Снежана Макавеева е родена на 1 февруари 1991 г. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Ивайло Христов, випуск 2013 г.
Участва в множество телевизионни и филмови продукции, сред които са „Под прикритие“, „Бензин“, чуждестранният сериал Absentia, „Чамла“ и други. Играе в тв сериала „Мен не ме мислете“. За последно се изяви в риалити състезанието „Сървайвър“.
Интервю на Стефани ТОНЕВА за вестник “Галерия”
– Снежана, защо се впуснахте в приключението „Сървайвър“, какво ви подари и съответно отне престоят в Доминикана?
– Исках да се предизвикам, това е единственият риалити формат, който ти дава възможност да влезеш в сблъсък. Мечтаех за „Сървайвър“, но досега не се бях отпускала до такава степен – да се съглася и да замина. Този път имах физическото време, казах си, че ако сега не го направя, ще пропусна шанса си. Започнах да подскачам от радост в дома си. Престоя не ми отне нищо, не ми липсваше абсолютно нищо, освен Кари – кученцето ми. Опасявах се, че нещо ще се случи с нея, защото тя беше на възраст – 14 години. Така и стана. За мен тя беше повече от човек… Сега й дължа да съм активна, забавляваща се, да оценявам. Извън това се радвах, че съм далеч от всички линии, които ме съпровождат в реалния живот.
– Кои бяха най-големите трудности на острова?
– Липсите ме караха да се чувствам на място. Буквално, никога не съм била по-добре. За първи път нищо не ме болеше, извън травмите, които си нанесох – сцепена глава и крак, скъсани връзки. Разбрах, че физическата болка е относително понятие. Тушира се с психика и воля. Нито за секунда не помислих за отказ, за ход назад. Имам проблем с гръбнака – сколиоза, плексит, постоянно прещипвам и възпалявам нерви. В Доминикана не се схванах нито веднъж, а спях на земята с мокри дрехи, докато валеше. Там не приемаш вредни храни, няма алкохол. Надявах се, че като се прибера този режим ще продължи, но уви, това не се случи, защото изядох света (смее се). Шест месеца не пуших, три преди шоуто и три по време на него. Подготовката ми включваше спорт. Плувах редовно, въпреки че не беше чест елемент в надпреварата. Бях в добра форма.
– Сблъскахте се с различни хора и характери, открихте ли сродни души?
– Имам силна връзка с част от участниците, както и абсолютни различия с останалите. Колкото и да ти се иска, не можеш да очакваш двадесет непознати души да те разберат. За това ме подготвиха навън, Лилия Маравиля ми беше казала: „Маме, в теб да ври и кипи, ще мълчиш“. (Смее се.) Полагаш усилия, но понякога емоциите ескалират. Успях да намеря път към Благой Георгиев, Божана Кацарова, Стефан Попов – Чефо.
– Какво сподели вашето семейство за представянето ви?
– Те са се вълнували толкова много, показаха ми съобщения и чатове. Не говоря само за близки и приятели. Непознати ме спират на улицата, казват ми, че аз съм техният шампион и ако са имали пари, са щели да ми изплатят наградата. Щастливи са, че не съм изневерила на себе си и принципите си, че съм запазила ценностната си система. Положих усилия и във физическата част и в социалната игра. Знаех, че преспокойно мога да съм на финал. В крайна сметка – не съжалявам за нищо! Чувствам се пораснала.
– Вашата майка ви е преподавала в училище, баща ви е икономист – как се породи любовта към изкуството?
– Аз съм изненада за поколения назад. Баба ми Снежанка навремето е била в театрална школа, имала е няколко представления. Сега така обясняват моя тласък. Но тя е учителка също като майка ми.
– Какво дете бяхте?
– Аз съм сблъсък между визия и дух. Няма да го променя. Винаги съм носела по-експресивното…
– Модни агенти са ви искали на подиума, как ви откриха?
