Иван ГАРЕЛОВ, за в. „Галерия“
Такива спонтанни масови протести, провокирани от един конкретен случай, като че ли не е имало от близо десет години, когато се стигна и до публично самозапалване и до проливане на кръв при потушаване на протестите. При това сега хората се надигнаха с категоричната позиция повече пострадали от насилие жени да няма. Заслужава си специалистите да изследват дали у нас частните случаи по-лесно предизвикват гнева на хората.
Но сравнението с протестите от зимата на 2013-та завърши с оставката на правителството на Бойко Борисов. Разбира се, той правилно оцени обстановката тогава и реши, че ако се оттегли веднага, до новите избори напрежението ще спадне, докато ако сега упорства, то ще нараства.
Политиците у нас се научиха и как да се приспособяват към протестите и то така, че да бъдат тълкувани в тяхна полза. Ето че и сега управляващите от ПП-ДБ решиха, че тези протести могат да бъдат тълкувани като подкрепа (!) за тяхното управление и демонстративно се появиха сред гневните тълпи заедно със съпругите си и си направиха снимки – усмихнати и щастливи. Все едно протестите са насочени към миналото управление на служебния кабинет и тъй като ½ премиерът в доста неподходящ за академичната му осанка тон хвърли куп обвинения към предшествениците, всичко трябваше да се слее в един апотеоз на оспорваната и осмивана „сглобка“. Нищо чудно, ако обхватът на протестите чрез медиите обхване и прокарването на Истанбулската конвенция у нас.
Ето какви нови постижения бележи склонността на българските политици да се приспособяват и да извъртат като по този начин обезсмислят народните вълнения.
Извод – стрелите на протеста да са добре наточени и точно прицелени!
В не много дългата ни най-нова политическа история подписките на интелектуалци под една или друга кауза имат заслужено почетно място.
Цяла книга – сборник с подписки може да бъде издадена даже!
Тези дни около 100 (предпочитана бройка) известни и уважавани интелектуалци излязоха с подписка за забрана на парламентарната партия „Възраждане“, която представлява опасност за демокрацията. Както повечето наблюдатели и аз следя развитието на тази партия. Отчитам че като политик – Костадинов е на доста по-високо ниво от подвизавалите се във властта т.нар. патриоти. Стилът му е в съответствие с парламентарните неписани изисквания. Умен, точен, начетен, остър, но не толкова агресивен…като…сещате се сами.
До него са говорителите на „Възраждане“ – с очила, вратовръзки, като адвокати от висшето общество. Писал съм, че някои от радикалните идеи на нейния лидер намират почва в определени слоеве от населението, но имат таван и не могат да разчитат на по-широка подкрепа. Просто българският народ е резервиран към по-дръзките напъни за промяна на общественото устройство. Стига обаче – внимание – паникьорите и престараващите се стражи на демокрацията да не им вдигат акциите.
Опасявам се, че точно това постига спомената подписка за забрана на партията. Забраната е доста крайна мярка и би ги героизирала, а те това и чакат. Не ми се вярва и самите автори на подписката да очакват да има някакви конкретни правни последици. Но ако все пак са настойчиви и продължат кампанията си, най-добре би било да се обърнат към тези политици от кабинета, чиито политически формации те подкрепят дори и при мистификацията, наречена „сглобка“.
А някои от тях съвсем нямат негативно отношение към „Възраждане“ и нейния лидер. Наскоро Любен Дилов-син съвсем аргументирано изтъкна, че „Възраждане“ представлява вижданията на част от българското общество, като не пропусна да изтъкне интелектуалните качества на лидера Костадинов. Чести политически „намигания“ към Костадинов отправя и самият Бойко Борисов.
Не, не желая, но имам едно предчувствие, че в даден момент ГЕРБ може да се оттегли от брака с ПП-ДБ и да направи нова „сглобка“ с „Възраждане“.
Мислете какви писма ще пишете тогава!
В коментара си в миналия брой малко плахо изказах безпокойство от негативното развитие на отношенията ни със РСМ. Поводът бяха изстъпленията срещу българските футболни фенове, но те са показателни, че в съседната страна ние вече ще пътуваме със страх. Дотам се докарахме с политиката, която следваме. Опитвал съм се неведнъж да намекна, че ние засилваме омразата на обикновените хора в Македония. А към какво друго се стремим? Знам какви са масовите настроения у нас и не исках да дразня хората.
Последваха и нови удари. Правят се опити в Сената на САЩ да се прокара резолюция за честване на македонския език, култура и история. А президентите на Македония и на Сърбия Стево Пендаровски и Александър Вучич честваха заедно годишнината на Илинденското въстание. И това е последица от нашата неумела и погрешна политика.
По този повод известният наш дипломат и бивш зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков написа смел и откровен коментар, който ще цитирам: „Ветото“, което наложихме на членството на Македония в ЕС работи изцяло в полза на македонизма. Македонизмът като създаване на нова идентичност винаги е бил държавна политика на Югославия, след това на Македония. Това е идеологическа доктрина, която работи със съзнанието на хората. И ние я превърнахме от държавна идеология в обществена нагласа, загубихме битката за съзнанието на гражданите. След като подписахме договора за добросъседство през 2017 г. процент и половина от македонците смятаха България за враг. След налагането на т.нар. „вето“ през 2019 г. процентите станаха 23. Преди една година покрай т.нар. френско предложение бяха към 45 процента, сега не ми се мисли колко са станали. Ние успяхме да създадем точно това, което търси македонизма – чувството за нещо отделно, различно. Ние работихме изцяло в полза на македонизма. Сто години властите в Македония се опитват да накарат гражданите да вярват, че не са българи и не успяваха. Ние успяхме да ги накараме за 4 години да не искат да се чувстват българи. Това, че в Скопие не са прави, не означава, че в София не действаме глупаво.“
Край на цитата. Боли, но е вярно! Няма смисъл да се мълчи повече
Винаги съм смятал,че отношенията по оста Кипър – Гърция могат да бъдат един добър урок за отношенията Македония – България. В миналото Гърция се стремеше към „еносис“ – присъединяване на Кипър с основанието, че основното население е гръцко и че тя е родината майка. Напразно водачът на кипърските гърци архиепископ Макариос обясняваше, че това ще доведе само до разделяне на острова с Турция. Атина искаше да наложи силово своята воля и така предизвика катастрофата с турската инвазия през 1974 г.
Оттогава Атина третира Кипър като равноправна държава, приятелска на Гърция, което укрепва позициите и на двете страни на международната сцена.
Този урок не е усвоен у нас обаче и наред с разумната и реалистична линия, чийто автор е президентът Желев, съществува и втора, силова линия, която държи македонците да признаят, че са българи и залагат на това, че
Македония е зависима от нас до приемането й в ЕС. Доколко искрено би било това признание, това не се отчита. Не се отчита и това, че тази твърда линия укрепва позициите на антибългарските елементи в македонската политика и обезсърчава обикновените хора, че България е приятелска страна. В последните години тази линия диктува нашите действия и бездействия спрямо Македония.
Нашите отношения с Македония са твърде важни, за да ги оставим в ръцете на амбициозни историци, търсещи популярност политици и изстрадали българи, търсещи справедливост. Интересите на България са над всичко друго.
