Известният бизнесмен, общественик, преподавател, бивша барета и секретен сътрудник на ДАНС Алексей Петров бе зверски убит на 16 август. Близо 1000 души го изпратиха за последно и се поклониха пред тленните му останки на 24 август в София. Петров беше влиятелен човек, пред когото бе трудно да останеш безразличен. Затова и толкова дни след циничното му убийство, което отново показа на какво дередже е държавата ни, коментарите за него не спират. Прави впечатление как хора, които се бояха и от сянката му, защото Петров ги превъзхождаше, изпълзяха от сенките като лешояди и започнаха да правят нечистоплътни коментари. Други, уплашени от собствената си незначителност, мълчат гузно, а мълчанието им ехти шумно като барабан. Трети пък превърнаха смъртта и човешката трагедия в сеир, сензация и тема за политическа употреба. Такива хора приживе човекът Алексей Петров дори не отразяваше! Той беше мъж на честта, а дребните душици се плашеха от това.
Сред всички мнения за него прави впечатление написаното от издателя на агенция Пик Недялко Недялков.
„Той бе мъжкар, от една отиваща си порода. Вярваше в каузи, понякога до фанатизъм. И безрезервно обичаше отечеството си. Романтично се надяваше, че един ден „държавата“ ще стъпи на крака и ще действа по закон. Последният, който изпитваше респект от институциите, защото са…институции“, пише Недялков в Пик.
Ето какво още написа в агенция Пик известният журналист:
„Алексей Петров падна жертва на различните кланове в правителството и некоалицията. Някой поиска да подостри крилете на семейство Петкови.
Ще стигна и по-далеч. Някой отвътре поиска да се самосвали, тоест да свали кабинета, тъй като вече няма нужда от него.
А Алексей би попречил на подобна подлост, след като вече е било постигнато уж принципно споразумение.
Той бе мъжкар, от една отиваща си порода. Вярваше в каузи, понякога до фанатизъм. И безрезервно обичаше отечеството си. Романтично се надяваше, че един ден „държавата“ ще стъпи на крака и ще действа по закон.
Последният, който изпитваше респект от институциите, защото са…институции.
„Колега, все пак човекът е президент, дай малко по-леко…“
Живееше на границата – между светлината и тъмнината.
Хич не ме интересува кой какви небивалици сипе по негов адрес.
Бяхме приятели от повече от 15 години, преживяхме какво ли не, но това вече няма значение. От приятелите си не се отказвам, а особено грозно е да го направиш, когато вече ги няма…
Мисълта ми е друга.
Отвратително е, че сега всички се мъчат да се разграничат.
ПП позорно се правят, че не са го познавали, вместо да изкажат поне съболезнования на семейството.
Не съм чул и реакции от ГЕРБ, ДПС…другите участници в сглобката.
Все пак довчера стояхте на една маса в неговия ресторант, хапвахте, пийвахте, водехте преговори, не ли?!
Така беше и като го арестуваха през 2010 г. Тогава в „Труд“ съм написал същото – как се разбягаха мишоците…Разни прокурори, адвокати, политици, журналисти, полицаи, бизнесмени, които му лазеха в краката с надежда да изпросят някоя дребна файдица.
Мишоците са пак тия, като ония, да си знаете.
Гадна история, най-добре да помълчим, Бог да го прости, и нам да прости – че съвсем озверяхме, а предателството е втората ни природа…
И още. Мъртвият не може да се защити, а лешоядите злостно го кълват, защото вече не ги е страх от него.
Дори само заради честта на дъщеря му съм длъжен да припомня – Алексей Петров бе оправдан на всички инстанции по всички криминални обвинения срещу него. Осъди и държавата в Страсбург за това, че безпрецедентно лежа 13 месеца в ареста без съд и присъда.
Добре е да го знаете, като се правите в ефир на големи юнаци и го наричате „мутра“, „убиец“, „съдържател на публични домове“…Да се бяхте сетили приживе – стискаше ли ви? Сега е лесно. И къде са ви доказателствата? Кого е убил – ама конкретно, стига вече недомлъвки.
Да, Алексей Петров всяваше страх, около името му имаше митология, но Алексей Петров претворяваше различни роли в битността си на антитерорист, а после агент под прикритие на държавата в мафията. Забравихте ли – агент под прикритие! Подло осветлен и предаден от същата тази държава, за която работеше цял живот. И в течение на десетилетия превърнат в мишена.
Няма светци между нас и Алексей не беше светец. Профилът му бе на силовак, „играеше“ на ръба на закона – сложна, трудна игра, изискваща компромиси. Всичко при него бе прекалено нееднозначно, за да го охулват еднозначно дежурните „разбирачи“, които нямаха и идея за истинската му същност и за истинските му ангажименти пред службите.
В личната съдба на Алексей бе проектиран целият преход, той беше Преходът. И това изисква смислен анализ от дистанцията на времето, а не лесни телевизионни присъди.“
И още от същия автор: „Не употребявайте смъртта на Алексей за политически цели. Политическите лидери се държат като лешояди, няма по-лошо от това“.
Ние от Anteni.info ще допълним, че много хора се възхищаваха от Алексей Петров, не само от родния му Тетевенски край. Разплаканите лица на погребението му са доказателството за това. Това са хора, които познаваха истинския Петров, а не медийния му образ. А тези, които злоупотребяват със смъртта му, се страхуват и от сянката си. И сигурно има защо.
