Георги Ангелов е роден през 1979 г. в Пловдив. Завършва финанси в УНСС, работи в Института за пазарна икономика, а понастоящем е старши икономист в Институт „Отворено общество“. Той е зам.-председател на УС на Българската макроикономическа асоциация, както и член на Американската икономическа асоциация.
От 2004 до 2015 г. е член на управителния съвет и зам.-председател на Българската макроикономическа асоциация. Консултативен член е на работна група 31 за Национална програма за реформи.
Носител е на специална награда „Гражданска позиция, провокираща дебат“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и е отличен с награда от Наградния фонд „Георги Василев“ за принос към свободата на духа, 2008 г.
Интервю на ВАСИЛ НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
– Г-н Ангелов, в последно време много се говори за бюджета. Възможно ли е дефицит в рамките на 3%?
– Дефицит под 3% от БВП е възможен. България и през миналата година също бе под този праг – въпреки войната, енергийната криза, външните икономически и геополитически шокове. Щом през 2022 г. имахме нисък дефицит в тази тежка обстановка, можем и през 2023-та да го постигнем.
Средният дефицит на държавите от Европейския съюз също се очаква да е около 3% от БВП през 2023 година. Това не е изключение, а нормалната ситуация за Европа в този етап от икономическия цикъл. Всички страни се опасяват, че ако увеличат дефицита, сега ще влезем в инфлационна спирала за години напред. Поради тази причина намаляването на дефицита е важно, за да спадне по-бързо инфлацията и спре свиването на покупателната способност на домакинствата.
– Какво трябва да се направи, за да стане това?
– Разбира се, най-лесният вариант е просто да се вдигнат данъците – това беше предложило служебното правителство. Обаче при забавяне на икономиката, това може насила да ни вкара в рецесия, водеща до спад на приходите в хазната, а разходите ще се увеличат, съответно бюджетният дефицит ще се влоши. Вдигане на данъци и извънредни данъци също така ще ударят инвестициите, което ще намали и потенциала за икономически растеж в следващите години. Така че вдигане на данъците би било вредно и контрапродуктивно и трябва да се избегне.
В разходната част в бюджета на служебното правителство беше предвидено вдигане на разходите с 11 млрд. лева, при положение, че приходите се увеличават само с 1 милиард – това очевидно е небалансирано решение. Съответно, за постигане на нисък дефицит са възможни два подхода – единият е свързан с увеличение на приходите, а другият с контрол върху растежа на разходите. В българския случай е добре да се използват и двата, така че да се получи по-балансирано разпределение на тежестта. Например, в приходната част има възможности за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, но също така голям потенциал при неданъчните и европейските средства. Огромните свръхпечалби на държавната енергетика е нормално да влязат в бюджета под формата на дивидент, а по-бързото изпълнение на мерките по Плана за възстановяване ще позволи и по-бързо получаване на средства и по-бързото отваряне на инвестиционни програми и проекти за бизнеса.
В разходната част възможностите са свързани с прекаленото увеличение на някои разходи, които просто няма как да се реализират за половин година, а ако се реализират толкова бързо, резултатът ще е плачевен.
– Ниският бюджетен дефицит не носи ли риск от нарастване на бедността и социалното неравенство?
– Дефицитът сам по себе си няма директно влияние върху бедността. Но при висок дефицит инфлацията ще се вдигне и това ще удари точно хората с по-ниски доходи. Високият дефицит е вреден за социалното неравенство. По-важният въпрос е как се разпределят бюджетните средства – миналата година основната част от антикризисните мерки бяха насочени към бизнеса, милиарди се дадоха „на калпак“ за компенсации на цената на тока. През 2023 г. трябва да се помисли повече за домакинствата и доходите, тъй като те пострадаха най-много от високата инфлация. Така че ако бюджетът насочи вниманието си към доходите, това всъщност ще помогне за намаляване на социалното неравенство.
– Удачно ли е в името на нисък бюджетен дефицит да се орязват капиталовите разходи? Намаляването им няма ли да обезкърви икономиката, която се нуждае от инвестиции?
– Проблемът с капиталовите разходи в България е структурен – от почти десетилетие насам бюджетът отпуска големи средства за капиталови разходи, но те не могат да се усвоят. За тази година служебното правителство беше заложило рекордните 10 милиарда, които просто няма как да се случат за 5 месеца до края на годината (очаква се бюджетът да бъде приет до 31 юли). Няма никакъв начин за това време да се усвои подобна сума. Миналата година за цяла година едва бяха усвоени 5 милиарда. Нашата администрация просто няма готовност с проекти за да постигне такова усвояване. Конкретен пример за пътно строителство – няма как за половин година да се обяви търг, да се избере строител, да минат обжалвания, да се подпише договор, да се построи магистрала или път и след това да се плати. Обикновено тези проекти изискват години. Задължително трябва да се обявят търгове и да се задвижат инвестиционните проекти, но реални плащания няма да има тази година.
– До края на годината има ли изгледи инфлацията да стане едноцифрена? В тази връзка по-ниският темп на поскъпването няма ли да създаде проблеми за пълненето на хазната?
– Да, инфлацията ще стане едноцифрена още през лятото, а до края на годината ще спадне до умерени нива. При намаляваща инфлация ще се забавят постъпленията от косвените данъци. От друга страна обаче, печалбите на фирмите са високи, а недостигът на кадри води до натиск за вдигане на доходите, така че при преките данъци има потенциал за повече приходи. Отделно ще имаме и допълнителни приходи от еднократните данъци върху енергетиката и петролния бизнес, които бяха въведени в целия Европейски съюз и ще се платят тази година. Неданъчните приходи също коментирахме от гледна точка на дивидентите на държавните предприятия – те са на база на миналогодишната инфлация, но се плащат тази година в бюджета.
– Време ли е да се върне единната ставка на ДДС?
– Да, време е да сложи край на всички антикризисни мерки, които бяха въведени по време на пандемията, която отдавна си отиде. Няма логика да се харчат пари. Субсидиите „на калпак“ за енергийната криза също трябва да се премахнат и да се заменят с фокусирани мерки, които да подпомагат само засегнатите. Тези, които печелят от инфлацията, няма нужда да получават помощи от държавата.
– Не е ли настъпил моментът за премахване на плоския данък?
– Не. Плоският данък работи добре. По-скоро е време да се насочат усилия към по-висока събираемост и да се ограничат възможностите да се изкарват печалби тук, но да се декларират в чужбина. Европа върви натам и България трябва да положи също усилия в тази посока.
– Според вас ще се наложи ли да се тегли нов по-голям дълг?
– Служебното правителство беше предложило теглене на огромен дълг, от близо 14 млрд. лева. Това е прекалено и трябва да се избегне. С намаление на дефицита съответно може да се намали и нуждата от нови заеми.
– Има ли шанс да хванем последния срок за влизане в еврозоната в началото на 2025 г.? Какви са основните пречки това да се случи?
– Имаме шанс. Пречките са две – евентуален голям дефицит и висока инфлация. Трябва да намалим и двете в следващите 12 месеца, за да се класираме за еврото. Те са свързани, намалението на дефицита ще намали и инфлацията, но трябва да се положат и допълнителни усилия за насърчаване на конкуренцията и ограничаване на картели и монополи, така че намалението на инфлацията да стане по-бързо. Редно е да се използват резервите в енергийната система, за да се избегне сериозно вдигане на регулираните цени, като тока и парното.
