Снимка: БГНЕС
Васил НАНЧЕВ
Вече осма година се отлага въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ за прословутата такса „Смет“ или по канцеларски наричана „Такса битови отпадъци“. Типично по нашенски това се прави независимо, че сме длъжни да прилагаме аналогичната евродиректива. Отново се опитваме да се снишим, но този път може и да не мине номерът, защото вече имаме жълт картон от Брюксел за започването на наказателна процедура.
Цялото размотаване на въвеждането на екологичните принципи при управлението на битовите отпадъци се дължи на много причини. Едната е, че, с малки изключения, всички управляващи у нас в последните у нас
се страхуват от реформите като дявол от тамян.
Опасяват се, че качването на имотните данъци ще ги изхвърли от политическата хранилка, от която осигуряват безоблачно финансово бъдеще на поне 4-5 бъдещи поколения свои наследници. Втората причина е безкрайната инертност или направо казано мързел на публичната администрация на всички нива в държавата и местната власт. На тях им е много по-лесно да пресметнат таксата смет на данъчната оценка, но ще трябва да положат повече усилия да следят кой по колко смет изхвърля. Не на последно място вечната липса на достоверна информация за потоците битови и други отпадъци в страната обслужва сенчестият бизнес. От край време, дори в най-демократичните страни, в света сметоизвозването винаги е било сфера на влияние на мафията. Третата причина е, че използването на екологичния принцип би намалило сегашните приходи от таксата и това ще наложи вдигане на имотните данъци, което ще породи отрицателни настроение у избирателите. От друга страна, да не забравяме, че за последните десетилетия
родните ни политици доста забогатяха
и притежават немалко имоти.
Отлагането на въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ удря легалният и високотехнологичен бизнес у нас. Сега определянето на такса „битови отпадъци“ става на база данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите. Това превръща въпросната такса във втори имотен данък. В резултат на това, високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти повече, защото имат по-голяма балансова стойност на активите им.
Според работодателските организации у нас, общинските администрации определят различни основи за изчисляване на таксата и на практика се узаконява пряка дискриминация по имуществен признак – според вида и големината на имота. Една и съща услуга се предоставя при различни условия, според вида на ползвателя (граждани и фирми). В случая не се прави разлика между битови и промишлени отпадъци. От бизнеса са пресметнали, че разходите на фирмите на човек от персонала варира в нелогично високи граници от 8 лв. до 10 000 лв. Има общини, в които една фирма покрива 50-70% от приходите от таксата при персонал 600 души и население над 50 000 души в общината.
В крайна сметка дългогодишното отлагане на въвеждането на екологичните принципи е
антистимул за ефективно оползотворяване
и намаляване на количеството на отпадъците в България. За това и страната ни се е превърнала в едно голямо бунище и в прекия и в преносния смисъл на думата.
