„Не съм много щастлив от дебата за българския еврокомисар, защото ние отново се поставяме в позиция, която е много странна. Не съм чувал някъде другаде да има предлагане на няколко кандидати, от които да се избере“. Това коментира пред БНР Ивайло Калфин – бивш външен и социален министър. Според него изборът е предвидим. „Големите политически семейства много внимателно следят колко са представени във важните органи в Съвета, ЕК и т.н. Кандидатката на ГЕРБ има едно много силно партийно предимство“, смята той.
Според него на този етап няма голямо значение кой ресор ще получи българският еврокомисар. Сега избраният комисар няма никаква възможност за провеждане на политики, а просто ще трябва да довърши започнати вече политики в следващите няколко месеца, обясни той в интервю за предаването „Преди всички“.
Според него до края на юни е възможно процедурата да се случи.
На едно от последните места сме по цифрова грамотност и използване на технологии, отбеляза Ивайло Калфин, който е изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, която съвместно с Euractiv България организират днес конференция на тема „Качествени работни места и как да ги създадем“.
Според него именно това ще увеличава разликите ни с другите страни от ЕС. Това е основен инструмент, който може да развие по-бързо една икономика, обясни той. По думите му тук има както заплахи, така и възможности България да мине напред.
„Трябва да има двигател, някой трябва да тегли напред. Например държавата би могла да го направи, като прехвърли повече от услугите си в интернет“.
По думите му навлизането на цифровизацията и по принцип на различните етапи на индустриалната революция, включително и роботизацията, никога не са намалявали работните места.
„Надали има професия от т.нар. бели якички – хора, които са свикнали да работят сравнително по-квалифициран труд, който да не може да се замени от компютър и алгоритми. Това не е заплаха, че компютрите ще заемат местата на хората, а по скоро е подкана и то много настоятелна – хората да овладеят тези технологии, да не се плашат от тях, а да ги използват, защото те до голяма степен могат да облекчат работата и да подобрят качеството на труд“.
„Заплащането със сигурност е част от измерването на качеството на работното място, но съвсем не е всичко. Методиката, по която в нашата агенция измерваме качеството на работното място, включва няколко критерия. Между тях са възможности за кариера, за обучение, автономност, нещо, което виждаме напоследък все по-важно и се доказва в различни сектори – обществен смисъл на тази дейност. Намираме много пряка връзка между лошото качество на някои работни места в някои сектори и липсата на желание на хората да работят в тях“, коментира Ивайло Калфин.
Той посочи, че в секторите „Туризъм“ и „Строителство“, които бяха силно засегнати по време на пандемията, се дадоха компенсации. Когато свърши пандемията и компенсациите спряха обаче, хората „изчезнаха“ от там, подчерта Калфин и добави:
„Масово навсякъде има недостиг на работна ръка и то не заради заплатите, защото в някои от тях офертите за заплати са доста високи – например в строителството и в транспорта. Заради всички тези допълнителни фактори много хора си потърсиха работа в други сектори“.
Ивайло Калфин отбеляза, че има различни програми, които помагат на работниците да придобият нови умения. По думите му има различни начини това да се случи. Според него това трябва да е част от приоритетите във всяка една фирма.
„Умението е превозното средство, което ни закарва до дадена точка. Преди да мислим за умение и квалификация, трябва да помислим доколко привлекателно е едно работно място“, каза още Калфин пред националното радио.
