Снимка: БНР
В селата на Северозападна България хората масово са без здравни грижи. Това установяват в свой анализ от Института за пазарна икономика (ИПИ), като се позовават на резултатите от последното преброяване от септември 2021 година, при което хората правят оценка на собственото си здраве, цитиран от БНР.
„В Северозапада, за съжаление, показателите са доста по-ниски и по отношение на самооценката на собственото здравеq и по отношение на показателя, свързан с ограничение при ежедневни дейности. Около 45-50 процента от хората в област Видин и област Монтана казват, че са в добро здравословно състояние, докато средно за страната този процент е малко над 60, доста по-голям е процентът на хората, които казват, че са в лошо състояние – те са около 10 процента. Димово е едно изключeние. Там хората се чувстват много добре… По отношение на ТЕЛК също е интересно, тъй като в Северозападните общини наблюдаваме струпване на хора с увреждания. Нашето обяснение е, че това е естественият процес на факта, че тези области са сравнително застарели, има доста възрастно население и е много вероятно част от хората, поради напредналата възраст да имат увреждания“, коментира в ефира на БНР Петя Георгиева, икономист от ИПИ.
По отношение на здравната система, според данните на статистиката, за северозападната част на страната няма сериозни липси. Във Видин и Монтана сравнително малко хора се падат на един лекар.
„Има толкова болници, многопрофилни, колкото в останалите части на страната. Тук проблемът е по-различен с достъпа до здравни грижи. Поради по-сериозното обезлюдяване, това, че имаме по-малко население на един лекар, не означава, че този лекар е лесно достъпен. В голяма част от малките населени места много често се случва да няма лекар, който да ходи редовно. Никой не иска да поема практика на общопрактикуващ лекар, който, да кажем, се пенсионира или се премести някъде. Достъпът до специалисти също е доста ограничен, поради факта, че е много трудно да стигнеш до лечебно заведение, което има определен специалист, който ти трябва. Това оказва лошо влияние върху качеството на живот на хората в тези общини“, изтъква Петя Георгиева.
Ограничението в ежедневни дейности поради здравословен проблем дава информация доколко лошото здраве пречи на начина на живот, работа и участие в обществения живот. Според данните от последното преброяване, над 80% от лицата не са били ограничени при извършване на обичайни дейности през последните 6 месеца, силно ограничени са били 2,6%, а не толкова силно – 6,5%. Лицата със силни ограничения са малко над 153 хиляди и вероятно именно те се нуждаят от сериозна подкрепа от страна на държавата и специфични грижи (здравни, социални и други). Възрастта влияе върху усещането за наличие на ограничения. Регионалният преглед на разпределението на хората с ограничения показва отново, че най-голям е делът им в Северна България (Силистра, Шумен, Видин и Монтана) – над 12%.
Жители на погранични села от община Белоградчик споделят, че нямат автобуси, останали са малко жители, а достъпът до здравни грижи е труден – няма лекар, няма и аптека.
„Веднъж в месеца ходим за лекарства в Белоградчик. Кое и правителство да дойде, трябва да се обърне внимание на пенсионерите и на хората инвалиди. Ние сме пенсионери, всеки има някаква болест… Ходим, търсим решение, със собствени превози до Белоградчик ходим. Всеки има близки, роднини, деца и с тях се оправяме иначе автобуси няма… Здравен пункт има и фелдшер идва от града, лекарства – всеки вторник идва подвижна и хората се снабдяват…“
Само двама са личните лекари за жителите на община Белоградчик. Две са и аптеките – една общинска и една частна. От събота следобед до понеделник обаче не работят. Хората, които разчитат на помощ от лични асистенти и домашни помощници в община Белоградчик, са много.
В село Сливовик, община Медковец, здравеопазването също не е достъпно, свидетелства слушател на Радио Видин.
