Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
Наскоро финансовият министър Асен Василев предложи промяна на параметрите на бюджета за 2023 г. Правят впечатления няколко основни неща. Първото е за ръста на БВП от 1,8%, който означава достигане на обем от 184,489 млрд. лв. Въпросният показател министърът беше длъжен да го запази, заради вече внесения от служебния кабинет проект за бюджет. Той не предлага нов, защото според правилника на парламента трябва да изчака 3 месеца.
Василев припознава ръста от 1,8% за база, на която се градят прогнозите за приходите в хазната на страната. Другият важен параметър е бюджетният дефицит в рамките на 3 на сто и инфлация за годината в рамките на 7,8%.
Повечето коментари на въпросните предложения досега бяха акцентирани основно върху разходната част. Всеки гледа, особено политиците, дали техните идеи по отношение на социалната сфера и доходите ще могат да бъдат включени и ще се изпълнят.
Много често обаче у нас се забравя, че за да се случат разходите, трябва да има приходи в бюджета. Лично на мен ми прави впечатление, че в предложението на Асен Василев има завишаване на постъпленията в хазната с близо 3,5 млрд. лв., над предложеното от служебния министър Росица Велкова. Въпросът е дали тези допълнителни приходи наистина ще станат реалност. Всъщност най-големият проблем е там. Причините за това, че прогнозираният ръст на БВП от 1,8% е прекалено оптимистичен. Подобна стойност не се предвижда в анализите за България на нито една световна финансова институция. МВФ предполага ръст от 1,3% на икономиката за настоящата година, Световната банка – 1,5 на сто, а нашата БНБ – само до 1%. При тази ситуация приходите ще намалеят значително.
Подобни по-скромни прогнози има и за икономиките на много други страни, включително и развитите. Една от причините е бързото покачване на основите лихви по света, което неминуемо води до забавяне на икономическия цикъл и до по-ниски ръстове, заради намаляване на търсенето и на покупателната способност на потребителите. При това положение, логично е да се досетим, че забавянето в света ще се отрази негативно и на нашата страна. Не бива да забравяме, че България е отворена икономика и е много силно зависима от износа си.
За това е проблематично дали ще се реализира прогнозата на финансовия министър за ръст от 1,8%. Бих нарекла подобен растеж имагинерен по още една причина. Тя е свързана с нашия основен външно-търговски партньор Германия, която вече се намира в техническа рецесия. Там се очаква за тази година символичен ръст на БВП от само 0,1%. Цялата еврозона също е на прага на рецесията и прогнозираният напредък е до 0,4%. Освен това за най-голямата икономика в света – САЩ, също не се очаква някакъв по-осезавам ръст, а в рамките до 0,9%. Следователно повечето страни, закъдето е нашият износ на практика, ще намалят търсенето.
При това положение трябва да търсим нови пазари, но за това се иска да предложим конкурентни стоки и услуги и по този начин да можем да получим предвижданите по-големи приходи за 3,5 млрд. лв. Възможностите ни обаче в тази насока не са никак големи. Според проучванията на Швейцарския институт по развитие на управлението, който от 30 години следи конкурентоспособността на икономиките на 64 страни в света, то този показател за България стремглаво намалява. Сред тази група държави в момента сме на 57-о място, като само за година сме слезли с 4 позиции, а от началото на десетилетието – с 19 места. Този процес е логичен, защото за да си конкурентен трябва да ползваш техника и технологии, отговарящи на най-съвременните изисквания. При 92% от нашите малки и средни фирми в България техниката е на нивото на средата на миналия век. Основната причина за изоставането е несигурната бизнес среда, която отблъсква преките чужди инвеститори, уплашени от липсата на върховенство на закона. Пречка е и фактът, че България все още не е в еврозоната и е извън шенгенското пространство. Другите условия за стимулиране на предприемачите да влагат пари в бизнес у нас са добрата инфраструктура и съответни политики на държавата за подпомагане на конкурентоспособността, които също не са достатъчни.
От проекта за бюджета са вижда още, че финансовият министър разчита повече на приходите от ДДС, защото наличието на плоската ставка от 10% не дава възможност да се събират по-големи суми от другите данъци. От корпоративния данък, дори да се вдигне на 15%, не може да се очакват високи приходи, защото България в ЕС има най-голям дял на сивата икономика, която наред с корупцията е една от сериозните пречки пред осигуряването на повече пари във фиска.
Големите надежди, възлагани на ДДС за по-бързо пълнене на хазната, трудно ще се реализират, защото към април 2023 г. се отчита спад със 143 милиона на приходите от този косвен данък. Учудващото е, че това става на фона на висока инфлация, която логично би трябвало да увеличава сумите отчислявани от ДДС в бюджета. Другият тревожен факт е намаляването на ДДС от внос и то прогресивно. Анализ на НАП показва, че понижаването на постъпленията на ДДС от импорт се наблюдава във всички стокови групи и то е в рамките на цели 30 на сто. В крайна сметка можем да заключим, че ДДС няма да е факторът, който би помогнал за очаквания ръст на приходите в хазната от 3,5 милиарда. Разбира се, трябва да се приложат всички законови мерки за увеличаване на събираемостта.
При неданъчните приходи се разчита на качване на таксите, като например на тола и на дивидентите от държавните предприятия, които Асен Василев обяви, че ще бъдат изцяло иззети в полза на бюджета. Служебният кабинет планираше в хазната да влезе само половината от печалбата. 100% дивидент носи огромен риск от декапитализация на държавните дружества. Реже се всякаква възможност за инвестиции, иновации и развитие. Финансовият министър е разпратил одитори по фирмите, които да изстискат и последната стотинка и последните им резерви, нужни например за неотложни ремонти.
Проектът на Асен Василев предвижда също така и намаляване на капиталовите разходи на държавата с 1,8 млрд. лв. Не е много, но също спомага за декапитализацията.
Друг приход, който смятам също за имагинерен и получаването на нов транш по Плана за възстановяване до края на годината. Причината е, че ние нямаме готови проекти за изпълнение и през 2022 г. по тази причина изхарчихме парите от Брюксел по това перо за енергийни субсидии „на калпак“, като реално вложихме в икономиката само 100 милиона. По лошото е, че може и този транш, ако евентуално дойде, да го изхарчим по подобен начин.
Немалка слабост на предвижданията за тазгодишния бюджет е и липсата на очертана перспектива за следващите 2-3 години, която би дала възможност за балансиране на нещата. Може да може да се реализира дефицит от 3%, но не се знае на каква цена ще е какво ще ни струва това в близкото бъдеще.
Прогнозите за инфлация от 7,8% също са прекалено оптимистични. Забравя се, че от началото на юли с 50% скачат тол таксите, което неминуемо ще повиши цените в транспорта на хора и на превозваните стоки. От същата дата се увеличава и цената на водата, например в София-област – с 44% и на много други места. Поскъпва и токът за домакинствата, макар и само с 4-5%. Връщането на акциза на природния газ на 20% пък ще оскъпи и топлоенергията за домакинствата, които ползват тази услуга. При това положение, широко рекламираното покачване на пенсиите с 12% от средата на годината вече е изядено от скока на цените на комуналните цени.
Най-големият риск за бюджета си остава да не се случат приходите в него, защото разходите за тази година са гласувани от предишни парламенти и те са неминуеми. По този начин има риск от качване на дефицита и на държавния дълга на страната.
