Украинският износ на храни намалява натиска върху световния пазар и смъква цените. Не еднозначно да защитим интереса на едни производители, без да отчитаме всички аспекти на този износ. Това каза в ефира на БНР Юлиана Николова от портал „Европа“ и фондация „Център за за модернизиране на политики”. „Нямаме информация в колко склада има украинско зърно и каква щета носи то на българското производство“, обясни тя и припомни, че според ООН войната е вдигнала ценитеи на храните в света с 30%, обясни още тя.
„Българските производители не се притесняват от транзита, а от това, че има директен внос към България. От друга страна, произвеждащите олио остават доволни от този внос. Земеделският министър трябва да намери баланс между тези интереси“. Николова припомни, че през миналата година ЕП прие регламент за временно либерализиране на търговията с Украйна. „Неговото действие се прекратява на 5 юни 2023 година. ЕК може да прекрати действието му или да приложи компенсаторни мерки, ако някоя държава членка се почувстват застрашени от тази либерализация. Търговията е от изключителна компетентност на ЕС. Държавите членки нямат право да предприемат собствени мерки по отношение на вноса и износа. За някои селскостопански продукти, като зърно, пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, има тарифни квоти или минимални входни цени. Тези ограничения са премахнати за една година. Има проблем с т. нар. пътища на солидарност. Една четвърт от украинското зърно е предназначено за най-бедните държави. Другите количества са за страните от ЕС включително Нидерландия, Италия Испания. Основният проблем е, че не работят черноморските коридори“, посочи и тя и добави, че Русия се стреми за затрудни експорта на храни от Украйна.
По думите й Полша е поела ангажимента да осигури транзитните коридори за украинското зърно, а Киев от своя страна заяви едностранно спирането на износа на селскостопанска продукция за съседната държава. Според Николова сега пък нашите земеделци се страхуват, че част от тази продукция, основно зърно, ще дойде в България. Тя обясни, че страните трябва да дадат достоверна информация за евентуалните щети от вноса на украинска продукция. Засега от ЕК отказват да коментират едностранните действия на някои държави от Евросъюза за забрана на импорта от Украйна. Николова обясни, че нито ЕК, нито в отделните страни са предприети мерки получените допълнителните субсидии заради войната да отидат наистина при пострадалите земеделци. „Важно е също да докажем дали наистина има подбиване на цените, а не само, че някои български производители не могат да реализират продукцията си“, смята тя.
Срещата на Валдис Домбровскис с търговските министри ще отпуши разговор за намиране на подходящи мерки за решаване на проблема с украинската продукция, смята Николова и добавя, че докато чиновниците в отделните страни и в ЕС умуват, то ще дойде началото на юни, когато действието на регламента за безмитния внос от Украйна ще изтече.
Според други анализатори, проблемът е и в това, че немалко зърнопроизводители от Източна Европа, вкл. и в България през миналата година повярваха на кремълската пропаганда, че през зимата в ЕС ще настане глад и мор и задържаха немалка част от реколтата в складовете, очаквайки баснословно високи цени. Злокобните предсказания не се сбъднаха и сега излишъкът от зърно и идващата нова реколта натискат борсовите цени надолу. Например на Софийска стокова борса купувачите на хлебна пшеница не дават повече от 400 лв. за тон, докато продавачите искат между 620 и 730 лв./тон. Минималната предлагана цена от продавачите у нас е с почти 138 лв. по-висока, отколкото на житото във Франция, а максималната с около 248 лв. по-скъпа.
