Снимка: WIKIPEDIA.ORG
Васил НАНЧЕВ
Всички знаем мъдрата поговорка за стръвното куче, което пазело сламата, независимо, че не я яде. В подобна ситуация от началото на руската агресия срещу Украйна е поставена и България от нейните управляващи, които се опитват да се изкарат за първи миролюбци.
На всички е ясно, че от времето на разпадналия се Варшавски договор у нас има немалки количества стара и ненужна за армията ни бойна техника от всякакъв вид. Станалата жертва на вероломно нападение Украйна многократно е искала военна помощ от България именно за това оръжие, останало в страната ни от съветско време. Ние обаче се ограничаваме само с продажбите за трети страни на новопроизведени боеприпаси и, може би, леко оръжие, което пак отива в Украйна. Особено ревностно си пазим няколко 30-годишни изтребители МиГ-29. Те нямат оперативна съвместимост с НАТО, но си ги държим. Дори търсим начин да ги ремонтираме и даже вече купихме за тях цял един нов двигател, с което ще можем да ремонтираме половин самолет.
Меко казано, държим се не като членове в НАТО, а наопаки. Един от съюзниците ни от пакта – Великобритания обяви на всеослушание, че ще компенсира всяка страна предала своите стари руски самолети на Украйна. Ние пак си правим оглушки. Почти всички европейски страни от Алианса направиха немалки доставки за Киев и в замяна получиха нова техника. Дори съседна Северна Македония се отърва от вехтите си танкове, бойни самолети и вертолети и ги изпрати на Украйна, за което ще получи компенсация от САЩ.
България продължава да не иска да се отърве от старите железа, които след време ще ни се налага да ги нарязваме за скрап и за това ще се харчат пари. Може би тук се крие и една от причините за упорството ни – държавните поръчки винаги носят много облаги за овластените да подписват договорите за тях. Нали се плащат от хазната, а не от техните джобове. Та ние цял газопровод построихме в угода на Кремъл с 3 млрд. лв. от бюджета, та едно нарязване на танкове, оръдия и самолети ли ще ни се опре?
Властта се оправдава, че трябвало да пазим бойните възможности на нашата армия, която и един стадион не може да напълни. От кого се пазим след като сме в НАТО? Упорството да държим старото оръжие ни лишава от възможността да получим много изгодно, дори безплатно, ново и по-модерно и ни поставя в изолация от съюзниците ни в пакта и ЕС.
