Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) подкрепя проекта на Закон за държавния бюджет, съобщиха от работодателската организация. В писмо, изпратено до медиите и до заместник министър-председателя и министър на външните работи председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество Мария Габриел подробно е изразена позицията на ССИ.
След като се запозна с проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода (АСБП) 2023-2025 г., представляваща мотиви към законопроекта, изразява следното становище:
Прави впечатление, че представеният от Министерството на финансите законопроект е изготвен въз основа на проекта на служебното правителство, но с промяна в съотношението между приходите и разходите, така че дефицитът в бюджета да е до 3%, а не заложеният в първоначалния проект дефицит от над 6 на сто. Последното се предвижда да се постигне без да се увеличават данъците и да се ограничават социалните плащания, като се осигури очакваното увеличение на пенсиите през годината. Размерът на данъчните ставки остава непроменен, с изключение на ставката на газ, която се вдига на 20%.
Видно от проекта, данъчната политика ще е ориентирана към запазване на приоритетите, свързани с подобряване на събираемостта на приходите и предотвратяване на възможностите за укриване на данъци и осигуровки.
В АСБП се посочва, че параметрите на Бюджет 2023 са в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълнява един от основните си приоритети да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания и да се осигури предвиденото увеличение на пенсиите през годината.
Очакванията са инфлацията в края на 2023 г. да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната – 3,8%.
Независимо от оптимистичната прогноза, считаме, че инфлационният процес остава един от основните проблеми за българската икономика. Ограничаването на разходите за социални плащания е един от основните фактори, които ще спомогнат за значително намаляване на инфлацията и съответно за фискалния риск. В планираните разходи за 2023 г. трябва да се вземе предвид ниската усвояемост на средствата по оперативни програми и Плана за възстановяване и устойчивост.
До голяма степен забелязваме и едно надценяване на законодателния капацитет на НС, касаещо пряко и втория транш от 1.4 млрд. лв. по НПВУ, който при предоговаряне и забавяне може да пристигне едва в 2024 г., а не тази година, както се очаква.
В негативна светлина разглеждаме, че въпреки заложения растеж от над 3 на сто за следващата бюджетна година по АСБП и отчитането на ефекта от това, че изплащането на бойна техника е заложено на начислена основа за отчитане именно в посочения период, отново съществува заложен дефицит, което демонстрира опасно хронифициране на това държавата да харчи повече от данъчните си постъпления.
Основните рискове, касаещи изпълнение на консолидирания бюджет, са свързани със свръхоптимизма в приходната част, която е базирана на допусканията за растеж от 1.8 на сто при наличие на глобална несигурност, отрицателен растеж в Еврозоната и основния ни търговски партньор – Германия. Тези фактори неизбежно ще повлияят отрицателно върху външното търсене (нетния експорт) и оттам върху статистическото изражение на размера на БВП, респективно потреблението и приходите от ДДС в бюджета.
Въз основа на тези заложени относително високи нива на ръст на БВП имаме и подценен дял на публичните разходи от размера на икономиката за 2023г. (40%), които са високи и водят до изтласкване на предприемаческата инициатива за сметка на бюджетното преразпределение.
Към това следва да прибавим и други косвено влияещи фактори, които охлаждат частната инициатива и чиито ефекти ще видим с времеви лаг от 6 месеца, а именно увеличаването на изискванията за задължителните минимални резерви от БНБ към търговските банки. На фона на покачващите се лихви по фирменото кредитиране, тези фактори допълнително ще се отразят негативно на стимулите за нови проекти и инвестиции (бруто образуване в основен капитал), чието ниво от под 14 на сто от БВП е незадоволително и препятства ускорен стопански растеж.
По-високите лихви свиват разполагаемия доход на домакинствата и бизнес, което води до затягане на потреблението, инвестиции и вноса. Припомняме, че тази специфична лихвена среда – на постоянно покачващи се лихвени проценти – се задава от ЕЦБ и основният лихвен процент от 3.5% се очаква да достигне до 5% в зависимост от това колко по-висока е инфлацията в Еврозоната спрямо САЩ, създавайки валутно курсови и търговски дисбаланси. Следва да се отчетат и възможни рискове по линия на разходите като: подценяване на социални разходи; нови миграционни вълни, породени от потенциално ескалиране на конфликта в Украйна; ново проявление на енергийната криза, съпътствана от продължаване нуждата от механизми за енергийни компенсации при евентуални флуктуации на цената на електрическата енергия и газа; продоволствени предизвикателства в региона и съседните ни страни.
По линия на разходите считаме за положително намирането на резерви по линия на издръжка и персонал, както и готовността да се довършат вече започнатите проекти за сметка на нови такива.
