Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
Инфлацията ще продължи да ни мъчи още дълго време по няколко причини. У нас тя е с 4-5% по-висока, отколкото в еврозоната. Спрямо страните от валутния съюз с най-малко отчетено поскъпване, като Нидерландия и Испания, обаче нещата в България изглеждат още по-тревожни.
Ръстът на инфлацията скоро няма да спре и защото само след догодина се очакват две неприятни за обикновените хора неща. Първото е преминаване към пазарни цени на електроенергията за всички потребители, включително и домакинствата. Те вече няма да могат да плащат по фиксираните сега стойности на регулирания пазар. Въпросната мярка се предприема по настояване на ЕС. Освен за тока се очаква поскъпване и на ВиК услугите. В същото време ние си оставаме с най-ниската минимална работна заплата и доходите на населението са много по-ниски, отколкото в еврозоната. Вероятността те да се увеличат до нивото на инфлацията е много малка.
Редно е да припомним, че на минимална заплата у нас работят около половин милион души, като чистата сума, която получават е около 600 лв. Средната пенсия на над 2 милиона стари хора пък е 788 лв. Необходимите пари за издръжка на един човек са двойно повече – над 1400 лв. За семейство само с едно дете са нужни поне 2500 лв. месечно за нормално съществуване.
На фона на засилващата се криза от години обаче в България не се прави нищо за ограничаване на спекулата, и картелните споразумения, които са сред основните причини за галопиращата инфлация. Само с един сайт, където се отчитат средните цени на дребно или на едро на основните храни, трудно ще имаме успех в борбата с непрестанното им поскъпване.
Никакви реални мерки не вземат у нас и за прекъсване на вредните практики на напомпване на цената по цялата верига от производителите на храните до крайния потребител. Шмекериите с цените на дребно отдавна са известни в България. Например прясното мляко се изкупува от животновъдите за 50 стотинки за литър, търговецът на едро го доставя по 1,50-1,80 лв., а на щанда в супермаркета се продава от 3,50 до 5,50 лв. Независимо от това никой от чиновниците у нас не смее да нарече подобна схема спекула. Борбата с нея е трудна основно заради ширещата се корупция на всички нива в държавата. Време да разберем, че корупцията е най-голямата заплаха за всички нас и е дошъл моментът за крути мерки за ограничаването й. Не го ли направим, тя непрекъснато ще ражда бедност. За това обаче трябва воля, която от десетилетия е дефицитна у нашите политици.
Доста от макроикономическите показатели на страната също показват негативна тенденция. Например износът продължава да намалява, и то изключително бързо. В Германия, която е пред рецесия, експортът намалява с проценти, а в България – в пъти. У нас пък нараства вносът, включително и на много храни, защото у нас производството на тези продукти от десетилетия е в криза. В резултат у нас именно поскъпването на основните и най-често купувани продоволствени стоки е най-голямо. Парадоксално е, че посред лято растат цените и на плодовете и зеленчуците, които по това време на годината би трябвало да са по-евтини. Поскъпват и здравните услуги, лекарствата и дрехите. Започна новата учебна година и за да бъде осигурено всичко на учениците, техните родители вече трябва да похарчат не 300 лв., а двойно повече.
Вярно е, че правителството предложи от догодина минималната работна заплата да се увеличи до 933 лв. или половината от очакваната средна работна заплата. За съжаление инфлацията продължава да изпреварва ръста на доходите. По тази причина вече 80% от домакинствата в България могат да покриват месечните си разходи. Едновременно с това разликата между най-ниските и най-високите доходи е в пъти и това разслоение продължава да расте, и то крие опасности от социални катаклизми в бъдеще. Например при очаквания бум на цените на тока след либерализацията на пазара на електроенергия, то всички тези 8 от 10 семейства няма да могат да си плащат сметките. Как бюджетът, който е с ограничени възможности, ще може да окаже помощ на всички тях? За целта кабинетът взема някакви мерки и увеличава вноските от производителите на ток във Фонд „Сигурност на енергийната система“. В известна степен обаче това крие риск за стабилността на тези фирми и няма да им позволява да инвестират повече средства за внедряване на нови технологии, които биха намалили себестойността на произвежданата електроенергия.
Време е да се стимулират производствата, които са енергоспестяващи и не пилеят ценния ресурс. Говорейки за цени на тока, не бива да забравяме, че в България индустрията все още ползва стара техника и технология и за единица продукция се хабят много повече труд и средства. По този показател сме най-зле в Европа.
Нещата в икономиката ни, а оттам и върху стандарта ни на живот, се влошават и от липсата на повече преки чужди инвестиции. Сред основните причини за това е и неработещата добре съдебна система и голямата корупция. Кой инвеститор от друга държава ще дойде у нас да върти бизнес, след като той не е сигурен, че някоя групировка няма да му прибере вложените пари. И ако тръгне да си търси правата в съда, то нещата ще се решат по право, а не според това кой колко е платил под масата.
Дори парите, които са налични от бюджета, не се използват ефективно. Например в болниците лекарите, които лекуват пациентите, получават заплата от 2000-2500 лв. Началниците им обаче вземат по 30 000 – 40 000. Това е абсурд. В образованието пък заплатите на учителите непрекъснато се увеличават, а резултатът от тяхната работа е излизането от средните училища на полуграмотни или дори неграмотни младежи.
Всички тези примери показват разграждане на основни системи за съществуването и просперитета на едно общество и държава. Най-страшното е, че народът продължава да си трае, да мизерства и за това продължаваме да имаме най-лошото качество на живот и сме на дъното на Евросъюза.
В тази връзка искам да припомня, че плоският данък отдавна трябваше да се махне. Най-добре е това да се направи с влизането ни в еврозоната. Сега трудно ще може да бъде приложена такава мярка, която ще помогне за по-големи приходи в хазната. Възможно е обаче да се вдигне поне или да се махне въобще таванът на максималния осигурителен доход. Налагането му в момента обрича след години хиляди висококвалифицирани специалисти на по-ниски пенсии, защото не им се дава възможност да правят по-големи вноски в осигурителната система и така да има повече приходи в НОИ. В същото време държавната пенсионна система е вечно на дотация от бюджета на страната. Половината средства за пенсиите на всички идват оттам и на практика това е изяждане на бъдещето на следващите поколения, защото тези пари могат да се насочат към развитие на иновации например или за социални нужди.
