Около милиард – милиард и половина евро годишно България губи от липсата на държавна политика в областта на културния туризъм и това хронично продължава вече тридесет години. Проблемът идва от това, че държавата не управлява своята културно-историческа собственост, съответно не знае за нейното съществуване и не отделя необходимите средства за тази своя собственост, за да подпомогне местните икономики и да създаде нови работни места. Това каза в интервю за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов в навечерието на Международното туристическо изложение „Културен Туризъм 2023“, което започва във Велико Търново на 20 април.
От близо 6 млрд. лева годишни приходи от туризъм в България статистиката не може да каже колко са тези от културен туризъм, но съществува погрешно разбиране, че 70 на сто идват от морски летен рекреативен туризъм и 20 на сто от зимен ски туризъм, коментира Драганов. По думите му това е поради пълното неразбиране какво е културен туризъм, който освен това е целогодишен, а не сезонен. Ние разглеждаме например Варна и Бургас като летни дестинации, но не виждаме, че във Варна има опера, филхармония, театри, музеи и много публична държавна собственост при толкова много празни места за настаняване, същото се отнася и за Бургас. Ако мислено махнем морето от тези градове, ще видим, че става дума за две европейски културни дестинации за целогодишен туризъм, каза експертът. Те обаче, както и много други места, свързани с публичната държавна собственост в туризма, нямат поддръжка и реклама от страна на държавата за привеждане на паметниците в ред в съответствие със световните стандарти за туризъм и не се развиват в тази посока, коментира Драганов и допълни, че това е илюстрация само на част от загубите на приходи за страната от този сегмент. Нещо повече, в активните летни месеци морските градове се насищат с културни събития, вместо да се изместят в крилата на сезона и активизират пролетта, есента и зимата, коментира Драганов. Той допълни, че „принос“ към пропуснатите финансови ползи за България в културния туризъм има и фактът, че вече 30 години в к.к. „Слънчев бряг“ не се провежда „Златният Орфей“. Толкова ли е трудно да се разбере, че този фестивал беше най-голямото маркетингово послание към Европа, която генерираше огромен брой туристи и премахването му беше една гигантска глупост за все още държавния летен курорт, попита експертът.
Културният туризъм е един от видовете туризъм, който получава нова оперативна дефиниция от Световната организация по туризъм (СОТ) на 22-рата сесия на Общото събрание, проведена в Чънду, Китай, която гласи: „Културният туризъм е тип туристическа дейност, при която основна мотивация на туриста е да научи, открие, преживее и консумира движими и недвижими атракции/продукти в една туристическа дестинация. Тези атракции и продукти се свързват с набор от отличителни материални, интелектуални, духовни и емоционални характеристики на обществото, които обхващат изкуство, архитектура, историческо и културно наследство, кулинарно наследство, литература, музика, креативни индустрии и живата култура на общността с нейния начин на живот, ценностна система, вярвания и традиции“.
Трябва да знаем, че понятието културен туризъм се използва основно за маркетингови цели и е обвързано с това кой и как рекламира продукта, и на кои борси се представя страната в съответните дестинации, които емитират туристи, интересуващи се от този тип преживяване, разказа Драганов. Зад клишето, което обикновено политиците повтарят – „трябва да развиваме културния туризъм“, стоят определени стъпки на държавата и общините по отношение на публичната собственост, напомни експертът – създаване на продукти, свързани с местната култура или изкуството на говора, танца, светлината, музиката, исторически паметници и живата съвременна култура, събитийния туризъм – фестивали, изложби, и как да ги позиционираме маркетингово, за да привлечем туристи в тази ниша и да стимулираме местните икономики.
България участва в около 56 международни изложения в Европа, Северна и Южна Америка, Средния и Далечния Изток. Освен тази форма на привличане на туристи, България използва всички маркетингови възможности, в това число и предоставяните от социални медии, за приличане на туристи.
Благодарение на природното и историческото си разнообразие, България разполага със значителни ресурси за развитие на туризъм, и в частност на културен туризъм, се изтъква в анализ на „Експлика – Глобал Метрикс“, публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма. Основни сред тези ресурси са обектите в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, Стоте национални туристически обекта, хилядите местни традиционни и културни атракции, над 40 000 исторически паметника, над 160 манастира, повече от 330 музеи и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и еноложки традиции.
