Интервю на Васил НАНЧЕВ
– Господин Кънев, има ли икономически причини за исканото отлагане на влизането ни в еврозоната?
– Още дълги години борд не е удачното решение. В еврозоната на практика ще имаме само икономически ползи. Те са много. Намаляват транзакцзионните разходи по обменянето на лева в евро и обратно. Две трети от експорта ни е към Евросъюза и това постоянно превалутиране носи само загуби, включително и от такси към банките, които също товарят бизнеса и обикновените клиенти с излишни разходи. Те се плащат след това през цените на стоките от всички потребители и данъкоплатци.
Трябва да добавим и големите харчове за поддържането на валутния борд у нас. Банките имат разходи свързани с това, които отново се плащат от техните клиенти. Редно е да припомним, че цели сектори в българската икономика на практика работят в евро, като туризма, сферата на недвижимите имоти и дори търговията с автомобили втора ръка.
Да не забравяме, че в страните от еврозоната лихвите по кредитите са по принцип по-ниски и това ще е от полза и за предприемачите и за домакинствата. Отделно в момента правенето на бизнес в България е по-скъпо, отколкото в страните от еврозоната, което се отразява отрицателно на благосъстоянието на всички български граждани.
– Според вас, успява ли държавата да обясни на хората какви са предимствата от приемане на еврото?
– Определено не и това е част от проблема. Почти по всички основни въпроси, свързани с нашата интеграция в ЕС, държавата много рядко присъства, за да обясни на обществото. Проявява пасивност, не реагира адекватно на слуховете, плашещи хората и по този начин се постига обратен ефект. Да си спомним всички небивалици за мигрантите, за норвежците, които щели да ни крадат децата и стигнем до чипирането чрез ваксините. Засега няма адекватна кампания от страна на държавата, срещу тези тумори в нашето обществено съзнание, пречещи ни да гледаме обективно на света и да се развиваме. Не вземем ли мерки срещу въпросните лъжи, ще си останем вечно бедна провинция на Европа.
– Как могат да се разсеят страховете на хората от евентуален бум на инфлацията при фактическото преминаване към еврото?
– Слухове са, че е имало висока инфлация при влизането на другите страни в еврозоната. Статистиката ги опровергава категорично. В държавите, имали валутен борд, при влизането в еврозоната инфлацията е минимална. Става дума за Литва, Латвия и Естония. Дори една Хърватия, която само от почти 3 месеца е в еврозоната и дори нямаше валутен борд, поскъпването не е толкова високо, колкото лъжат противниците на еврото у нас.
Редно е да погледнем и статистиката за 2022 г. и да видим, че поскъпването у нас е много по-голямо, отколкото страните, където еврото е официална парична единица, с изключение на граничещите с Русия балтийски държави. Нали идеята на опонентите на еврозоната е да не влизаме там, за да няма инфлация, но се вижда, че става обратното – извън нея поскъпването на живота е по-голямо. Този парадокс държавата не си прави труда да обясни на хората и те вярват на най-различни пропагандни измислици.
– Покрай войната в Украйна у нас се ожесточиха до краен предел нападките срещу бъдещото ни влизане в еврозоната. Как бихте коментирали тази ескалация?
– Специално референдумът, организиран от „Възраждане“ може да се разглежда като част от хибридната война срещу България и скритата му цел е изваждането на страната ни от ЕС. Лицата, водещи тази кампания срещу еврозоната, са известни със своите пристрастия към Русия. Отделно има и други среди у нас, които смятат, че не е време страната ни да стане част от валутния съюз на ЕС, заради войната и инфлацията.
В еврозоната България ще има по-голяма сигурност. Тук е мястото да си припомним пандемията, в началото на 2020 г., когато влязохме в чакалнята на еврозоната, именно за да можем в да ползваме помощта от Европейската централна банка, при извънредната ситуация тогава. Еврозоната ще е много силна гаранция за нашата икономика.
– Има ли риск България да увеличи много външния си дълг и да стане като Гърция и Италия, както вещаят противниците на еврозоната у нас?
– Това е поредната лъжа на противниците на еврото у нас. Първо Гърция и Италия влязоха във валутния съюз без да са били подготвени с валутен борд. Преди това те стимулираха икономиката и експорта си чрез непрекъснато обезценяване на паричната си единица спрямо долара, марката и другите световни валути. След влизането, за да поддържат стандарта на населението и икономиката си те прибегнаха към увеличаване на дълговете.
България не е в това положение, защото от повече от две десетилетия не девалвираме нашия лев. Ние сме обвързани с еврото, все едно, че го ползваме и дори сме втори по ниски държавни борчове спрямо БВП. По тази причина не е коректно да се правят подобни сравнения.
