Иван ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“
Заглавието на този коментар е повлияно от предаването на Мария Цънцарова, но не е запазена марка. Просто не мога да намеря други думи, с които да изразя своето недоумение от властовото насилие над истината.
Въпрос към премиера Николай Денков. Веднага след убийството на Алексей Петров, още преди правителството да е взело някакви конкретни решения във връзка със ситуацията, премиерът свика съвещание, на което заяви, че „няма връзка между Алексей Петров и съставянето на кабинета“. Запомнете този текст така, както е бил публикуван.
Такива твърдения тогава още нямаше, но общоизвестни бяха някои контакти на Алексей с водещи фигури на „конструкцията“ или с техни близки. Тогава ви зададох въпрос в тази рубрика – защо предварително се отхвърля една следа, която звучи доста сериозно. Познат синдром – първо да запазим себе си, а после ще търсим убиеца, така ли ? Да, някои политици и бизнесмени ще бъдат разпитани за връзките им с Алексей, но след като си отхвърлил версията като цяло, какво да очакваме от тези формални разпити ?
И веднага следващият въпрос:
Защо, господин премиер, насочихте веднага вниманието си към оставката на главния секретар на МВР Петър Тодоров, за да тръгнело следствието нормално. Какво знаеше г-н Тодоров по случая Алексей Петров, че трябваше светкавично да бъде освободен?
Междувременно градската клюка вече твърдеше, че ротацията Денков-Габриел е станала в ресторанта на Алексей Петров „Делвите“.
Пръв президентът Румен Радев повдигна въпроса за ролята на бившата барета при съставянето на кабинета. Това стана след като Алексей Петров беше застрелян. Лидерите на ГЕРБ и ПП мълчаха две седмици.
При откриването на парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче вдигна завесата. Може да е малко досадно да повтарям вече публикуваното в медиите, но след като облечените във власт академични умове игнорираха вече известното и се оправдаваха сякаш живеят в друг свят и нищо отвън него не ги засяга. Та ето какво каза Борисов: „Алексей беше близък с бащата на Кирил Петков, с тях. И той като всички нас, бог да го прости, търсеше варианти да се направи нещо стабилно. След тези пет поредни избора, поне законодателната рамка да е факт. Аз винаги казвам истината, така че срещи сме провеждали с него, той с тях, за да може някакво дори крехко доверие да си имаме.“
Съгласете се г-н премиер, че има съществена разлика между твърдението, че А.П. няма нищо общо със съставянето на кабинета и последвалото, че вие лично не сте го виждали?
И ето тук, господин премиер идва най-важният за вас и вашата репутация момент. Имахте възможност да се разберете с политическото управление на сглобката каква е общата ви позиция. Не можете да останете с чисти ръце в тази ситуация. Един джентълмен най-малкото би се извинил за неточните си обяснения. Вие сте премиер и не можете да си позволите да игнорирате общественото мнение. Научната ви степен, осанката ви на учен човек още повече ви вменява в дълг да говорите истината по въпрос, който вълнува общественото мнение и поражда съмнения относно непорочното зачатие на вашата т.н. сглобка.
Вместо това, вие прехвърляте небрежно и дори надменно отговорността на Бойко Борисов:
„Питайте, Бойко Борисов. Аз никога не съм се срещал и не съм говорил с Алексей, нямам телефонния му номер. Ако има някакви притеснителни неща, питайте Борисов и Петков. Аз нито от Борисов, нито от Петков съм чувал за Алексей Петров“.
И още един въпрос, господин премиер. Вие непрекъснато се оплаквате, че президентът е този, който е повел войната срещу вас и това ви пречи да си гледате основната работа, с която сте натоварен. Но каква е основната ви работа, г-н Премиер? Още когато представяхте вашия кабинет, вие без никакво стеснение заявихте, че сте възложили на новите министри на първо време да открият каквито и да са незаконни действията, подлежащи на санкциониране, в дейността на досегашните служебни министри.
Важна дейност, няма съмнение. Но това ли беше основната ви задача, за която ви дадоха изпълнителната власт? Вие следователи ли назначавате или министри, които да се грижат за всички аспекти на живота на българските граждани. Или вашата основна задача е да търсите всякакви поводи, за да атакувате президента Радев и неговите служебни кабинети?
Каква е вашата задача, господин премиер?
Въпрос към министъра на отбраната Тодор Тагарев:
Г-н Министър, вие заемате особено отговорен пост и във време на война недалеч от нашите граници вниманието към вашите думи и действия е засилено. Логично е да осъзнавате това и да бъдете особено внимателен.
Към вашия съветник Мустафа Емин бяха отправени обвинения, че е нарушил всякакви човешки и служебни норми, като е поискал неговото дете да бъде прието в лечебно заведение на мястото на друго дете, което вече е било прието. Вместо да покажете строгост и да изискате обяснения от вашия подчинен, вие сте поискали проверка как информацията за инцидента е излязла в публичното пространство.
Настина ли, г-н министър, че това е важното в случая, а не престъпването на нормалните норми на поведение? Да не би да сте станали много мнителен покрай служебните си ангажименти и подозирате провокации към всяка дума, която ви засяга, макар и косвено? Ако е така, очаквам да наредите проверка откъде съм научил за инцидента и реакцията ви. Ами от вестниците, г-н министър. Това им е работата.
