Снимка: БГНЕС
Бившият заместник външен министър Милен Керемедчиев прогнозира в ефира на БНР нов сблъсък между президент и парламент още в първите дни на новото 49-о Народно събрание.
„След създаването на парламента може би един от първите законопроекти ще бъде за увеличаване на военната помощ на България към Украйна. Видя се, че след изборите две трети от партиите, които влизат в парламента, всъщност подкрепят такава политика. Хитрината ще бъде кой пръв ще внесе този законопроект и по този начин да се опита да създаде евроатлантическо мнозинство. Този законопроект ще вкара парламента още от първия ден в курс на сблъсък с президента Радев и служебния кабинет, който прави всичко възможно да не изпраща оръжие. Конфронтацията между парламент и президент ще бъде още в първите решения и гласувания, които ще имат народните представители. Със сигурност това ще бъде много сериозен сблъсък. Другият сблъсък ще бъде за бюджета, който ще бъде внесен от служебния кабинет“, обясни Керемедчиев
Той припомни, че руската агресия доведе до разширяване на НАТО, като визира приемането вече и на . Финландия. „След Втората световна война Финландия е една от страните в Западна Европа, които имат най-близки отношения с тогавашния Съветски съюз, а голяма част от икономиката й е настроена за търговия с Русия,. За да се обърне една страна, която принципно е добронамерена, неутрална и настроена позитивно към Русия от десетилетия, към това да поиска по най-бързия начин да бъде приета в Алианса, показва, че Финландия се опасява за своята национална сигурност. С приемането на Финландия границата между НАТО и Русия се увеличи с още 1340 км. За момента Финландия не разполага допълнителни части на НАТО, но при искане това може да се случи. Това показва не толкова, че има допълнителна заплаха за разширяване на конфликта, а по скоро Финландия вижда в НАТО единственият начин тя да спре евентуални провокации от Русия“, добави дипломатът.
При Беларус ситуацията е по скоро възпираща, отколкото агресивна, смята бившият заместник външен министър. „Разполагането на ядрени оръжия в една страна показва не толкова нейната готовност да напада, а по скоро възможността тази държава да не бъде нападната. С разполагането на тактическо ядрено оръжие в Беларус те укрепват позициите на Лукашенко, който беше подложен на масирани протести след избирането си, и второ – показва на своите опоненти на Запад, че всякаква военна интервенция с Беларус ще бъде обект и на ядрена заплаха“, смята Керемедчиев.