По думите на Румен Драганов, въпреки тези дадености, България е неоткриваема на световната карта на културния туризъм, защото държавата продължава да не знае кой е собственик на публичната държавна собственост в частта „културен туризъм“ и към кой министър се води управлението на публичната държавна собственост в тази й част. По принцип тя се води към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но ресорният министърът въобще не знае това, каза експертът. Обектите са прехвърлени за „стопанисване и управление“ през далечната 1969 година на местните общински музей и оттогава няма необходимите средства за „културен туризъм“. Хижите публична държавна собственост са прехвърлени към неправителствената организация БТС (Български туристически съюз), голяма част от тях – разграбени чрез неадекватна приватизация, а другите – отдадени до ден днешен с договори за „безсрочно и безвъзмездно ползване“, съответно никаква отчетност и неплащане на данъци, коментира Драганов. Някои от хижите, като хижа „Мусала каменна“, „Ястребец“, „Шумнатица“, „Мечит“, са приватизирани с установителни нотариални актове с основание за придобиване на собствеността „акт за държавна собственост“ и издадени скици от службата по кадастъра към МРРБ с невярно съдържание. Това е само малка част от безхаберието по отношение на управлението на публичната собственост на държавата, заяви експертът. Някои си мислят, че управлението на тази собственост е към Министерството на културата и Института за паметниците на културата, който обаче няма никаква собственост по отношение на културните паметници, или че със собствеността се занимава Министерството на туризма, което също няма никаква собственост и отговорност към управлението на обектите публична държавна собственост, разказа Драганов за верижната ведомствена неангажираност към културните активи, които са в основата на националния ни културен туризъм. Това води до липса и хаотична реклама на богатото ни културно историческо наследство при оскъден бюджет и пълна загуба на конкурентоспособност спрямо съседните ни пазари в този важен сегмент, коментира експертът.
Най-близката страна, от чийто модел на развитие на културния туризъм можем да се поучим, е Турция, каза Драганов. В тази страна държавата е собственик на културните обекти и инвестира значителни суми в поддръжката им и управлението им, и успоредно с това харчи годишно 450 млн. евро, за да рекламира тази своя собственост в медиите в Европа и света, във всеки самолет или туроператор, който продава Турция, независимо от това на кой пазар се намира, допълни експертът. Франция също е пример в стопанисването на културно-историческото наследство, коментира Драганов и изтъкна само един пример – при реставрация на замъците по долината на река Лоара се използват камъни и материали от кариери, от които са били добивани съответните строителни материали от времето, в което са строени, а не се ползват „Итонг“ или пластмасови елементи за крепостите. „Културният туризъм е скъп, защото това е предлагане на традиционен продукт в традиционна среда, а автентичността е най-скъпото нещо в туризма. Когато направим Айфелова кула в „Златни пясъци“, трябва да знаем, че това е кич и служи само за подигравка“, коментира експертът еклектиката на курорта ни.
Културният туризъм заема значителен дял в продуктовата палитра на България като туристическа дестинация. Според последните проведени проучвания сред пътувалите у нас българи и чужденци културният туризъм е един от най-често практикуваните видове туризъм в България с дялове съответно от 23 на сто за българите и 52 на сто за чужденците, показват данни от анализа, публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма. По данни на Института за оценки и анализи в туризма почти 100 процента от туристите, които посещават страната ни, независимо от целта на посещението си, практикуват и културен туризъм.
За да разберем профила на българина, който предпочита културния туризъм, трябва да посетим нововъзникналите туристически дестинации като Хераклея Синтика, Мисионис, Перперикон или Татул, които са добър пример за участие на държавата и общините, коментира експертът и отбеляза, че обикновено посетителите там са млади семейства, не много заможни или около средната класа, които се чувстват длъжни да предадат историческата памет за родината на децата си. Културният туризъм в България се крепи на българския народностен дух, на българщината, обобщи Драганов и посочи, че принос в популяризирането на този вид туризъм трябва да имат преди всичко училищата и държавната политика в тази област.
Годишно в страната пристигат около 12 млн. чужденци, от които 1,7 млн. по един или друг начин се докосват до културното ни наследство. Голяма част от тях пристигат с нискотарифните авиокомпании с цел културен туризъм в градска историческа среда – София, Варна, Бургас, Пловдив. Това обикновено са заможни хора, които са обиколили света, но никога не са посещавали страната ни. Единственото, което всички те питат, е защо няма повече информация за културните и духовните богатства на България, коментира Драганов. Годишните приходи от чужденците, посетили страната ни за културен туризъм, са около 76,5 млн. евро. Потенциалът на страната ни е да удвои броя на туристите, като значително се увеличи и средният приход от турист, смята експертът.
