петък, 3 май 2024 г.

Дефицитът заложен от служебния кабинет отлага еврозоната с 5-7 години

След забавянето на влизането в еврозоната, рискуваме следващата стъпка да започнат опити и изкарването на България от ЕС.
Снимка: WIKIMEDIA.ORG

„1,8% – това е оптимистичният вариант за ръста на икономиката. БНБ например прогнозира 0,4% ръст. Това е позитивен реалистичен вариант. Има и варианти с рецесия, които са още по-страшни. Това, което показва правителството, не е най-страшното нещо. Това каза в ефира на БНР икономистът Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Служебното правителство внася бюджет с 6,4% дефицит – почти 12 млрд. лв. По думите му с този дефицит ще можем да влезем в еврозоната най-рано след 5-7 години.

Залага се нов, рекорден за България дълг, а по-важният въпрос е дали ще можем да вземем пари назаем, има ли откъде. Само преди няколко месеца Великобритания, шестата икономика в света, не можа да вземе дълг на пазарите и се наложи централната банка да прави извънредна операция, която не е правена десетилетия, обясни икономистът. „Всякакви сценарии са възможни. Все още сме в полето на сценариите. Самият бюджет и план. В момента имаме план за план. В момента по-скоро сме в полето на обсъждане на вариант – един по-страшен, друг по-страшен, но все ни бягат по-важните неща. Парите за капиталови инвестиции ще зависят от пакет закони, които Народното събрание трябва да приеме – за ПВУ. Първият транш дойде, но следващите траншове са заложник на работата на Народното събрание“, посочи той.

Според него в момента сме изправени пред дилемата дали да имаме тежка година, а след това да имаме „що-годе нетежки години, да има относително стабилна финансова дисциплина“, или „да допуснем големия дефицит – било 6,4%, било по-голям процент, може да скокне и на 7, и на 8“. При голям дефицит тази година няма да имаме наказания от ЕК, но „тръгва инерция, от която много трудно можем да се върнем“. Допълнително ще има и санкции от ЕК и ще намалеят парите от фондовете, предупреди експертът.

При връщане на стандартната ставка на ДДС от 20% за всички и за всичко, това няма да е достатъчно, добави Караиванов. Ако депутатите не желаят да вдиган данъци, трябва да се режат разходи, поясни той. Според него следва да отпадне увеличението на пенсиите от 1 юли. Отдавна е изтекло времето на преференциалните данъци, категоричен е преподавателят.

Трябва да се прецизират и разгледат отново както приходната, така и разходната част на бюджета, заяви пред БНР Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Тя изрази категорична позиция срещу орязване на доходите.

„Има достатъчно буфери за балансиране на бюджета. Първо трябва да говорим за увеличаване на приходната част, а да не пипаме разходната част за перото „работни заплати“. Да се орязват пенсии и работни заплати е недопустимо. Ще се създаде напрежение и сериозни сътресения в секторите.

Само България и Унгария са с 10% данък печалба, в ЕС се подготвя директива, която препоръчва корпоративният данък да е минимум 15%. Ако се увеличи данък печалба, могат да дойдат повече от 2,5 милиарда приходи. Напълно отричаме вариант 22%, по този начин ще бъдат натоварени крайните потребители“, изтъкна тя относно предложението да се вдигне ДДС., смята Иванова.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html