От друга страна е вредно да искаме да поддържаме ниско ниво на дълга и така да си оставаме вечно бедни. Идеята на вземането на кредитите е да се стимулира развитието на икономиката и да ставаме по-богати. Каква ни е ползата от ниския дълг, който имаме в момента, като цели сектори са недофинансирани – здравеопазване, образование, отбрана.
Абсолютна глупост са и твърденията, че като тръгнела да фалира някоя държава от еврозоната ние ще трябва да я спасяваме с нашите пари. Пускането ни в чакалнята на еврозоната на практика ни прави част от този дом, защото сме обвързани с политиките и валутата на останалите страни, които са там. Не искаме обаче да сме с тях. Те ни канят, но ние им казваме, че сме си добре в антрето и искаме само да ни хвърлят по нещо. Страх ни е да седнем на общата маса.
– Има ли в България среди, чийто интереси биха били засегнати от въвеждането на единната валута?
– Със сигурност ги има. Например средите, свързани с поддръжката на валутния борд биха били ощетени, защото стават ненужни. Освен това ще намалеят и приходите на някои банки и другите финансови бизнеси, които печелят от таксите при преводите и от обмяната на левове в евро и обратно. Съпротива определено има.
– Какви са геополитическите съображения за по-бързото ни приемане в еврозоната?
– Членството ни в еврозоната ще ни направи част от най-богатия клуб от страни в света. Еврото е втората най-важна валута на планетата след долара. На практика обаче най-много транзакции в света се правят именно в евро. То е не само една от много парични единици, но и служи като средство за трупане на резервна валута. В еврозоната България ще може да участва във вземането на решенията за паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). В момента обаче, въпреки, че сме в чакалнята на еврозоната, от почти 25 години сме във валутен борд, но нищо не решаваме. С членството си в еврозоната ще престанем да хабим обществена енергия дали да приемаме еврото или не, да бъдем в Европа или да се върнем към Евразия.
– Има ли риск дългото отлагане на въвеждането на еврото да доведе и до премахване на борда и дори излизане на страната от ЕС и НАТО?
– Привържениците на отлагането целят после да се откажем от еврото и след време да махнем и борда, обаче не казват какво ще последва. Дали ще дойде отново Виденова зима и масови фалити на банки. Дори с борд се случи големият банкрут на КТБ. Това беше резултат на нашия паричен суверенитет, за който явно някои изпитват носталгия. Никой не пречеше БНБ да се намеси и навреме да предотврати лошите практики в КТБ. Това си беше основно наш проблем и с известна намеса отвън, но не от страна на Европа. Противниците на еврозоната именно на това се надяват, с натиск отвън и заблуда на хората с лъжлива пропаганда да всяват непрекъснато паника. Страхът е основният елемент в тяхната пропаганда, като описват всякакви ужасии, които щели да ни се случат в еврозоната и за пример сочат Гърция. Там обаче вече никой е иска да излиза от валутния съюз. Да не забравяме и това, че българи ходят там да работят черната работа, а гърците не идват у нас на гурбет и стандартът им на живот е по-висок от нашия.
– Как, според вас, кампанията срещу еврозоната ще повлияе на предстоящите избори?
– Опасявам се, че споровете около влизането ни в еврозоната ще бъде използвана по най-лошия начин. Идеята на референдума е в насаждането на страх у хората. По същия начин се постъпваше и при кампанията срещу ваксините по време на пандемията. В резултат станахме страната с най-нисък дял ваксинирани в Европа, но с втори най-висок процент смъртност в света. Да не забравяме, че лидерите на „Възраждане“ бяха ваксинирани срещу ковид, държат си депозитите в евро и долари и ползват американски интернет платформи за набиране на средства. Сигурно карат само западни коли, а не руски. Пародията е, че те водят богат живот, а хората, които им вярват го финансират. Сега се надяват наплашеният народ да гласува срещу еврото, а не в полза на България.
– Каква е вашата прогноза за инфлацията през 2023 г.?
– Очаквам инфлацията да започне постепенно да намалява и да бъде под 10% за цялата година. Влиянието на енергията върху цените на стоките и услугите ще бъде по-малко. Единственият голям риск е от нова ескалация на войната.
ВИЗИТКА:
Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания. Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор Корпоративни финанси в KPMG България. Като инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в Източна Европа и Ирландия. Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт–счетоводители на Великобритания (ACCA). Специализирал е корпоративни финанси във Великобритания, Белгия и Германия. Автор е на книга за публично-частно партньорство и на над 200 статии по икономически и финансови теми.
