Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
Антон Иванов е по професия машинен инженер. Има над 35 години опит в енергийния сектор на България. Работил е в ТУ-София, в специализирана проектантска организация и звено за управление на проекти в областта на ядрената и конвенционалната енергетика. Заемал е ръководни позиции в основни държавни предприятия и в частния сектор. Автор е на публикации за енергетиката и е участвал в редица аналитични колективи при разработване на планове и стратегии за развитие на сектора.
Понастоящем е зам.- председател на УС на Български енергиен и минен форум.
– Инж. Иванов, според вас, ще успеем ли да се възползваме от парите по Плана за възстановяване за справедлив преход и намиране алтернативна заетост на енергетиците от големите въглищните централи?
– Финансирането от ЕС по този план е риск, защото не можем да получим съгласието на хората от въпросните въглищни региони. На национално ниво няма такъв проблем има съгласие за реформи и промяна.
– Какво искат в тези региони – да останат още дълго тези мощности да работят ли?
– Колкото по-дълго време не се стига до съгласие, толкова повече на местно ниво се радикализират. Сега дори се издигат именно такива искания – България да не иска тези пари, но да се запазят централите, което обаче икономически е невъзможно да се случи. Държавата ни няма възможност да субсидира производството на електроенергия от въглища и да лиши други сектори от икономиката от финансиране. Стига се до противопоставяне, обслужващо нечии политически интереси, които в никакъв случай не са в полза на България и няма да доведат до решаване на енергийните проблеми на страната.
– Явно тук не разбираме нещата така?
– Стремежът на защитниците на големите замърсяващи тецове е да си останат старите мощности, с които сме си свикнали, да не се получават нови субсидии от ЕС и да не се усвояват нови технологии.
– В крайна сметка, логичното поскъпване на въглеродните квоти няма ли да направи икономически безсмислено използването на тези тецове на въглища?
– Именно. Държавата няма финансовата възможност да осигури работата на тези мощности с вътрешни ресурси. Работата на тези централи ще ни излиза все по-скъпо. Да си припомним какви бяха реакциите в средата на годината, когато се обяви поскъпване на тока, заради даването на възможност на държавната ТЕЦ „Марица-Изток-2“ да остане на пазара. Имаше разгорещени дискусии и то само за 1% качване на цената. При неминуемия бум на стойността на парниковите квоти може да се наложи поскъпване на тока с 5 на сто или повече за всички потребители в България, само и само тези тецове да продължават да работят. Реакцията на цялото общество, разбира се, ще бъде негативна.
– В съседните Гърция и Румъния как успяха вече да вземат вече парите за затваряне на тецовете?!
– В Гърция и Румъния спряха до голяма степен добива на въглища за производство на електроенергия. Оставиха да работят само най-модерните си енергоблокове. Взеха пари от ЕС и изградиха бързо електроцентрали на газ и други по-чисти източници. Те действат по съвсем друг начин и бързо се ориентират. Там много добре разбират, че е по-добре да получиш достъп до финансиране и нови технологии сега, вместо да браниш нещо от миналото.
– Как ще коментирате факта, че на моменти делът на ВЕИ енергията у нас става много голям и дори зелената енергия е с нулева цена на борсата?
– Процесът е съвсем нормален и беше установен и в други страни, където делът на зеления ток също нарасна много. През лятото често се получава свръхпредлагане най-вече от фотоволтаиците и в определени часове от деня цените са не само нулеви, но и отрицателни.
– Според Вас може ли в България да се очаква увеличаване на дела на тока, произведен от ВЕИ?
– Едно прекалено развитие в тази насока не предвещава устойчиво развитие на енергетиката ни. Напротив – може да са получи поредното конфронтиране между икономическа логика и нечии планове. Въпреки това се изграждат все нови мощности, които енергийната система все по-трудно успява да интегрира. Има проблеми, както когато те произвеждат много ток или не са в състояние да го правят. Това също трябва се има предвид. Тепърва ще отчитаме отрицателния ефект от прекаленото навлизане на слънчевите електроцентрали.
