Снимка: БГНЕС
Васил НАНЧЕВ, за в. Галерия
От началото на новия век една от молбите на хората към Господа е … да им помогне да не попадат в болница. Бихме се запитали, дали пък народът съвсем не е изтрещял от живота и е решил по-бързо да се самозатрие. В последните двайсетина години родните политици много добре се справят с увеличаването на смъртността у нас и намаляване на популацията, създавайки неработещ модел на здравеопазване, стимулиращ корупцията.
Всичко започва от родилния дом, където без съответния рушвет ще оставят жена ви да се мъчи до последно. На всички са известни официалните и неофициалните тарифи за раждане, независимо от широко прокламираното право в Конституцията, че здравеопазването е безплатно. Така още с първия си дъх на този свят българските граждани и най-вече техните родители се сблъскват с многомилиардната хидра на родната медицина.
Ще се запитате защо многомилиардна? Много просто, в бюджета за тази година в парламента за Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) бяха гласувани, ни повече ни по-малко, цели 7 млрд. лв. или почти 911 милиона повече, отколкото през миналата година. Всичките тези левчета
ще бъдат смъкнати от заплатите на данъкоплатците
в България, които чинно си внасят здравните осигуровки, дори и да са безработни. Същите тези данъкоплатци, които пълнят хазната, за да може после и да си доплащат, когато попаднат в някое лечебно заведение, независимо дали е частно, държавно или общинско. И как няма да платиш? Не го ли сториш спокойно ще си заминеш на оня свят по бързата процедура или ще останеш инвалид до края на дните си.
Редно е да припомним, че десетки населени места в страната на практика са лишени от нормален достъп до лекарска помощ, защото милиардите в НЗОК все не стигат. Стане ли пък въпрос за лекарска грешка всички се оправдават с нещастно стечение на обстоятелствата
и виновни никога не се намират.
За корупция пък само повече се говори и излиза, че всичко в родното здравеопазване си е в реда на нещата и проблемите са много дребни.
Един от „върховете“ на тази „подреденост“ най-силно се вижда в болниците. Когато ви е по-плитък джобът, там на гърба си усещате безизходицата си и се надявате единствено на Всевишния да помогне да прескочите и този път трапа. До следващия път.
В болниците за обикновените люде храната най-често не става за ядене. Каквото и да говорят това е някаква традиция от край време. По соца ми махнаха по спешност апендикса в известна столична болница. Сутринта след среднощната операция санитарката ми донесе за закуска вмирисан фабрично произведен сандвич със шпек, който се продаваше тогава по павилионите. Сестрата пък се учуди защо не съм закусил, а само съм си изпил само чая. Та и днес се налага хората да носят нормална храна на близките, имали нещастието да попаднат в българска болница за простосмъртни. Сега пък в същото лечебно заведение, наложи ли се болен инвалид да лежи с придружител, то последният трябва спи на стол. И това
в страна, която от 15 години вече е в ЕС.
Иначе милиардите отпуснати от хазната за родното здравеопазване се усвояват винаги успешно и до стотинка. Обаче все не стигат. И за това българските граждани са на първо място в ЕС по процент на доплащане на здравните услуги. Докога?!
