Президентите на Китай и Казахстан се срещнаха два пъти тази седмица, в рамките на държавното посещение на Касъм Жомарт-Токаев в Китай и в рамките на регионален форум в град Сиан, за да укрепят и задълбочат връзките между двете страни. Според анализатори сближаването между Астана и Пекин се вписва в по-голям процес на навлизане на Китай в региона на Централна Азия, определян като заден двор на Русия.
На 17 май президентите на Китай и Казахстан Си Цзинпин и Касъм-Жомарт Токаев подписаха в Сиан съвместна декларация, в която потвърждават ангажимента си за задълбочаване на всестранното стратегическо сътрудничество между двете страни, както и на вечното приятелство, взаимното доверие и солидарност. По време на разговорите страните обсъдиха развитието на партньорството в различни области като търговско-икономическата, нефто-газовата, финансовата, транспортната, образователната и други сфери и обмениха мнения по въпроси от международния дневен ред, посочва казахстанското англоезично издание „Астана таймс“, цитирано от БТА.
Токаев благодари на Си за поканата и сърдечното посрещане и го поздрави за преизбирането му като президент на Китай. „Китай заема особено важно значение за Казахстан. И двете страни си поставят за цел да оживят още повече двустранните отношения, основаващи се на непоклатимо приятелство и взаимна подкрепа. Държавите ни са ангажирани и с укрепването на международната и регионалната сигурност и сътрудничество. Изключително важно е да се развие трайно и всеобхватно стратегическо партньорство с Китай“, заяви Токаев. Той изрази готовност пред Си за издигане на двустранните отношения на ново равнище.
Китайският президент благодари на Токаев, че е приел поканата и го поздрави за 70-ия му рожден ден. „Днес Вие сте на държавно посещение, а това говори за високото равнище на двустранното ни сътрудничество и е потвърждение на тесните връзки на Казахстан с Китай. Пекин и Астана отвориха нова страница в златната 30-годишна история на китайско-казахстанските отношения. Двете страни трябва да създадат традиции на приятелство, взаимна подкрепа и да задълбочат взаимноизгодното си сътрудничество“, каза Си.
Какво се крие зад тези любезности?
Китай е един от най-големите търговски партньори на Казахстан. През първото тримесечие на тази година казахстанският износ за съседната страна е нараснал с 5 процента на 2,6 милиарда долара, а вносът – с 56 на сто, на 3,3 млрд. долара.
Между 15 и 17 май казахстанските компании освен това сключиха сделки за износ за Китай за 100 милиона долара.
Срещата Си-Токаев в Сиан се състоя ден преди започналия вчера регионален форум в същия китайски град с участието на лидерите на петте бивши съветски републики от Централна Азия – Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.
Според анализатори тези страни, за които традиционно се смята, че са в орбитата на Русия, се оглеждат усилено за нови източници на чуждестранни инвестиции предвид войната в Украйна, която в момента поглъща вниманието на Москва, отбелязва Ройтерс.
Друг интересен момент от геополитическа гледна точка е това, че двудневният форум в Сиан съвпада по време със срещата на върха на Г-7 в Хирошима, Япония, от 19 до 21 май, където един от основните въпроси, които лидерите на богатите западни демокрации ще обсъждат, ще бъде именно противодействието на засилващото се международно влияние на Китай.
„Пекин иска да рекламира нова алтернатива на съществуващия световен ред и да опита да убеди страните от региона на Централна Азия, че този ред ще бъде по-добър и за тях“, каза пред Ройтерс Адина Мосалбекова, изследовател от Академията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Бишкек.
Първата лидерска среща Китай-Централна Азия се състоя миналата година, но във видеоконферентен формат заради ковид ограниченията в Китай. Сиан има важно символно значение за икономическите връзки, защото градът някога е бил важна спирка по Пътя на коприната, който е преминавал тъкмо през Централна Азия.
Неслучайно в навечерието на форума китайските медии акцентираха върху значението на региона като врата за инициативата на Си „Един пояс, един път“, станала известна още с името „Нов път на коприната“ – мащабен проект за инвестиции в инфраструктура, обявен от китайския президент именно в Казахстан при посещението му там през 2013 г.
Двата основни проекта, които в момента са обсъждат по тази инициатива са изграждането на жп връзка между Китай, Киргизстан и Узбекистан и на газопровод към Китай от Туркменистан.
Тези инвестиционни предложения, които идват от страна на Пекин, са добре дошли за петте централноазиатски страни, защото в момента те не могат да се радват на същото внимание от традиционния си благодетел Русия, както преди, най-вече заради международните санкции, наложени на Москва заради войната в Украйна.
„Те разбират, че е много важно да имат алтернативни на Русия партньори, а в дадения случай алтернатива номер едно се явява Китай“, заяви също пред Ройтерс Тимур Умаров от Берлинския център „Карнеги“ за руско-евразийски изследвания.
В замяна на задълбоченото икономическо сътрудничество Китай ще иска от централноазиатците да играят по-активна роля в поддържането на регионалната сигурност, най-вече по отношение на противодействието на религиозния екстремизъм. Причина за това са опасенията от Пекин от разрастването на този вид радикализъм в контекста на идването на власт в Афганистан на талибаните и проблемите на Китай в преобладаващо населения с мюсюлмани Синцзян-уйгурски автономен район на Китай, където Пекин е обвиняван в погазване на правата на местното население.
Други експерти смятат, че макар и Русия да не е представена на срещата в Сиан, интересите ѝ ще бъдат отчетени на нея, и дори прогнозират, че е възможно да се очертае нова геополитическа ос във формат „5+2“ (централноазиатските страни плюс Русия и Китай).
„Това е прекрасна възможност за сътрудничество, и то за качествено различно сътрудничество в сравнение с досегашното. Преди имаше съперничество и противопоставяне, което можеше да се опише с формулировката „руския щик срещу китайския юан“ – Русия се занимаваше с укрепване на политическата интеграция, а Китай кредитираше страните от Централна Азия за развитие на енергийни и инфраструктурни проекти“, каза пред „Независимая газета“ Кубатбек Рахимов, директор на Центъра за стратегически решения „Апликата“ в Бишкек.
Основания за предвижданията му за поява на подобна ос му дава обстоятелството, че на 9 май руският президент Владимир Путин също се срещна с президентите на петте централноазиатски държави, които бяха негови гости на парада в Москва за Деня на победата.
Именно затова според Рахимов форумът в Сиан задължително трябва да се разглежда в контекста на срещата на Путин с петимата лидери.
Мненията на анализаторите, показват, че сложната международна обстановка, настъпила в света след началото на конфликта в Украйна, не подминава и страните от Централна Азия.
Но от срещите и ходовете, които предприемат лидерите им, може да се направи изводът, че великите сили разглеждат тези страни в пакет, а това каква външна политика водят петте държави, очевидно до голяма степен е пряка функция на отношенията между двата геополитически колоса Русия и Китай.
