да, така беше. По време на кандидатстудентските изпити живеех при едни роднини в „Младост“. Слизах на Орлов мост и вървях пеша до НАТФИЗ и от суеверие ходех само по единия тротоар. Вярвах, че ако мина на отсрещния, ще ме скъсат. Сега осъзнавам, че това е голяма глупост и ми е смешно.

Сега винаги се прекръствам, преди да изляза на сцената. Нося си и талисман в джоба. Но не съм забелязал да не ми върви, ако то не е в мен. В крайна сметка всичко си зависи единствено от теб.

• Намирате ли време да отидете до родния си край, да видите близките си, приятелите от детството?
• По всяко време. Паля колата и отивам да видя родителите си. Държа на тях и се опитвам да се грижа така за тях, както те някога са се грижили за мен.

Имам и близки хора от детството. Винаги съм твърдял, че ако нещо съм постигнал в този живот, то е да имам верни приятели, на които мога да разчитам безрезервно.

• Поддържате ли връзка с брат ви Петър?
• Той направи грешки, понесе си наказанието, но е голям човек и всичко си зависи от него. Всеки сам е отговорен за собствените си действия. Ако съм го учил на нещо, винаги е било да е честно, законно, както аз живея. Ако ме послуша, всичко ще е наред.
• Чувате ли се, виждате ли се със Зуека?
• Зуека много ми липсва. Защото първо той е изключителен човек, един от най-добрите хора, които познавам. За актьор няма какво да говорим. Зуека ми подаде ръка някога. Заедно с Джуди Халваджиян ме поканиха в „Господари на ефира“. И ми стана много болно, когато взеха да го плюят като замина за Испания. Не мога да си обясня защо – при положение, че никога никого не е наранил. Като заяви, че много неща не му харесват в тази държава, го обвиниха, че не е патриот. Е, добре, нима всичко ни е наред в страната? Трийсет години минаха от промените, а аз не виждам голям напредък. Продължаваме да замитаме проблемите под килима. Самоизяждаме се. Ако някой подаде глава над водата, другият веднага го потапя. Манталитет! За жалост в България няма неоплют човек, ние не се харесваме, мразим се, не умеем да се радваме на чуждото постижение.
• Гласувате ли на избори?
• Винаги съм гласувал, защото е мое гражданско право.

• Синът ви пое по вашия път, като се снима в „Откраднат живот“, все още ли иска да стане актьор?
• Митко е на 17. Преди години имаше някакви такива желания и индикации. Дори съм го вземал с мен на турне. Но мисля, че в последно време се отказа да тръгне по моя път. Догодина ще е абитуриент и сам ще си реши. Не мога да кажа дали и аз самият искам да поеме по моя път, ако той изяви желание, няма да го спра. Винаги ще го подкрепя. Но винаги съм казвал, че актьорският път е трънлив, не е осеян само с рози. Въпросът е да избере професия, в която да се чувства щастлив и удовлетворен. От тригодишен учи във Френския лицей и му се отдават езиците – знае английски и френски.
• Критикува ли ви? Споделя ли с вас за гаджета?
• Винаги съм се интересувал от мнението му относно моята работа и му вярвам на това, което ми казва.

Иначе за лични неща повече споделя с майка си, което според мен е нормално.

• Искате ли да имате още деца?
• Божа работа е. Или ще се случи, или не. Тези неща не се планират. Митко е чакано дете, абсолютно желано.
• Свързват ви с много дами по медиите – с дизайнерка, със сладкарката Камелия, има ли жена до вас сега?
• Нито ще отрека, нито ще потвърдя. Но личният ми живот си е мой и касае само мен. Колкото и банално да звучи, любовта обича тишината. Затова няма да коментирам. Ако има нещо, ще дойде времето, когато ще се разбере. Винаги съм се забавлявал, че с която и жена да се поява някъде, веднага ми става гадже. Ако ни видят и с вас, и вие ще ми станете гадже.
• Бившата ви приятелка Мария Игнатова беше във вашето шоу, явно сте запазили добри отношения?
• С Мария имахме девет-десетгодишен съвместен живот, нормално е да имаме приятелски отношения. През толкова неща сме минали – и лични, и професионални… Работили сме заедно в „Господарите“, „Пълна лудница“. Тя гостува и в „Забраненото шоу“ и „С Рачков всичко е възможно“, не виждам какво лошо има. Не сме се виждали скоро, пожелавам й да е щастлива и всичко да е наред с нея. Важното е всеки да намери точния човек до себе си, с който да се чувства щастлив и обичан.
• Как се виждате в следващите десет, двайсет години?
• Нека сме живи и здрави. За друго не си правя планове. Искам някак си да успокоя топката, да живея по-спокойно и балансирано. Защото телевизията е една голяма машина. За някои може да изглежда лъскаво, но както казвам в моето шоу: „Вие виждате якото, а аз виждам акото“.

Така че ми се ще да започна да се наслаждавам на това, което съм постигнал и да се радвам повече на живота.