Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
С идването на кабинета на акад. Денков на власт бяха обявени и неговите основни цели. Една от първите беше да се постигне дефицит на бюджета не повече от 3%. Сред тези приоритети обаче липсва нещо много важно – няма го народа на България и грижата за него. Нищо не се говори засега за намаляване на бедността, свиване на социалните неравенства, за инфлацията, здравеопазването и образованието, които са основните проблеми на страната.
В предишния проект за бюджет, представен от служебния кабинет бе предвиден доста по-висок дефицит от над 6%. В него бяха отразени всички решения на предишните парламенти, просъществували кратко време, което доведе до прекалени разходи и по-малко приходи., а също и нисък ръст на икономиката. Предвиждането на служебния министър Росица Велкова от 1,8% нарастване на БВП на България обаче не се потвърждава от нито една световна рейтингова агенция. Повечето чужди експерти считат, че в най-добрия случай ще успеем да достигне ръст до 1,4 на сто, което означава силно съкращаване на приходите в бюджета на държавата. За първото тримесечие те, благодарение на инфлацията, са се увеличили само с 11%. Нарастването на разходите обаче е доста по-високо – 18 на сто.
Всичко това носи дефицит от 6,45% или дупка в хазната от близо 12 млрд. лв. Според мен, реално най-ниският дефицит, който можем да достигнем за 2023 г. е 4,5%. Важното е да има ръст на БВП. Липсата на нова политика за бързо развитие на икономиката ще доведе до необходимостта страната да тегли нови заеми и да увеличи дела на борчовете ни към брутния вътрешен продукт. В момента нивото му е в добри граници от 25% от БВП, но се задава скокообразното му нарастване.
Според финансовия министър Асен Василев новата власт няма да пипа данъците, което означава, че намаляването на приходите в хазната ще бъде компенсирано с орязване на различни други разходи и по този начин ще се търси път към постигане на мечтания дефицит от 3%. Едното перо, от където ще може да се режат са държавните инвестиции. Те наистина са много, около 10 милиарда, но намаляването им ще доведе до декапитализирането на икономиката ни. Не бива да забравяме, че от тази сума малко над половината е за проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и по старата европрограма, чието изпълнение е задължително. В противен случай ще трябва да връщаме парите. На практика до края на годината трябва да тръгне изпълнението на проекти за милиарди по ПВУ, като за това от хазната трябва да се осигурят още почти толкова средства за съфинансиране от наша страна.
На фона на дефицита в хазната, по медиите обикалят разни експерти, които предлагат да се отложи от 1 юли за 1 октомври индексирането на пенсиите и така да се спестят пари. Същото се предлага и за ръста на заплатите на учителите и за хората от държавната администрация, където на места се получават много ниски възнаграждения. Подобни „съвети“ към финансовия министър звучат зловещо при задаващото се шоково поскъпване от 1 юли на тока, водата и топлоенергията за домакинствата. Цените на храните на едро леко падат, но на дребно по магазините продължават да нарастват, макари с по-слаб темп. Само преди дни новият парламент отказа да повиши минималната работна заплата още от средата на година. Депутатите все забравят, че сме страната с най-ниските доходи в ЕС. Едно от оправданията, чуто в залата на НС бе, че производителността на труда на най-ниско платените работници била много ниска. Редно е в такъв случай да си зададем въпроса какво направиха за последните 2 месеца след изборите народните представители, които вземат едни от най-високите заплати в страната. Те нищо не свършиха нищо. Да не забравяме обаче, че по закон техните заплати се индексират на всеки 3 месеца.
Когато се говори за производителност не бива да се забравя, че човешкото участие в ефективността на труда е от 7 до 25 на сто. Останалите поне 75% зависят от нивото на оборудването и технологиите, за които също са нужни реални инвестиции.
От месеци се говори за изземване на т. нар. свръхпечалби на държавните предприятия. От тях обаче само дружествата от енергетиката и военната индустрия имат голям ръст на приходите в последната година. В други сектори, като напр. във ВиК услугите държавните фирми са в плачевно състояние. Същото важи и за пощите. В търсенето възможности за спестяване на държавни пари е редно най-после да се спрат енергийните субсидии „на калпак“ за бизнеса.
По-всичко лици, че отново се прави опит най-високата цена за кризата да се плати от най-бедните. От 2,5 млн. пенсионери над 1 милион получават минимална пенсия, която е едва 427 лв. Случи ли се увеличението, то тя ще стане 523. В момента обаче за издръжката на един човек са нужни почти 3 пъти повече пари – около 1400 лв. Инфлацията пък ежемесечно увеличава тези средства и към края на годината със сигурност те няма да бъдат по-малко от 1600 лв.
Факт е, че в последните години броят на бедните у нас се увеличава. Данни на статистиката сочат, че почти 75% от домакинствата в България са затруднени да си плащат сметките, да не говорим за храната. Как при това положение ще се работи за решаване на демографската криза. Само 3,5 на сто от домакинствата нямат проблеми с издължаването на сметките си. Никой не мисли за увеличаващата се ножица на неравенството у нас. За това и всички млади и способни хора гледат да избягат от родината.
Често ме питат не е ли време и ние като Гърция да увеличим дълга си, но така да се качат доходите на хората. До лимита от 60% наистина имаме възможност да го направим. Обаче въпросът е дали тези пари отново няма да бъдат окрадени. Не се ли спре корупцията у нас, то подобна опасност е много висока. При неефективно влагане на парите, колкото и много заеми да изтеглим, няма да си решим проблемите, защото те ще бъдат откраднати или разпилени без полза за обществото. Да не забравяме, че в момента лихвите по заемите са високи. Освен това, заради високото ниво на корупцията у нас, доверието в България като надежден кредитополучател в последните няколко години спадна и ще можем да пласираме дълг при много по-неизгодни условия.
Друг въпрос, задаван ми нерядко е и за махането на плоския данък, но не мисля, че сега е моментът това да стане. Наистина от синдикатите искат връщане на прогресивното облагане на доходите. По-рационално е ще бъде да се премахне тавана на максималния осигурителен доход и по този начин ще се намалят парите превеждани от хазната към пенсионно-осигурителната система. Защо трябва хора получаващи заплати от 15 000 – 20 000 лв. да не се осигуряват върху тях.
Размотаването с бюджета в последните 2 месеца крие рискове не само за възможностите за теглене на нови държавни заеми, но и за средствата за общините. По закон, 25 дни след одобряването от НС на бюджета на държавата те трябва да приемат своя.
Редно е да припомним, че писането на държавния бюджет се базира на политики, които трябва да се следват в следващите 2-3 години. При липсата на ясна управленска програма на правителството „Денков-Габриел“, къде са им политиките. Те трябва да са ясни в най-малките подробности – по периоди, по средства, по направления. Не бива да се разчита само на казани думи.
Новият финансов министър Асен Василев обяви готовност до 2 седмици да предложи проект за бюджет за настоящата година. Обаче дори с най-добре подготвен екип това е възможно за 5-6 седмици.
