Васил НАНЧЕВ, за „Галерия“
Идват почти накуп и Възкресение, и Гергьовден. За едни това са лелеяните поредица от почивни дни, най-вече за държавните чиновници. Други пък ще се чудят какво да сложат на трапезата и дали ще имат изобщо време да си отдъхнат. По нашите ширини обичаме да казваме: Кой, както се уреди.
През Страстната седмица, за съжаление, малцина от нас ще се замислят за значението на празника. За дедите ни той е бил символ не само на Възкресението на Спасителя, но и на новите надежди, идващи с пролетта – надежди за добра реколта и повече мирни дни.
В онези почти забравени времена сякаш и страхът от Бога е бил по-голям и със сигурност хората са били по-добри и отзивчиви за болката на ближния. Стотици са примерите на видни богати българи, които и около големите християнски празници са развързвали кесиите си за благотворителност. На тях дължим изграждането и оцеляването на много храмове, училища, приюти по времето на робството и в първите четири десетилетия на миналия век. Имената на много от тези благодетели все още тънат в забрава, защото след 1944 г. за тях и за делата им беше забранено да се говори, а дарените от тях имоти и фондове просто бяха конфискувани. Това искаше от хората атеистичната власт.
Днес, доста време след формалното падане на онзи режим, за жалост, нещата не са се променили много. Наистина вече никой не затваря пътя на вярващите към храма, но дали в душите ни не са се настанили търговците. Същите тези, които изгони от храма Христос дни преди гибелта си на кръста.
10 са описаните в светите книги човешки грехове. Може би най-опасният за съществуването на човешкия род са гневът, алчността и лакомията. Дали сега по време на един от най-светлите християнски празници не е време да мислим повече да правим добро, да не хулим всеки, за когото се сетим, че ни е строшил хатъра. По този начин не само не показваме и грам смирение преди Великден, но и си вредим. Гневът винаги е бил лош съветник – носи и стрес, разпалващ лакомията.
Редно е апетитът да го запазим за празничната трапеза. И на нея обаче най-важното няма да са многото или малкото гозби и питиета. Важни ще са хората, събрали се с нас да споделят Великден и разбира се, добрите думи и настроение, които ще съпровождат гощавката и споделените спомени от минали години.
