Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Ердоган победи категорично на втория тур на президентските избори в южната ни съседка. Несъмнено голямата разлика е ясен индикатор, че турският народ просто предпочита да бъде управляван от Ердоган. Въпреки обединението на фактически цялата опозиция под общ банер, в крайна сметка победата на действащия президент е доста категорична. Разбира се, винаги е имало и винаги ще има гласове, които да твърдят, че вотът е манипулиран. Но в случая това очевидно не е работещ аргумент.
Защо изборите да са по-скоро честни? Първо, вижте избирателната активност. Над 90 на сто на първия тур и над 80 на сто на втория. Това е огромна активност, гигантска дори. Ние,в България сме щастливи като стигнем до 40 процента. При избирателна активност в порядъка на високи 80 процента или ниски 90, няма как да има манипулация от съществен порядък. Мъртвите души и изборните нарушения стават важни при ниска активност. Високата активност е като цунами, което помита всяка дребна шмекерия. В този смисъл участието и гласуването е тамяна за дявола на изборните нарушения.
Второ, защото целият свят беше вперил поглед в Турция. Международни наблюдатели, медии, експерти от всички краища на земното кълбо намериха среща в Турция за вота. Няма как да има масови манипулации при такъв масиран външен контрол. Просто физически няма как да се случи. Впрочем голямото външно наблюдение е и важен индикатор за ролята, която има Турция в регионалната и световната политика. Избори има постоянно къде ли не по света. Но малко са държавите, чиито вот може да се превърне в такава международна тема. Просто Турция е важна. Тя е важна, заради локацията си. Тя е важна, заради историческото си минало – нека не забравяме, че до преди има-няма 150 години ние в България сме били в рамките на една държава управлявана от Истанбул с днешна Саудитска Арабия, да кажем. Наследството на Османската империя не бива да се подценява.
Но най-важната причина за това Турция да предизвика такъв интерес е икономиката и политиката на днешния ден. От политическа гледна точка Турция е в НАТО и формално се твърди, че би искала да влезе в ЕС. Фактически обаче Турция си играе нейната игра. Тя балансира между Изтока и Запада, търсейки как да извлече ползи на всички фронтове. От една страна пуска нишани на Русия, която се превърна в геополитическо джудже, което обаче все пак разполага с огромни природни ресурси, така нужни на развиващата се турска икономика. От друга страна, САЩ е важен партньор за Турция като заедно със Западна Европа е най-големият потребител на турското производство. Отделно фактически САЩ създаде предпоставки Турция да се оформи като фабриката на тази част на света.
Извън отношенията с Изтока и Запада, Турция търси и влияние в арабския свят. Анкара трудно може да прости, че днес е изтикана по-скоро в периферията на арабския свят, който днешното турско ръководство счита за един вид своя изконна територия. Прочее, днес за надмощие над тази част на света се борят основно три сили – Рияд, Техеран и в някаква степен Анкара. Като цяло за момента изглежда, че Саудитска Арабия доминира над останалите.
Нека отворим една скоба по отношение на арабския свят и неговата динамика, защото те също са важни за дешифриране на част от процесите в момента.
В най-едър щрих Саудитска Арабия в момента е най-важният играч в региона. След краха на Русия, нейното близкоизточно прокси Иран остана в безтегловност. Нали виждате, че днес Техеран не смее да шукне? Няма ги заплахите, няма го дрънченето с оръжие, няма го перченето. Просто осъзнаха, че никой не им пази гърба. Рияд позволи на Китай да изиграе посредническа роля при стоплянето на отношенията с Иран, но това не бива механично да се счита като успех за китайската дипломация. По-скоро е финален щрих на заформящата се картина на икономическа и политическа доминация над Саудитска Арабия в региона. Да не забравяме, че коронованият принц направи първото си посещение в Европа в Гърция неотдавна. Защо в Гърция? Защото тя има стратегическата роля да сдържа Турция при нужда. Да, малко вероятно е към днешна дата да има въоръжен конфликт в района, но умните пълководци са тези, които се готвят за война, пък нека бъде мир.
В случай на излизане на Турция от НАТО и оформяне някакъв конфликт в региона, което пак подчертавам е много малко вероятно, но при такъв сценарий Гърция има ключово значение. Турската армия е огромна и добре въоръжена, но Турция е опасана от пояс гръцки острови, всеки от които може да се превърне в стационарен самолетоносач. Засилването на икономическото и политическото влияние на Саудитска Арабия в Гърция трябва да се разглежда като фактически инструмент за сдържане на Турция във всеки един аспект на този термин. В този смисъл регионът ни е особено интересен и политиката тук е изключително важна не само за нас, но и за голяма част от света.
За важността на Турция обаче има и друг аргумент. Както съм подчертавал многократно, Турция е маркет мейкър по отношение на стоманите в световен мащаб. Турската металургия е най-важният пазарен гръбнак на стоманопреработката в света. Ердоган е известен с близостта си до преобладаващата част от големите турски металургични заводи и неговата категорична победа се разчита като знак за подобряване на пазарната ситуация в сферата на стоманата на световно ниво. Обратното, победа на опозицията щеше да доведе до сътресения в този бранш, поради неминуемото спиране на кранчето, което захранва металургията в страната – държавните дотации.
След победата на Ердоган той обяви един от своите основни приоритети – възстановяването на Турция от земетресението. Това ще изисква милиони тонове арматура, сляби и други готови стомани. Можем да очакваме ръст на цените на стоманите, защото ударно ще се увеличи потреблението на същите. Като към този щрих добавим и сключената наскоро сделка между Пекин и държавите от Централна Азия, т.нар. „стани“ – Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан – за построяване на гигантски инфраструктурни обекти в региона, можем да кажем само едно. Стоманата остава цар на световната търговия. След шистовата революция можем дори да твърдим, че стоманата стана по-важна от петрола. А по отношение на стоманата, най-важната държава е Турция. Няма как случващото се там да не е важно за целия свят.
