Петър Кичашки, пред в. „Галерия“
Нещо се случва с китайската икономика. Нещо лошо, което има потенциал да занули с десетилетия китайски икономически прогрес. Това са събития, за които онези от нас, които следим международната търговия, говорим отдавна. Ситуацията в контролираната от комунистическата партия страна не спира да се влошава от месеци. Някои дори твърдят, че това не е обикновена криза в икономиката на азиатския гигант. Това е задаващ се фалит на целия китайски експеримент. Не мога да съм чак толкова категоричен, но със сигурност мога да кажа, че проблемите на Китай тепърва започват.
Трите години на ковид, които бяха изкарани най-тежко именно в Китай, защото комунистите наложиха абсурдната политика на нулев ковид, блокираха живота в страната. Забрани за излизане, вечерни часове, маски, ваксини, карантини и това изведено до екстремум в продължение на години и резултатите не закъсняха. Китайската икономика се сви до неподозирани размери. Всичко замръзна. И докато това беше факт в целия останал свят, проблемът не беше голям. Но докато светът вече излезе от икономическите последици от локдауните, Китай явно още не може да се отърси от проблемите, които сам си сътвори. Излязоха данните за експорта и импорта в Китай за август.
С цялото съзнание, че китайската стъкмистика работи на пълни обороти, все пак нека я ползваме за репер. От данните излиза, че за четвърти пореден месец износът и вносът в Китай намаляват на годишна база. Иначе казано, четири месеца поред излиза, че китайският внос и износ са по-ниски тази година, спрямо миналата. Това е проблем. Голям проблем и то на няколко нива. Първо, следва да припомним, че Китай започна да отпуска ковид ограниченията едва в края на миналата година. Това означава, че към това време през 2022 година Китай все още беше в ефективни локдауни, забрани, гонения, вечерни часове и прочие. И да излезе, че сега, когато ковид ограниченията вече ги няма, Китай всъщност внася и изнася по-малко стоки от миналата година? Това не е просто проблем. Това е шок и ужас. Второ, ако и импортът, и експортът се забавят, както изглежда, това значи, че проблемите са на всички нива в китайската икономика. Китай е експортна икономика. Тя, благодарение на не особено далновидната политика на Запада през последните десетилетия, се превърна във фабриката на света. Западните големи конгломерати изнесоха производствата си в Китай, съответно Пекин започна масово да краде идеи и технологии, което позволи страната да започне и „собствено“ производство. Така в продължение на годините Китай се превърна в един от моторите на световната търговия. Когато една експортна икономика има забавяне на експорта, това е огромен проблем. Огромен. Това означава, че китайските стоки се търсят по-малко, производството се забавя, което неминуемо се отразява на печалби, жизнен стандарт и прочие. Понеже преди няколко години китайското ръководство си даде сметка, че успешна държава без повишаване на благосъстоянието на местното население няма, те започнаха да бутат принудително вътрешния пазар нагоре.
Целта – да се стимулира вътрешното потребление и да започне рязък скок на икономическите възможности на обикновения китаец. Средствата – както обикновено става в държавно-контролирана икономика – държавни пари се сипеха като дъжд над главите на фирмите и гражданите на Китай. Дотации, подкрепи, помощи, стимули, какво ли не. В резултат фактически се повиши жизнения стандарт в Китай, включително заплати и прочие.
Но това е изкуствено, фалшиво Менте. Не се дължи на по-добрата работоспособност или повишена икономическа култура. Дължи се на решение на ръководството. А това няма как да е устойчиво. Как най-бързо се вдига БВП на една държава? Чрез строителство. Там, първо, се ангажират милиони работници. От общи работници в самото строителство, през висококвалифицирани инженери и архитекти, до съпътстващите фирми около самото строителство – производства на строителни материали, метали, логистика и т.н. Отделно, за да работи строителството, трябва все пак някой да купува новите жилища и офиси. Как да стане това в икономика като китайската? С държавни гаранции за банките, които започват да раздават кредити, без да се интересуват от фактическата платежоспособност или липсата на такава от страна на кредитополучателите.
Резултатът? Балон. Огромен, гигантски, всеобхватен цирей, който няма какво друго да направи освен това, което циреите правят винаги в един момент – да се спука. Сходно беше в Щатите през 2008 година, но по коренно различна причина. Имотната криза в САЩ се случи поради алчност и неблагоразумие. Имотната криза в Китай идва като следствие на съвсем ясно планиран процес. Едното е несъзнателна глупост, другото е съвсем съзнателна глупост, но резултатът е един и същ – глупост, която има мащабни последици за целия свят. В момента най-големите бегемоти на строителния пазар в Китай са или във фактически дифолт, или са изправени пред такъв в съвсем обозримо бъдеще. Когато строителството в Китай замре, това намалява и вътрешното потребление, и съответно и вноса. В този случай Китай се изправя пред перфектна буря – от една страна намалява експорта, тоест светът намалява потреблението на китайски стоки, което удря пряко икономиката. От друга страна поради това, но и поради локални специфики, намалява импорта, тоест намалява вътрешното потребление на стоки, което допълнително свива производствени мощности, намалявайки износа.
И така се оформят циклон и антициклон, които поради разликата в наляганията си създават реалната опасност икономически ураган да помете китайския експеримент. Като към това добавим и засилващата се политическа претенция на Китай към световната политика и желанието на Пекин да доминира елементи от световната политика, тогава ситуацията става още по-лоша. Просто, защото докато Китай бе фабрика без претенции, Западът бе склонен да изнася ключовите си производства натам. Но когато Китай прояви претенция за власт, стъпила върху раменете на режисираното от Свободния свят „китайско икономическо чудо“, тогава Западът ще спре кранчето и ще остави китайците да се оправят сами, след като толкова много искат да командват парада.
Тук вече излизаме от икономиката и навлизаме в политиката, и то в геополитиката. САЩ никога няма да допусне Китай да се превърне в интегрална заплаха за американските интереси. А ако Китай смята, че това може да мине под радара, то жестоко се е объркал. Въобще трябва внимателно да се следи ситуацията в Пекин, защото тя ще става все по-важна за целия свят.
