Иван ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“
Помните ли как след като гръмна една бомба до колата на тогавашния главен прокурор Иван Гешев политическото време изведнъж рязко се развърза, изненадващите събития така се застъпваха едни за други, че почти не усетихме как се озовахме пред едно до скоро невъзможно правителство и се започна атака срещу президента, срещу 3 март и срещу Паметника на съветската армия. Нарекоха това правителство „сглобката“, но според мен по-подходящо е „конструкцията“, защото сглобка е обикновено от две части, а при конструкцията има повече елементи.
Ето и сега сме атакувани от все по-изненадващи събития, които обаче са обусловени от някаква логика. Началото отново бе един атентат, по-сполучлив този път, като управляващите подозрително активно се разграничаваха от всякаква близост с жертвата. Инцидентът с принцеса Калина случайно съвпадна с политическата интрига около смъртта на Алексей Петров, но успя да ни дезориентира още повече.
Смъртта на антитерориста подейства като отпадане на основен свидетел по някое дело. И ето, Софийска градска прокуратура прекрати разследването по снимките от спалнята на бившия премиер Борисов по липса на доказателства. Самият Борисов, обзет от бъбривост, преди време бе признал публично, че снимките в спалнята са правени от жена, наречена Мата Хари. Сега Борисов, изненадан, че е изпран до чисто бяло, трябваше да обяснява, че тогава само се е шегувал. А сред суматохата около Борисовите шегички, изненадващо дойде съобщението, че от Дубай се завръща Васил Божков.
Неговото завръщане ще подейства по различен начин на засегнатите лица, но според мен той сякаш запълва празнината от смъртта на единия основен свидетел по това дело и по много други тъмни дела от далечното минало. И докато тези събития се разиграваха повече като недобре разбираеми за широката публика, загърмяха първите залпове на войната по централното направление. Тази война ще обхваща все по-голяма част от нашия живот и ще даде съвсем друг политически смисъл и на предстоящите местни избори.
Повод за изострянето на обстановката в страната дадоха идеите на управляващата „конструкция“ да смени националния празник 3 март. Очевидно беше, че това хрумване е продиктувано като верноподанически жест на управляващите към техните повелители от „посолството“.
Нова ескалация доби и дежурната тема за премахването на Паметника на съветската армия.
Поставянето на тези въпроси, очевидно продиктувани от антируски подбуди, може би нямаше да намери сериозен отзвук сред широките народни маси, ако не бяха поставени на предно място в дневния ред на обществото. Това инфантилно пренареждане на приоритетите може да се окаже фатална грешка за българската десница като цяло, което тя е допускала и друг път. Имам предвид, че по този начин тя отблъсва от себе си голяма част от гласоподавателите, които традиционно са проруски настроени.
Увлечени и опиянени от властта която им дава „сглобеното“ мнозинство в парламента, управляващите продължиха да се забавляват с окастрянето на всички възможни правомощия на президента, което ще го направи една излишна политическа фигура. Това безцеремонно поведение постави президента Радев пред невъзможността да обсъжда и решава най-важните въпроси на страната с управляващите партии.
Така се стигна до честването на Шипка, което президентът избра като символична трибуна с подходяща атмосфера да отправи унищожително остри критики към управляващите и да обяви създаването на Национално движение „3 март“. Като жестове, като символика тези действия на президента очевидно напомняха за прословутата сцена пред сградата на „Дондуков“, когато той се появи пред протестиращите свои привърженици с вдигнат юмрук „Вън мутрите от България!“ Тази акция на президента Радев тепърва ще оказва въздействие върху политическата обстановка в страната, важно е да се анализира правилно нейното съдържание.
Какво направи президентът: обяви война, обяви изграждането на политическо движение, репетира следващи политически акции. Не президентът обяви война. Войната вече бе обявена от управляващото мнозинство – война срещу историческото съзнание и историческата памет на народа, война срещу мирния процес чрез насилствена адаптация към евроатлантическите ценности, война срещу различното мнение, ограничаване правомощията на президента до превръщането му във фигурант на политическата сцена.
Президентът просто прие войната.
Той не обяви бойни действия, просто даде паролата за единение и борба.
Той не обяви политическа програма. Обяви политическата цел „3 март“.
Какво следва?
Не е задължително да се изграждат политически структури и да се чака президентът да напусне поста си, за да оглави движението. Народът трябва да намери формите и смелостта за опазването на 3 март.
И няколко думи за телевизионните новини. Наскоро колегата Енчо Господинов написа критичен коментар за новините по българските телевизии. Под заглавие „След домашното насилие дойде медийното насилие“. Енчо задава въпроса: „Само убийства, изнасилвания и кражби с взлом ли се случват в България, та телевизиите от сутрин до вечер това предлагат?“.
Истина е също така, че в новинарските емисии все по-рядко можеш да видиш международни новини, освен ако не са за английския кралски двор. Не се поставят актуалните проблеми на обществото освен официалните информации за заседанията на заседаващото правителство.
Може да се получава съвпадение на събития някой ден, може да е въпрос на стратегия за овладяване мисленето на българина? Тези наблюдения изпъкват по-релефно на фона на изключенията. В БНТ например са запазени принципите за подбор и подреждане на новините. А новата Евронюз печели възходящо аудиторията благодарение на потока международни новини, поднесени в оригиналния им вид. Допускам и едно друго обяснение за нахлуването на жълтите и криминални новини – някой началник да е решил по този начин да навакса изоставането в рекламата. Може и така да е, но това е път към упадъка.
Толкова свежи и подходящи промени има в лицата, представящи новините през тази есен, да им пожелаем и свежест в самите новини.
