Снимка: ВАСИЛ НАНЧЕВ
След три десетилетие затишие румънската страна готви нова екологична бомба под прозорците на русенци. На мястото на прословутия завод „Верахим“, демонтиран през 1992 г., който обгазяваше с хлор Русе, се планира да се изгради инсинератор за биологични отпадъци, съобщи БНР.
Няма човек в страната, който да не е чувал за обгазяването на Русе в края на миналия век и за демонстрациите, довели до демократичните промени в държавата ни. Няма човек, който веднъж да е усетил миризмата на хлора, който ние дишахме години наред, и да не е съпричастен с ужаса на един 240-хиляден град. Тази драма приключи на 5 юни 1992 г., когато и последното производство, използващо хлор, напусна площадката. Обаче идва нова.
На 8 август в румънското екоминистерствое внесен инвестиционен проект за изграждане на хале, дренажен бетонов басейн, бетонови площадки, сондажна и вътрешна мрежа за ВиК, поставяне на пречиствателна станция за отпадни води и – есенцията – поставяне на инсинератор за медицински отпадъци със спомагателни съоръжения. Разбирайте човешки и животински отпадъци. Това на територията на Гюргево – на отсрещния бряг на Дунава, на по-малко от 2 км от центъра на Русе.
На 18 август нашето Министерство на околната среда и водите е изпратило до Регионалната екоинспекция в Русе писмо, в което искат становище. Ръководителката на еколозите инж. Цонка Христова е прочела всичките 250 страници от инвестиционния проект и е категорична – няма място този инсинератор там. Тя настоява за трансграничен овос. Според нея този проект може да бъде спрян, ако се докаже, че има негативно въздействие върху околната среда. Трябва да има и обществено обсъждане, смята инж. Христова. Тя е категорична, че нещата не трябва да се оставят така.
Не само от екоинспекцията са изразили отрицателното си мнение. Здравните служби също се въздържат, тъй като няма данни какво ще е въздействието на производството върху човешкото здраве независимо от коя страна на реката. Най-остра е реакцията на русенци, които още помнят вълните от хлор от към Румъния и как комунистическата власт не направи нищо. Сашо Попов е един от екоактивистите. „Аз съм един от хората, които са видели и преживели предишното замърсяване. Спомням си мъглите, които идваха при 40 градуса през лятото и миришеха много силно на хлор“, казва той. От този адрес в Румъния вече са ни обгазявали. Ако през 1978 г. ръководителите на социалистическите държави са си стиснали ръцете в името на добросъседските отношения и не са помислили за хората нито за минута, то днес се надяваме в общия ни европейски дом на първо място да са хората – от двете страни на Дунава, смята Попов.
