Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Големите политически партии вече се готвят за местните избори. Разменят се кандидати, търсят се свежи лица, водят се пунически войни на задкулисния фон. Погледите, разбира се, са основно фокусирани в София. Победата в столицата има символен характер и може да създаде предпоставки една политическа сила да завземе национална територия. Бюджетът и населението на София са такива, че всеки добър резултат в столицата е значително по-ценен за всяка партия, отколкото кое и да е кметско място в страната. Осъзнавайки тези обстоятелства, политическите играчи ще направят и невъзможното, за да инкасират победа в София.
До момента изглежда основните сили ще са две – управлявашите вече дълги години ГЕРБ или основният им опонент, макар и днешен коалиционен партньор – ПП-ДБ. Към момента на писане на тези редове ГЕРБ все още не са дали никакви убедителни знаци какво смятат да правят в София. Сравнително ясно е, че Йорданка Фандъкова няма да се кандидатира за нов мандат. Друго обаче няма известно.
Не само това, но ГЕРБ изглежда има хипотеза, при която дори може и да не издигнат кандидат. Връзката им по оста „обич-омраза“ с ПП–ДБ е такава, че като нищо г-н Борисов може и да „хариже“ София на опонентите си, ако това ще задържи правителството на власт. Но ако знаем едно за лидера на ГЕРБ, то е, че той е силно непредвидим. В последния момент може да извади някое асо от ръкава си.
На този фон от ПП–ДБ предвкусват победата на вота. Дори обявиха кандидата си – бизнесмена Васил Терзиев. Самото обявяване стана на пищна церемония, изпълнена с дитирамби и хвалби. Изглеждаше като нещо средно между коронацията на крал Чарлз и представяне на нов айфон. ПП–ДБ излъчваха усещане за превъзходство, което се е превърнало в тяхна запазена марка. Според мен те са сигурни, че обявяването на кандидатурата на Васил Терзиев е напълно достатъчен акт, за да им се връчат ключовете от града отсега. Защо да правим избори, след като ПП–ДБ вече са решили, че победата им е служебна? Пада им се ред, един вид.
Считам, че това е дълбоко сбъркан и несериозен подход. Градските либерали така и не научиха азбучното политическо правило, че високомерие избори не печели. Всеки път сами влизат в капана на собственото си високо самомнение и после са изненадани от постигнатия лош резултат. Това е една от дефинициите за лудост – да правиш едно и също нещо и всеки път да очакваш различен резултат. Този път може и да им се получи, по изключение. Но победата им в София в никакъв случай не може да се приеме за записана в камък. Гаранции няма. Особено с издигането на кандидат, който поне до момента изглежда по-скоро слаб, отколкото друго. За него се натрупаха доста фактори, които обуславят факта, че кандидатурата му май не е особено далновидна.
Първо, Васил Терзиев е успял, както ни обясниха издигащите го за високия пост многократно, в сферата на бизнеса. Но не е участвал никога и под никаква форма в обществения дебат. Това е проблем, който не бива да се подценява. Няма такова животно като политик, включил се в обществения живот в зряла възраст, който да не е имал позиции по важните въпроси. Това е най-големият проблем на Терзиев. Това е разковничето, което го прави неуместен кандидат. Не може да си си мълчал и сега да очакваш едва ли не служебна победа на изборите. Мантрата с новите лица мисля, че вече трябва да е отминала, особено като знаем последните нови лица какви ги надробиха и какви продължават да ги дробят.
На второ място, Васил Терзиев няма абсолютно никакъв политически опит. Не е участвал в държавната администрация, не знаем дали дори и като посетител е влизал в парламента. Няма една минута на политическия терен, няма абсолютно никакъв опит в държавна администрация. Да управляваш най-голямата община е предизвикателство, което изисква познаване на механизмите на държавната администрация. Да си мислиш, че щом си управлявал добре една частна фирма, значи автоматично ще управляваш добре публична институция, издава непознаване на публичните институции въобще. Когато искаме някой да ни направи мозъчна операция, викаме мозъчен хирург. А не „архитекта на годината“, „Мис Плеймейт“ или най-богатия човек в страната. Тези хора са успели, всеки посвоему, но нямат никаква експертност в сферата, за която търсят да им се доверим.
На трето място трябва да се върнем на претенцията. Не се прави така публична работа. Изисква се смирение и далновидност, а не резки движения и презрително взиране в плебса, който следва да гладува и да не пита много-много. Тези хора считат, че публичните постове, за които се кандидатират, са им бащиния. Едва ли не им се полагат по рожденно право. Питайте Кирил Петков тоя подход какво му донесе на последните избори. И тогава ПП бяха решили, че са инкасирали служебна победа на изборите. Инкасираха я, няма що.
Дотолкова е девалвирала политиката у нас, че дори и липсата на опит се счита за допустим въпрос. Което е абсурдно само по себе си, но това е друга тема. Кирил Петков нямаше никакъв такъв опит, пък стана министър-председател, за ужас на просветената общественост. Но какво знае кандидат-кметът на София Терзиев за проблемите на града? Това биха се запитали избирателите. Какви са позициите му относно драмите със застрояването, градската среда, липсата на паркоместа, задръстванията? Местната политика е различна от националната. В националната политика може и да си бърбориш общи приказки, но в градската такава се изисква познаване на локалните проблеми. Няма данни дали в това той има някакви познания. Значи няма.
На последно място, но не по значение, трябва да отбележим и родово-клановите обвързаности на кандидата Терзиев. В политиката има значение какви са ти семейните обвързаности, особено като хора от семейството ти са перманентно свързани с репресивния апарат на социалистическата държава. Вярно е, че децата не носят отговорност за действията на родителите си. Повярвайте ми, наясно съм. Но не знаем той да се е отрекъл от родата си. Необходимо е да отговори дали не се е възползвал от нейните контакти, за да постигне бизнес успехите си. Това е важен и легитимен въпрос.
Докато Васил Терзиев не положи усилия да отговори на горните въпроси и да направи така че да изглежда убедително, неговата кандидатура далеч не е служебен победител на изборите в София. В крайна сметка ключът сега се държи от ГЕРБ. Ако те издигнат сериозен и авторитетен кандидат, работата може въобще да не остане толкова сигурна, колкото изглежда днес за ПП-ДБ. Ако историята е някакъв индикатор, както съм казвал многократно, високомерие избори не печели. В момента от тази кандидатура лъха на много сериозна претенция. Да видим дали ще се окаже покрита.
