„Категорично ясно е, че моделът в момента се сменя. Нали за това бяха протестите през 2020 г.? Е, моделът започна да се сменя. Когато моделът се сменя (независимо дали на лично ниво, на общностно или на обществено), обществото винаги изпада в такова състояние на безтегловност, усещане за хаос. Всъщност е само субективно усещане за хаос, моделът си знае работата. Дали ще е за добро или ще е за зло, новият модел, който ще дойде, няма да е за по-зло, отколкото днес. Очаква се новият модел. Вървим ли към президентска република? Вървим. Голяма е политическата фригидност на парламентаризма в България. Няма как това да продължава още дълго време“, коментира доц. Катя Михайлова, преподавател в УНСС.
Президентът не преувеличава правомощията си, „прави това, което е негова отговорност в условията на такава безпощадна парламентарна криза“, смята доц. Михайлова.
Според нея идеите за импийчмънт на президента са маниер „да разлаем кучетата“. „Кои са кучетата – гласоподаватели, да вдигнем градуса на тяхната емоция, да се вдигне тяхната енергия. Обаче когато провокираш отрицателни, негативни емоции, вдигаш разрушителна енергия. Когато провокираш добри емоции, тогава вдигаш градивна, съзидателна енергия, която води до позитивни проекти“, смята тя.
Тя описа сегашното състояние на партийно противопоставяне като „дивашка, варварска борба за оцеляване“. „И в тази варварска борба за оцеляване, а всъщност и хората за същото се борят, другият няма никакъв смисъл – той не е ценност, той не е от значение. Докато продължава това състояние, ще е все така. Партиите ще се борят сами за себе си, за своите 20-30-40 човечета, които да получават заплатки, за да преживеят агонията“, казва тя.
