Снимка: БГНЕС
20 години у нас се развива основно София, провинцията затъва и изостава. Това става ясно от думите на Пламен Ненов, главен секретар на Съвета за икономически анализи към МС и автор на първата публикация на Съвета.
По думите му, през последните две десетилетия българската икономика се движи на две скорости – София с 6% ръст на БВП годишно, докато останалата част от страната е с ръст 3 на сто. България има нужда от всеобхватна икономическа политика, която да си поставя чисто икономическа цел и да не се прави като борба със социалните неравенства в страната. Това може да стане с регионални политики, насочени към развитие на човешкия капитал, към услуги за малките и средни фирми, развитие на имотния пазар или пазара на индустриални площи. Помощ за местната икономика може да се оказва и с намаляване на административната тежест и строеж на инфраструктура, каза Пламен Ненов.
По тази линия в новия програмен период на ЕС вниманието е насочено извън София и по това имаме съгласие с Европейската комисия, каза служебният вицепремиер Атанас Пеканов при представянето на доклада. Парите от европрограмите ще дойдат, след като се направят нужните реформи и се приемат промените в нужните закони, допълни вицепремиерът.
София е основен бенефициент на парите от еврофондовете, посочи Ненов. В трансферите от централния бюджет се наблюдава ускоряване към по-малките градове, но то не е съществено и не преодолява раздалечаващите се икономически фундаменти. Причината е, че в малките общини населението намалява по-бързо, каза Пламен Ненов.
Заплащането на хората в страната не се различава по региони кой знае колко до 2000 година, но към края на 2019 година вече виждаме, че възнагражденията в София и околностите са два пъти по-големи от тези в останалата част на страната, каза Пламен Ненов.
Въз основа на фактите, представени в анализа, могат да се направят следните обобщения. На първо място, през 21-ви век се наблюдава сериозно икономическо раздалечаване между София и околността и останалата част на България, което превръща българската икономика в икономика на две скорости. Второ, в България се наблюдават трайни регионални разлики в местната икономическата активност, измерена чрез отношението между заетостта и населението в трудоспособна възраст, като един съществен дял от регионалните икономики на страната e със сериозно потисната икономическа активност. Трето, след кризата от 2009-а година заетостта извън София и околността се намира в траен застой, като отношението заетост-население извън София се възстановява само частично, а основен фактор за „възстановяването“ е демографският (миграция), пише в доклада. Четвърто, извън София и околността се наблюдава разминаване между ръста на местния брутен вътрешен продукт (БВП) и ръста на трудовото възнаграждение. По отношение на икономическата политика на страната, анализът показва, че трансферите от ЕС са насочени основно към София или по-малки общини с ниска безработица, отколкото към местни пазари на труда с потисната икономическа активност. Освен това фискалните трансфери от централния бюджет реагират слабо на задълбочаващите се регионални икономически неравенства, като се наблюдава относително ниско ниво на споделяне на рисковете между регионите.
