Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Към момента на писане на тези редове, зърнарският бранш съществено е настръхнал. Причината? Решението на Народното събрание да вдигне забраната за внос на зърно от Украйна. Не знам в крайна сметка как ще се развият нещата, дали ще има протести, дали правителството ще ревизира курса или точно обратното. Времето ще покаже. Но знам едно – няма по-привилигирована прослойка в българската държава от производителите на зърно. Няма, просто няма нито един бранш, нито една икономическа структура, нито един отрасъл, които да са в състояние буквално да печатат пари. Парите в зърнопроизводителния бранш валят като из ведро.
Това не е преувеличение. Истината е, че зърнарският бизнес е станал нещо като перпетуум мобиле. Имат редица предимства пред всички останали на бизнес терена. Първо, получават европейски субсидии. Впрочем тези субсидии са измислени, за да подкрепят малките производители. Затова след 2015 година Европа ни забрани да даваме на един земеделец над 300 хиляди евро на година. И какво направиха нашите зърнари? Разбиха едната си голяма фирма на стотици по-малки, за да може всяка да удари тавана от 300 хиляди евро годишна субсидия.
С което убиват малките производители, за които не остава нито земя, нито субсидия. Има си дума за такова изкуствено парцелиране на бизнеса – както сполучливо го нарече Тихомир Безлов тези дни – става дума за организирана престъпна група.
Второ, в зърнарския бранш има редица данъчни облекчения. От една страна са освободени от ДДС. Това означава, че земеделците са на постоянно възстановяване на ДДС – те не генерират данък върху добавената стойност на продукцията си, следовално за тях е достъпно да получат възстановяване на ДДС върху разходите си. Двадесет стотинки от всеки лев за гориво, машини, консумативи и други разходи им се връща обратно. Не са много отраслите, в които е такава организацията. От друга страна, земеделците възстановяват и разходите си от акциза на горива, които ползват. Акцизът е водещ разход в ценообразуването на горивата и с неговото възстановяване, присъединено с възстановяването на ДДС, фактически зърнарите ползват гориво почти на половин цена от бензиностанциите. И почти всички, можем да сме сигурни, си зареждат и личните (често ултраскъпи) возила, пишейки го фирмен разход.
Трето, очевидно е, че зърнарите имат силна гилдия, за която може да се направи обосновано предположение, че унифицира продажните си цени. Няма как в бранш с 10 милиарда годишен оборот да се генерира 2,5 милиарда печалба и отделно да се вземат към 2 милиарда субсидии. Още повече, че в момента зърното в България, поради някаква причина, за която следва да се произнесат компетентните органи, е с над 20 на сто по-скъпо от цените на световните борси. С други думи в България зърното е с една пета по-скъпо, отколкото е на борсата. Това не е бизнес. Това е пладнешки обир. Както и да го наречем, все ще е по-точно, отколкото да му викаме бизнес, в който се носи риск, в който имаш опасност да произведеш стока и цената й да падне и т.н. Все неща, които са присъщи за бизнеса. Тук такива няма. Рискове няма. Продукцията е застрахована. Субсидията покрива (и остава!) арендата на земята.
Държавата те гали с данъчно перо. Имаш гарантиран пазар на надпазарна стойност. Нямаш нужда от специализиран труд. Нямаш високи заплати. Просто взимаш земята, обработваш я и продаваш с огромна надценка. Това е печатница за пари, не е бизнес.
Във всеки бизнес има риск. Има моменти на върхове и спадове. Има логистични трудности. Особено в бизнес, който борави с насипни стоки. В зърнарския бранш такива неща няма. Наскоро даже чух любопитна подробност – когато се внася отвън евтино зърно и нашите няма как да го пласират, както досега – на кратки разстояния, често с тежко претоварени камиони – зърното просто си седи на склад. Редица от тях нямат логистичните компетенции да организират извозване до порт, да намерят кораб, вагони и т.н., за да продадат стоката си на международния пазар.
Просто са свикнали да им е лесно и мнозина от тях не знаят, какво се прави, когато пазарът е труден. Което е естествено състояние на онези бизнеси, които не са в привилигированата позиция на зърнарите.
Относно приказките, че видите ли зърното от Украйна било едва ли не токсично, ясно трябва да се каже, че това са тежки глупотевини. Цял свят иска зърното на Украйна, защото е токсично, а? Цял свят се бори да купи от това зърно, защото е евтино и качествено, но ние тук открихме, че вредно било. Хубаво, който иска, нека си купува скъпото и невредно българско зърно, ако е сигурен, че украинското е вредно. Ама никой няма да го направи, защото просто не е такава ситуацията, просто това не е вярно. Пропаганда е, ни повече, ни по-малко. Ако имаше някакъв проблем със зърното, той щеше да е открит отдавна и нямаше да има никакъв пазар за него. А то е обратното. Накрая ще се окаже, че пропагандата срещу зърното на Украйна е на принципа „не го купувайте, защото ще ни паднат маржовете, а ние сме свикнали да мажем филията дебело“. Толкова е просто. Да не говорим, че има един резонен въпрос – как Украйна, която е в състояние на война и няма евросубсидии, произвежда зърно, което е качествено и е значително по-евтино от нашето? Отговорът е прост – зърнопроизводителите в Украйна не са безгранично алчни.
Отделно има и друг интересен аргумент. Заради доминиращата роля на зърнарите в земеделския бранш, на практика другото земеделие изчезва. Няма нито земя, нито хора, които да предпочитат да гледат сложни култури и да произвеждат зеленчуци, да кажем, които изискват доста повече усилия. С което изчезва принадената стойност и стратегическата сила на българското земеделие. То се свежда до стотина зърнарски фамилии, които инвестират основно в личното си благосъстояние, а не в отрасъла, който би следвало да развиват.
Това е проблем, и то огромен. Въобще, зърнарският бранш у нас има много трески за дялане. Със сигурност не всички са еднакви, но явно, че мнозинството от големите зърнопроизводители функционират антипазарно. Целта е, в крайна сметка, до потребителите да достига евтина и качествена стока. Не е целта сто собственици на фирми да могат да си сменят луксозните автомобили всяка година. Нали? Така че игнорирайте смешния зърнарски плач. Нека малко поработят в пазарна икономика. Може пък да ни изненадат приятно и да се окажат конкурентоспособни, кой знае.