– Първо ме откриха на гарата – отказах. После ме пресрещнаха на улицата – казах им, че няма как да се занимавам с моделство. Накрая нахлуха в училището, извикаха директорката и изкараха майка ми от час, щастлива съм, че това се случи, защото този период ме научи на дисциплина. Започнах на пътувам на тринадесет години.
– Като модел сте дефилирали в Япония, Тайван, Южна Корея – коя е любимата ви точка?
– Япония… Аз учех езика по това време. Исках да следвам японистика. Да живея и работя там. Върнах се в България и там някъде се прокрадна театърът. Вина според мен има майка ми, тя е учителка по български и литература. Толкова много се вълнувах, когато четях. Със сигурност това е връзката, давам си тази сметка с годините. Започнах да се влюбвам в текста на артистите. Записах се в школа, след това ме приеха в класа на Ивайло Христов.
– Участвате в „Под прикритие“ и „Бензин“, какво направи тези продукции наистина специални?
– Имаше добър финансов старт, невероятен екип пред и зад камера. Сега се правят лесносмилаеми филми и театрални постановки, разбира се, има и качествени. Но ниската инвестиция, труд и липса на време се превърна в модел. А това лесно стига до публиката. Тъжно е. Тогава всичко се изпипваше. Слави Ангелов беше консултант на сценаристите, работехме в екип. Гледахме в една посока и се държахме заедно, без завист. Схемата проработи, но вместо да я задържим, след това всичко тръгна надолу. Дълга тема е.
– Ще ви видим ли отново на екран? Коя е ролята, която бихте искали да изиграете?
– Бих се радвала, ако от този момент ангажиментите ми нараснат. Имам предложение и за филм, и за спектакъл. В етап на подготовка е, затова ще оставя детайлите. Искам всичко да мине през мен, да бягам от себе си… Даваха ми бунтарски роли, защото припознаваха този дух. Усещам, че сега ме канят за по-многопластови, дълбоки и свободни превъплъщения.
– Обвързана ли сте в момента, каква е дефиницията ви за любов?
– Имам дефиниция за всяко нещо, но не и за човешките отношения. Аз съм проблемен човек в любовта, не се задоволявам с обикновена връзка, трябва да съм лудо влюбена. Крайна и изпепеляваща съм, понякога е дори разрушително. Не ми допада идеята с някого да сме „просто добре“, затова съм сама от близо три години насам. Не съм се влюбвала оттогава. Нещата опират до флирт. Вече съм на друго ниво, искам семейство и деца, много се привързвам към тях. Иска ми се да тичат, едно или две. Дори Тервел е любимото ми име. Това не е заради биологичния часовник, искам го искрено. Потенциални татковци колкото искаш, на мен ми трябва точният човек. Никога няма гаранция, със сигурност това, което зависи от мен, ще бъде провокирано от любов.
– Имахте връзка с Мариан Вълев-Куката, истина ли е, че сте в лоши отношения?
– С никого не съм в лоши отношения. Умишлено не чета негативни новини, защото такива за мен, а и за останалите хора в шоубизнеса има. Писали са, че съм наркоманка, а аз в живота си не съм докосвала дрога, имало е статии за това, че съм на ръба на самоубийство. А аз съм влюбена в живота. Научих се, че влизайки в тази месомелачка – няма как да изляза. Грам не се засягам от това. Интересува ме, когато ме срещнат на улицата и ми стиснат ръката. Обръщам внимание на тази обич.
– За финал – лятото наближава, какъв е вашият план за топлите месеци?
– Цели три пъти се разходих до морето след пристигането от Доминикана.Морето не е измислица и щастието съществува. Мислех да отида до Италия, но за първи път в живота не ми се пътува. Липсва ми онзи трепет – да резервирам почивка и да хвана самолета. Чувствам се добре у дома. Дори в момента правя ремонт, харесва ми да се наслаждавам на филмови маратони и вредна храна, по-точно желирани бонбони (смее се). Телевизорът е разположен върху цялата стена, купих си подвижен диван – без да знам, вероятно точно този комфорт ми е липсвал.
