Снимка: БГНЕС
Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
От доста време българската туристическа индустрия е във вечно очакване и непрекъснато търсене на пътища, както се казваше навремето, за догонване и надминаване на напредналите страни.
Все се надяваме България да стане привлекателно място за повече, и най-важното, платежоспособни туристи, както е в Испания, Италия, Гърция, Франция. Засега не успяваме. Логично е да се запитаме, защо пък трябва непременно да искаме да идват повече богати туристи, нали и останалите хора имат право на почивка на море или планина? Това е така, но богатите летовници носят много повече пари в страната и курорта, където отиват. Те пребивават там обикновено не 4-5 дни или седмица, а доста повече време. Някои от тях остават поне за месец или дори за цялото лято.
От край време обаче акцентът на туризма ни е масовостта. Дали това е някакъв
рефлекс, останал ни от времето на соца
или пък просто такива са разбиранията на предприемачите от сектора, не се знае. Ясно е, че преди ковид, например, станахме известни като една от любимите дестинации за алкохолен туризъм. Идваха тук млади и стари алкохолици от цяла Западна Европа и основно от британските острови и се напиваха до безпаметност. Така де, толкова евтино пиене къде ще намерят. Пък и те много-много не придирят за качество на обслужването. В спиртосаните им глави едва ли са оставали някакви спомени от пребиваването им по нашето море, освен ниските цени на питиетата. Със сигурност те и само това са можели да разкажат като се върнат у дома, което не е никаква реклама за туризма ни.
Не бива да забравяме, че инерцията от соца за бройка, а не за качество ни изигра лоша шега в последните 30 години. Стремежът за бърза печалба на всяка цена пък превърна повечето от най-известните ни курорти в гъсто застроени селища. Най-големият ни комплекс Слънчев бряг, който някога е бил зелен оазис за семейна почивка стана град, само дето няма още тролеи и трамваи. Има обаче
денонощни чалготеки, които лишават от спокойствие
летовниците. При подобна атмосфера те трудно биха са върнали на място, където не могат да се наспят спокойно.
Друг голям минус на туризма ни, който още по-директно удря по качеството, е липсата на квалифицирани и мотивирани кадри. Всяка година преди началото на сезона хотелиери и ресторантьори се вайкат къде да намерят хора. И няма как да е иначе, след като не се предлага добро заплащане. Времената на затворените граници вече отминаха и всеки по-кадърен отива в по-богатите страни, за да изкара по-добри пари. Нещата донякъде се закърпват с внос на работна ръка от по-бедните Молдова, Украйна или други бивши съветски републики, но това сваля нивото на обслужването. Да си признаем – никога не сме се славели с висока култура на обслужване. Пък и няма как да е иначе, след като залагаме на количеството.
Дори на масовите чужди туристи и на нас, виделите подобни неща преди почти половин век, обаче им идва в повече да чакат дълго време келнерът да благоволи да дойде и да запише поръчката и още
преди да я изпълни да се пазари за бакшиша.
Дали пък, за по-висока рентабилност, у нас вместо на заплата сервитьорите по морето не ги взимат вече само срещу подслон и храна, пък те да му мислят какво ще си изкарат от подаянията на клиентите?
Към вечните проблеми на туризма ни сега се добавя и психозата от хипотетично замърсяване след взривяването на язовира в Украйна. От седмици хотелиери и кръчмари се оплакват от липса на клиенти. Дали обаче само това е причината за поредния задаващ се слаб сезон?!