Един от основните залози, пред които е изправена бизнес средата у нас е свиването на дефицита да се осъществи посредством растеж на икономиката. Всякакво увеличение на регулаторната и административната тежест ще бъдат изключително вредни за инвестиционните нагласи на икономическите оператори, свивайки и потенциалните бюджетни постъпления. Изключително важно за нас е осъществяването на конкретни политики и икономически мерки за увеличаване на приходната част на държавния бюджет, които да не се основават единствено на данъчно-осигурителните постъпления, т. е. събираемостта на данъците да не е единственият източник за бюджетни приходи. Политика, която може да допринесе положително за приходната част на бюджета е, например, предприемането на реални, своевременни действия за противодействие и борба с корупцията на всички нива, не само в държавната сфера, но и в бизнес отношенията. От друга страна, оценяваме като важен и положителен сигнал за бизнеса отложеното вдигане на данъчните ставки, което е добър знак към предприемачи и инвеститори и демонстрира разбиране за важността на посланията към външната среда. Ключ към връщането на доверието ще са прогнозируемостта и предвидимостта, които се оказаха дефицит в последните няколко години.
Предложеният бюджет не предлага отговор на новата икономическа среда на рецесия в голяма част от ЕС и ниския икономически растеж в България. В настоящия законопроект отново не е застъпена политика на увеличаване на публичните инвестиции и запазване на мерките, които насърчават инвестициите и растежа. Основният проблем пред икономиката в насърчаването на инвестициите би могъл да се преодолее като се преустанови практиката да се прехвърлят инвестиционни разходи в потребление и се създаде нова ясна рамка за публичните инвестиции и как те ще се реализират в партньорство с частния сектор.
Прогнозата за износа е трудно осъществима при рецесия в основните търговски партньори на България и при нарастващите производствени разходи на фирмите и спада на конкурентоспособността на българските продукти. Правителството следва да приеме пакет от мерки за насърчаване на износа, вкл. пренасочване към трети страни в условията на рецесия в ЕС.
Изразяваме сериозно безпокойство от предложените с Преходните и заключителни разпоредби към проектозакона промени в редица закони, без да имат пряка връзка със ЗДБРБ. Неправилно и незаконосъобразно е да се прилага подобна правна техника, в противоречие с разпоредбите на чл. 34-35 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Считаме, че при извършването на съществени промени в определена сфера не трябва да се прилага порочната практика, измененията в нормативната уредба да се осъществяват чрез ПЗР на друг закон, вместо с отделен законопроект. Предложените от МФ промени в редица закони в областта на финансовата и данъчна политика не съответстват на целта на законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. и се явяват немотивирани.
В АСБП, която замества мотивите към проекта на ЗДБРБ за 2023 г., се предлагат изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой (§ 8), които съществено ще засегнат интересите на голям брой работодатели. Мотивите за разширяване на приложното поле на закона не кореспондират с фактическата обстановка и не са подкрепени с анализ и статистически данни, които да подкрепят адекватността на предложенията. Със закона се създават предпоставки за нарушаване на конкуренцията в страната и преференциалното третиране на определени бизнеси. Не става ясно как точно е определено, че работодателите с 50 и повече наети лица, са рискова група по отношение на точното изпълняване на данъчните и осигурителни правила. Същото се отнася и до работодателите, извършващи ресторантьорски и кетъринг услуги. Предложението, освен неправилно и необосновано, ще създаде и значителни затруднения за бизнеса, свързани с практическото приложение на промяната в изплащането на възнагражденията на наетите лица.
Доколкото подкрепяме мерките за противодействие и ограничаване на сивата икономика, не считаме, че точно тази промяна ще допринесе значително за осъществяване на политиката. Законодателните инициативи трябва да са добре премерени и преценени, така че да не се затруднява стопанският оборот и увеличава административната тежест върху бизнеса. Считаме, че, ако бъде приета, предложената мярка следва да се комбинира и с промяна в регулациите в банковата система, свързани с таксите и комисионните. В противен случай, законодателят единствено ще допринесе за увеличаване на печалбите на банките от такси и комисионни, за сметка на потребителите на услугите им – работодатели и наети лица и промяната ще има положителен ефект единствено за банковия сектор.
Друго предложение, което създава значителна тежест за бизнеса, е въвеждането със ЗИДЗДДС на изискване, лицата, регистрирани за целите на ЗДДС, да предоставят за предходния данъчен период информация в справката си декларация за ДДС за размера на паричната касова наличност и размер на вземания по разчети със собственици, персонал и съдружници, която информация лицата имат задължение да водят в съответствие със Закона за счетоводство и чл. 123, ал. 1 от ЗДДС.
Предложената разпоредба поражда сериозни притеснения и неяснота относно практическото й приложение, като създава и допълнителната административна и финансова тежест за задължените субекти. Подобни задължения не носят никаква допълнителна стойност, а водят единствено до административни затруднения за предприятията. Неоправдано ще се създаде допълнителна административна тежест за бизнеса
ще се отрази финансово на всички регистрирани по този закон субекти, тъй като ще доведе до необходимост от допълнително натоварване на счетоводните им отдели и наемането на нови служители, за да може исканата информация да бъде предоставяна в срок.
Като препоръка предлагаме в средносрочен план реализиране на административна реформа, чиито цели да се състоят в подобряване на ефективността на публичните разходи, намаляването на административното бреме, отваряне и прозрачност на национални и местни власти – все процеси, които във времето да доведат до оптимизиране на функционирането на държавната сфера в полза на бизнес и граждани. В заключение, Съюзът за стопанска инициатива изразява становище, че принципно подкрепя проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. като се отчетат направените препоръки и предложения и изразява своята готовност за участие в по-нататъшни дискусии, за да бъде осъществена ефикасна законодателна инициатива.