Според мен е недоглеждане, че не се дава необходимата тежест и на вятърната енергия, защото тя в известна степен може да балансира енергосистемата. Пренебрегват се и мощностите на биомаса, имащи предимството да не са зависи ми от слънчевото греене или безветрието, например. Залитането към слънчева енергия не е полезно и за инвеститорите в подобни проекти.
– Толкова време след пандемията удачно ли е да има още енергийни субсидии и то „на калпак“? Удачни ли са схемите, прилагани у нас?
– Трябва да се съобразим с призива на Европейската комисия за прекратяване на компенсирането на потребителите, защото кризата с високите цени на електроенергията е отминала. Това стана ясно още през пролетта от анализ на Брюксел.
В България се дават компенсации на битовите потребители и от бизнеса се сърдят и искат и те да получават енергийни субсидии. Тук вече нещата опират до полезност и социална ефективност. Според мен трябва да се ориентираме към пазарните механизми, защото те дават обективна оценка на разходите, отколкото непрекъснато да се мъчим да прехвърляме приходи от едни към други.
– Споменахте пазарни механизми. Дошло ли е времето за пълна либерализирация на пазара на електроенергия, като на него излязат и домакинствата?
– Да времето е дошло, но всичко трябва да се направи постепенно. През 2002 г. у нас започна поскъпване на електроенергията, като само за две години то бе в рамките 20%. Във времето на тогавашния икономически възход това не се усети. Сега може да се премине към либерализация на пазара и цените на тока за всички за да съответстват те на разходите за производството му. Подобна стъпка обаче трябва днес да бъде съобразена с фактическата възможност на хората да плащат и да бъде придружено с мерки, непозволяващи създаването на социално напрежение.
– От доста години се говори за написването на дефиниция за енергийна бедност. Кога тя ще стане факт?
– Има предложение за изменение на Закона за енергетиката, в което вече се предлага такава дефиниция. Тепърва ще има обсъждания.
– Редно ли е без подобна, законно установена дефиниция не може да се либерализира пазарът?
– Не трябва. Във всички случаи немалка част от домакинствата в България ще имат нужда от подкрепа и тя трябва да им бъде гарантирана. Пълната либерализация на пазара на електроенергия не може да бъде самоцелен процес, а трябва да се реализира по начин, запазващ общо взето социалната база в страната.
– Какво е положението с ПАВЕЦ „Чаира“, на която се възлагаха много надежди? Скоро ще може ли да заработи или ще трябва да се преоборудва наново?
– Сегашното държавно ръководство в енергетиката се опитва да направи ремонт, позволяващ централата да заработи поне частично. Вторият вариант е да се намери начин за дългосрочно решение, включително и преоборудване на тази много ценна мощност. Трябва да се намери начин до 2 години ПАВЕЦ „Чаира“ да заработи с пълната си мощност.
– Какви са главните предимства на тази централа?
– На практика тя е една голяма естествена батерия за съхранение на ток, при това и напълно екологична и не толкова скъпа. Нейното предимство е и големият й диапазон на действие и високата й надеждност.
– На тази каскада кое стъпало още трябва се изгради?
– Не е готово най-долното стъпало – яз. „Яденица“. С него ще се увеличи капацитетът на каскадата, за производство и на акумулиране.
– Удачно ли беше да се подписва договор за цели 13 години с Турция за газови доставки?
– Общото виждане в прехода към икономика без използване на изкопаеми горива по-скоро предполага, че природният газ ще има все по-ограничено приложение. От тази гледна точка дългосрочните договори са рискови.
– В АЕЦ „Козлодуй“ ще се ползва ли друго гориво освен руско?
– Плановете са за преминаване на гориво от друг доставчик, в случая от „Уестингхаус“. Това трябва стане до средата на следваща година. Оптимист съм за изпълнението на тази задача.
