ВКС потвърди присъдите на двамата локомотивни машинисти за катастрофата край гара Хитрино на 16 декември 2016 г. Решението не подлежи на обжалване и протест.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените наказания.
Делото е образувано по касационни жалби на Димитър Михнев и Радослав Петков срещу решението на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Шумен. С нея подсъдимите като първи и втори локомотивни машинисти са признати за виновни в извършването при условията на независимо съпричиняване на пътнотранспортно престъпление при управление на подвижен железопътен състав с причинена смърт на 7 лица и телесни повреди на 14 лица, като случаят е особено тежък. На Димитър Михнев е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години, а на Радослав Петков – „лишаване от свобода“ за срок от 10 години. Лишени са и от право да упражняват професията „машинист – локомотивен, влакова работа“ – Димитър Михнев за 17 години, а Радослав Петков – за 12 години.
Съдебният състав на ВКС приема за неоснователни възраженията за липса на мотиви. Въззивният съд е анализирал доказателствената съвкупност, извел е фактически констатации, въз основа на които е направили съответните правни изводи, отговорил е на доводите на страните.
Не се констатират и нарушения на процесуалните изисквания. Съдът не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства. Относно доводите за опороченост на протокола за оглед тричленният състав на ВКС посочва, че ситуацията на гара Хитрино след дерайлирането на част от влаковата композиция, след изтичането на газ пропилен от едната цистерна, последвалите взривове, както и пожарите, е била изключително усложнена, нетипична по мащаб, по последици, както и по необходимостта от предотвратяване на евентуално изтичане на газ от останалите цистерни, както и за запазване живота и здравето на хората. Върховните съдии отбелязват, че стрелка № 5 (по отношение на която са най-спорните моменти по делото) се е намирала в район от местопроизшествието, изискващ пълно обезопасяване, за да се извършат съответните следствени действия. „Неоснователно е твърдението, че въззивният съд не е отговорил на доводите за опороченост на протокола за оглед, липсата на описание в него на стрелка № 5 и извеждането на изводи по „неясните“ за съда, страните и вещите лица снимки на тази стрелка. Освен че въззивният съд е отговорил на тези възражения, правилно е съобразил, че огледът на местопроизшествието е проведен два дни след инцидента, като по причините, посочени по-горе, мястото на произшествието не е запазено в първоначалното състояние, но това не води автоматично до опорочаване на извършеното следствено действие. Спорните констатации от протокола за оглед са тези, касаещи стрелка № 5. Данни по делото за механично въздействие върху тази стрелка след произшествието, които да са довели до промени в състоянието ѝ, в което е била непосредствено след дерайлирането на влака и падането на стълбове от контактната мрежа, не са събрани“, се казва в мотивите.
