Отиде си една от големите легенди на италианския шлагер, Салваторе (Тото) Кутуньо. Чаровникът с момчешки чар напусна този свят на 80-годишна възраст след дълго боледуване в миланска болница, състоянието му се влошило в последните няколко седмици. Хиляди фенове го изпратиха с една от най-емблематичните му песни – „L’italiano“ („Италианецът“). Този му хит го направи световноизвестен. Припяваха го навсякъде по света, а в средата на 80-те дори най-неуверените китаристи у нас стопляха с него сърцата на момичетата.
Кутуньо бе също композитор и поет, написал е много от хитовете на звездите на италианската сцена. Голямо приятелство го свързваше и с Адриано Челентано, за когото е създал поне 15 песни.
Тото Кутуньо бе символ на Италия. Роден в Тоскана, изкарал детските си години в Лигурия, родителите му са сицилианци. Баща му е военен, като любител музикант свири на тромпет, той е и първият учител на малкия Салваторе, когото още от дете наричат с умалителното име Тото. Талантът на малчугана бързо е забелязан, свири на барабани, взема уроци по пиано. По-късно усвоява саксофона и емблематичната за него китара. Но истинската му сила е пеенето.
Макар Италия да бе отвъд Желязната завеса, Тото Кутуньо бе сред най-обичаните певци в Източна Европа.
Той имаше топли чувства към нашата част от континента, и по-специално към България. Харесваше емоционалността на публиката, като всеки италианец и той самият бе доста емоционален. Пословична е любовта му към жените! Много красиви жени въздишаха по романтичния хулиган с буйните коси, но той докрай остана верен на своята Карла, с която се женят през 1971 г. и над 50 години, до смъртта му, бяха заедно. E, кръшкаше понякога, имаше „слаб ангел“ пред хубавите момичета. Но Карла му прощаваше забежките, дори извънбрачното дете, а той винаги е признавал, че тя е сърцето и душата на семейството, че тя върти дома. Николо (Нико) Кутуньо е синът му от една такава краткотрайна връзка с красавицата Кристина. Няма славата на татко си, но има гените и също е талантлив музикант. От любимата си жена няма наследници.
Писал е песни за Челентано, Далида, Джони Холидей, Жо Дасен. Симпатизираше на Русия, за което в последните години не го долюбваха в Украйна. Като всеки италианец обожоваше морето. Имаше вила в Лигурия и лодка, с която излизаше в морето, за да се чувства истински щастлив и свободен. Макар че италианската преса го следеше под лупа, той пазеше личния си живот, запазил зад външния вид на успял музикант и женкар истинската същност на срамежливото момче от провинцията. Мегахитът му „Италианецът“ е преведен на много езици по света. С неговите песни сънародниците му още плачат навсякъде по света. Така и ще остане, макар Тото вече да не е сред нас.
