Браншови организации от секторите земеделие и преработка излязоха с обща позиция срещу, както те определят „харченето като за последно на средства от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) съобщи БНР.
Недоволството им е конкретно от това, че земеделското ведомство насочва средства от програмата за инвестиции в държавни структури като „Напоителни системи“, което, според тях, е за сметка на чакащи финансиране фермерски проекти.
„В рамките на заседанието на Комитета по наблюдение на програмата за развитие на селските райони от началото на април, стана ясно за намеренията на администрацията – за новите целеви приеми за публичните субекти има частични средства или се разчита на други неусвоени да бъдат прехвърлени. Едно от притесненията ни, застъпено в позицията на 24-те организации е доколко реалистично е проектите да се случат в малкото оставащо време до края на програмата, и съответно, какъв е рискът, заделяйки средства за тези приеми в близко бъдеще, те да не могат да бъдат пренасочени към други подмерки“, каза в ефира на държавното радио Таня Георгиева, изпълнителен директор на Асоциация на земеделските производители в България.
Тя подчерта, че всички знаят, че и Напоителни системи имат нужда от инвестиции. Въпросът обаче е, че за обезпечаване на приема няма такъв финансов ресурс и той трябва да се насочи от други налични мерки и подмерки.
По думите на Георгиева, че за всички публични средства след като мине приемът и бъдат сключени договори за финансиране, предстои да проведат обществени поръчки. „В такива динамични политически времена резултатите невинаги са добри и има много неизвестни. Притеснителен е и моментът по подмярка 5.1, разработена по настояване на животновъдния сектор, като възможност да се инвестират средства, свързани с биосигурността, когато бяха избухнали епидемии от птичи грип и африканска чума по свинете. От една страна, там има някакви средства по тази подмярка, а от друга, се предлага тези средства да се оформят за два целеви приема – единият е Изпълнителна агенция за борба с градушките да закупи дронове с бюджет от 6 млн. евро, без да е доказано, че това е ефективен метод за борба с градушките. Има и дефицит, по отношение на законодателството за използване на дроновете, касаещо безопасността им, и от друга страна, моделирането на метеорологичната обстановка на национално ниво. Има сложни законови процедури по отношение изискванията на околната среда и въздухоплаването“.
Сроковете за вземане на решения са кратки. Проектите по подмярка 4.1 и 4.2 са в графа „резерва“, т.е. те са разгледани от Фонд „Земеделие“ и са допустими. Част от бенефициентите-фермери са започнали да инвестшират и чакат единствено при увеличаване на бюджета по подмярка 4.1 и 4.2 т.н. черта с точките да падне и да бъдат разписани договори, финансирани и изпълнени много по-бързо.
„Интересът на частният сектор е да може да привлече проектно финансиране и да реализира в пълен обем и успешно инвестициите. Докато при държавния сектор не сме убедени, че интересът е напълно в тази посока – за цялостна реализация на инвестиционни проекти“, поясни Георгиева.
В краткото време за реакция тя призова за реализъм и прагматичност в решенията на управляващите е изрази надежда министърът на земеделието да определи обявената позиция на браншовите организации от секторите земеделие и преработка като „конструктивна критика“ и да вземе мерки.
