Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
След всяко бедствие властите започват да се вайкат и най-вече да обещават бързи и ефективни мерки за каквото се сетите. Трагедията в Царево и Ахтопол отново потвърди навиците на родните политици, които не се променят, независимо от пол, идеологическа окраска и занятие. В случая идеологическите пристрастия е редно да са в огромни кавички.
Както и след потопи край Карлово през миналата година тръгва и лавина от въпроси в обществото, които бързо се забравят, а трябва да е обратното. От доста години се говори за необходимостта от строги регулации за застрояването по морето, но резултатите са видими именно, когато майката природа реши да накаже нечия безпределна алчност.
Кой, например, след потопа и жертвите ще бъде подведен под отговорност за засипаните дерета с боклуци или пръст, като много от тях са застроени? Въпросните имоти от общински бързо са станали частни. В България
подобни схеми вече не учудват никого.
За това и малките общини все нямат пари, но техните ръководители успешно си пълнят джобовете или може би чекмеджетата. Работа е на съответните органи да установят истината, ако им разрешат, разбира се.
Най-осъдителното в случая с деретата е по южното Черноморие, че е имало хора, сигнализирали за беззаконията, но всички институции по различните етажи на властта са се направили на ударени. Пренебрежението им към проблема или по-точно към риска, оказал се смъртоносен, вероятно е било добре възнаградено. Така де, нали казват, че парите не миришат.
Може би обаче е обратното. Безмилостната стихия се прояви и като вещ следовател и разкри и нелегални отходни тръби към морето, където яко се размириса. Разни „експерти“ и чиновници обаче геройски тръгнаха да обясняват, че това е само за отвеждане на дъждовната вода от бившите дерета. Неприятните ухания обаче показват друго, но властите удобно са си сложили щипка на носа или по-вероятно са си
вечно омаяни от безмирисния повей на парите.
Вероятно за това и няколко проверки на една от неправителствена организация за защита на потребителите през последните седмици преди бедствието регистрираха наднормено замърсяване с бактерия, характерна именно за канализационни води. Властта обаче отново скочи и заваляха обвинения в саботаж на родния туризъм. Пробите взети от държавните органи показваха как всичко било според изискванията. Подобна „нормалност“ напомня на края на април и началото на май 1986 г. след аварията в съветската АЕЦ в Чернобил. Тогава също ни уверяваха, че всичко е наред.
Потопът
направи видно и „качеството“ на строежите и ремонтите
в района и липсата на контрол. Мост обновен преди 2-3 месеца просто падна. За жалост обаче отне и живота на няколко души. Местните говорят се, че редовно строители, пред „широко затворените очи“ на всички власти, са си изгребвали на воля пясък около моста и са подкопали основите му. Предполага се, че това е една от причините за срутването му.
За властимащите народът казва, че не искат да пуснат кокала. По-вероятно вече не става дума за остатък от изядената мръвка, а за необикновено чекмедже, наподобяващо пещерата на Али Баба. В нашия случай обаче 40-те разбойници винаги остават ненаказани от властта, пък и те със сигурност са много-много повече.