През октомври, ноември и декември миналата година статистиката отчита ръст от близо 60 процента на туристическите посещения в България спрямо предходната година и ръст от 10 на сто спрямо предпандемичната 2019 г., напомни Драганов и посочи, че този факт трябва да ни насочи към неизползвания потенциал за културен туризъм в големите градове, именно в тези месеци. Най-малкото, което общините могат да направят, е поставянето на новогодишната украса в градовете да се изтегли още в началото на ноември. Това трябва бъде съпроводено с откриването на новогодишните базари, но не с немски, предлагащи винервурст, франкфуртери и греяно вино с ябълка и карамфил, а да е в духа на българските кулинарни традиции – кебапчета, кюфтета, наденици, луканки, сирена, лютеница, туршии с български картофки по селски, и руйно българско вино. Няма как да шашнем който и да е австриец или германец с винервурст и франкфуртери, със замразени бланширани картофи, коментира експертът. По този начин големите ни градове ще се наредят до Берлин, Лондон, Виена – пищно украсени и тържествуващи, където младите хора се срещат на чаша вино, смята Драганов.
Кадровият проблем в туризма засяга и развитието на културния туризъм. Тези дни от Агенцията по заетостта съобщиха, че близо 3000 свободни работни места са представили 93 работодатели на пет специализирани трудови борси в сферата на туризма, хотелиерството и ресторантьорството, като едва 1849 търсещи работа, включително украински граждани и неактивни хора, са участвали в срещите, за да проучат възможностите за започване на работа и да се запознаят лично с изискванията на бизнеса. Агенцията по заетостта организира трудовите борси в градовете Поморие, Долни чифлик, Каварна, Бургас и Добрич.
На прага на новия туристически сезон фирмите от бранша търсят администратори в хотел, рецепционисти, специалисти по туризъм, камериери, градинари, спасители, работници в кухня, готвачи, сервитьори, бармани, пиколо, общи работници, касиери, гладачи, перачи, аниматори, помощник-готвачи, миячи на съдове, чистачи, продавач-консултанти, масажисти и други. Кадрите в туризма зависят от системата на образованието, коментира Румен Драганов, а това според него означава коренна промяна в наредбите за ученическите и студентски бригади, практики, стажове и работа, и за стипендиите за заплащане на образование. Тези, които получават пари за образование в България, трябва да имат задължението да работят в икономиката след приключване на образованието. По време на обучението да участват в бригади, практики и стажове в производството в съответната изучавана от тях област, след което да имат възможност да продължат да работят на местата, където са практикували и карали стажовете си. Днес генерално липсва връзка между бизнеса и „безплатното“ образование, обобщи експертът.
Проблемът с кадрите е и проблем, свързан с организацията на заплащането и защита на бизнеса. Ниските заплати у нас карат по-младите специалисти да търсят работа в чужбина. Отсъствието на местни туристически камари по гилдии, които да имат отношение към защита на местния бизнес, ще унищожи много местни бизнеси, смята Драганов.
Появата на културния туризъм като социален феномен може да бъде проследена до вълната от пътувания след Втората световна война. В Европа пътуванията допринасят за увеличаване на културното разбирателство, както и за възстановяването на разрушените икономики, се посочва в анализ на „Експлика – Глобал Метрикс“. Тъй като доходите и потреблението продължават да се увеличават през 60-те и 70-те години на миналия век, се наблюдава ръст и в международните пътувания и потреблението на култура. През 80-те години притокът на международни туристи до големите обекти и атракции започва да привлича достатъчно внимание, за да може етикетът „културен туризъм“ да бъде прикрепен към нововъзникващата пазарна ниша. Интересът към културния туризъм продължава да нараства през 80-те и 90-те години на миналия век, мотивиран от „бума на културно-историческото наследство“, нарастването на международните и вътрешните пътувания и идентифицирането на културния туризъм като „добра“ форма на туризъм, която стимулира икономиката и допринася за опазването на културата, се посочва в анализа. Началото на 90-те години е период на трансформация на културния туризъм, който, за разлика от първоначалната ориентация към елитни клиенти, намира нова възможност за развитие в ориентацията към масовия пазар.
