Важното е час по-скоро руската църква „Св. Николай Мирликийски“ в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на любимите си места, сами с Бог, както и с техния небесен застъпник свети Серафим Софийски, каза за БТА богословът проф. Иван Желев.
Той отбеляза, че през последната седмица много силен интерес предизвика в българското общество изгонването от нашата страна на представителя на Руската православна църква – Московска патриаршия (РПЦ-МП) в България архимандрит Васиан (Змеев) и затварянето едновременно с това на руската църква „Св. Николай Мирликийски“ в София. Струва ми се, че изгонването на 70-те служители на посолството на Руската федерация у нас в края на юни 2022 г. не предизвика такъв шум. Може би по-големият отзвук се дължи на две причини. Първо, бяха обвинени в шпионаж не дипломати, както обикновено става, а двама свещенослужители на РПЦ-МП, чиято дейност трябва да е далече от подобни неща. И, второ, беше затворена руската църква в София във връзка с екстрадирането на архимандрит Васиан, а това сериозно засегна религиозния интерес, казано най-общо, на много хиляди български граждани, заяви богословът.
Проф. Желев каза, че този интерес, за сведение на незапознатите, е свързан не толкова с богослуженията в самата руска църква, колкото с почитта към свети Серафим (Соболев), известен с руската си титла Богучарски или като светец – свети Серафим Софийски (1881-1950 г.). Той е погребан в подземието на храма и още от самото начало гробът му е станал място за поклонение на безброй вярващи, предимно българи, но също така на християни от Русия, Гърция, Сърбия, Република Северна Македония и други. Много от тях убедено заявяват, че са получили помощ от Бог след молитва при гроба на свети Серафим за неговото молитвено застъпничество.
„Сега обаче водещи наши политици и висши държавни служители, специалисти от различни области, хора компетентни, но и други, които нямат понятие от тази материя, се изказват, заемат позиция и заклеймяват личности и институции. Компетентността беше изместена от емоциите и мненията се предлагаха публично без проверка на фактите и дори без познаване на фактическата страна на целия случай“, коментира проф. Иван Желев.
Руската църква в София е построена за нуждите на посолството на Руската империя и затова не е голяма
Руската църква в София е построена за нуждите на тукашното посолство на Руската империя в карето между булевард „Цар Освободител“ и улиците „Георги Раковски“, „Георги Бенковски“ и „Московска“ (или площад „Николай Гяуров“). Тя е издигната със средства на руската държава, за да обслужва религиозните нужди на служителите на посолството, затова не е голяма.
По този образец са построени в нашата столица румънската църква „Св. Троица“ на ул. „Княз Борис I“ и гръцката църква „Св. Георги“ на бул. „Македония“. Независимо от променливата съдба на руското (десетилетия наред съветско) посолство и неговото отношение към храма, никога не е била оспорвана собствеността на този руски храм. Според публикуваните в последните дни документи се вижда, че мястото за строеж на храма е дарено от Софийската община, което дарение няма как да се оспори, каза проф. Желев.
Той припомни, че след възстановяването на дипломатическите отношения между СССР и Царство България през 1934 г. съветското посолство е поставило условие руската православна общност да се измести от комплекса на сградите на посолството. Защото в нея са идвали много бивши офицери и войници от руската царска армия, както и руски благородници – все идеологически противници на съветския режим. Тогава в договореност със Софийската митрополия последната предоставя на руската православна общност в столицата храма „Св. Николай Мирликийски“ на ул. „Калоян“, а българската православна общност от този храм се премества в руската църква, отделена междувременно с ограда от останалия посолски комплекс в посоченото каре.
Но за съжаление, по време на англо-американските бомбардировки на София, на 30 март 1944 г., българската църква „Св. Николай“ на ул. „Калоян“ е разрушена и в нея дори загива един руски свещеник. Повредена е от бомбите и самата руска църква. Фактически и двете църковни общности, българската и руската, остават без храмовете си. Руската църква е пострадала сравнително по-малко и била възстановена, но българската е срината изцяло и в края на парцела й после е направен малък параклис, посветен на свети Николай, който в края на 60-те години на века беше малко разширен и сега съществува като малък храм. А на основната част от парцела, „надлежно одържавен“, беше построен централният магазин на държавната търговска фирма за „западни“ стоки „Кореком“ (по-възрастните хора го знаят), припомни проф. Желев.
Той поясни, че през 1945 г. с решителното съдействие на РПЦ Цариградската вселенска патриаршия след 73 г. на схизма (изключване от общение с останалите поместни православни църква) признава автокефалията, т. е. независимостта на Българската православна църква (БПЦ) и това прави възможно двете църкви – БПЦ и РПЦ, да имат редовни отношения.
Руската православна църква вече е приела в общение руските православни общини на „бялата“ емиграция в България и се договаря предаването на БПЦ на техните храмове и манастири, станало през 1952 г. Те са били изградени и поддържани в България от 20-те години на 20-и век в продължение на три десетилетия. При това предаване се прави изключение за руската (някога посолска) църква в София. Тя в същата 1952 г. е обявена от РПЦ за нейно църковно представителство у нас. Реципрочно и в Москва се дава един руски храм, който да служи за седалище на българския църковен представител. Но този храм не е собственост на българското посолство, а на Московската (църковна) епархия, като само предстоятелят е български клирик, назначаван от българския синод (колективен църковен орган на управление).
