Снимка: БНР
Фондация „Софийска платформа“ има инициатива, която насърчава преподавателите да обсъждат войната в Украйна с учениците, както и създаде аудиовизуален проект „Виртуален свят“ – личните истории на оцелелите от лагера в Белене оживяват с помощта на изкуствен интелект за първи път в България. Защо тези проекти са важни, коментира в ефира на БНР Борислав Димитров, зам.-директор на фондацията.
Той отговори на въпроса как учителите да обяснят на учениците „Украйна настоява да води тази война“ и „безродници“: „Трябва да се обяснят в съпоставката с обективните факти! Но ситуацията на учителите е сложна, защото работят в контекста, в който имат – част от семействата на техните ученици, а вероятно и част от самите ученици вярват на тезите на Радев и на тезите на „Възраждане“. Така че, не е лесно. От друга страна, да преподаваш актуални събития, които се случват днес, от педагогическа гледна точка е сложно. Тези събития имат място в класните стаи и трябва да се коментират, не трябва да се подминават. Защото има и такива виждания, включително на хора от образователната система, че това са политически теми, които нямат място в класните стаи. Доводите са, класната стая се политизирала по този начин или че това били събития, около които нямало консенсус и не били фактологически изчистени, за да може да се разговаря по тях в класната стая.
Доводи като: „не сега“ и „не трябва“ ги чуваме често, но не сме съгласни с тях. Затова е инициативата ни да съберем материали, с които учителите да могат да работят с учениците си по темата с войната.
„Историите от Белене, които сме събрали в проекта, имат много директно отношение към живота, който живеем днес. Някои нарекоха сайта ни „Виртуален мемориал“. Живеем в свят, в който има доста книги за времето на комунизма, както и някои филми, но това, което липсва, е „живата“ среща. Това е и което впечатлява най-много учениците – срещата с хора, които са преживели лагерите и ужасите на комунизма. Ние решихме, че можем да направим тази възможност посредством изкуствен интелект. За целта записахме шестима оцелели в пространни интервюта от над 3000 въпроса. След което написахме софтуер, който борави с тази „кутия“, пълна с отговори на тези 3000 въпроса и разпознавайки ключови думи на потребителя пред екрана, това изглежда все едно сте застанали пред популярните платформи за конферентни разговори и на живо пред вас седи друг човек. Потребителят задава въпрос, изкуственият интелект разпознава ключови думи и други компоненти и дава отговора – с думите, жестовете и видеото от самия бивш лагерист. Без наша намеса в съдържанието. Ние не генерираме и не модифицираме съдържание.“
„Разбира се, че трябва да се прави аналогия със заплахите на „Възраждане“ да изпращат днес хора в лагери. Това е една от причините проектът ни да е важен. Важно е и защото в рамките на този проект ние направихме едно национално представително проучване за познанията и нагласите към комунизма. От това проучване става ясно, че млади хора, които не са били родени във времената на комунизма или са били много малки тогава, за да имат лични впечатления от режима, въпреки това голям процент смятат Тодор Живков за положителна фигура. Смятат комунизма за някакво хубаво време, по-хубаво от демокрацията. Ето и друга причина този проект да е важен – защото битуват подобни разбирания към комунизма, които по никакъв начин не кореспондират с фактите за този мракобесен, тоталитарен, икономически неиздържан режим, който е донесъл само несгоди на тази държава.“
„Медиите все са под ударите дали дават достатъчно контекст на съобщенията си. Но има и контравъпрос – колко важно е млади хора и въобще хората да могат да съобразяват контекст. Да могат да четата информацията, която им се дава в контекст. Така че колкото е важно медиите да дават контекст, толкова е важно и някой да може да го използва този контекст – да е функционално грамотен, например.
