Николай Коцев
Охрид, Битоля, Скопие. Стана като в юнашка песен за Илинденското въстание, и то на две-три кани тиквешко вино. Всъщност това са градовете в Северна Македония, в които целенасочено се извършиха саботажни действия срещу български културни центрове. Респективно, срещу българщината. При последния засега инцидент в Скопие неизвестни извършители проникнаха в културния център там и нанесоха материални щети на помещенията.
Комшиите край Вардар така безочливо неглижират проблема, че чак си личи, че тези планирани атаки ги радват – носят им политически дивиденти.
„Най-вероятно става въпрос за проникване в обекта и кражба на компютър или монитор и не става въпрос за събитие, което има политически контекст. Избягвам да коментирам случващото се в България, където предстоят избори и там всичко се използва, за да се получават гласове от политически партии“, хлъзгаво коментира по този повод премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски.
Почти същите бяха коментарите от северномакедонска страна и при другите посегателства. Да припомним, сред тях имаше брутални атаки с палежи и дори стрелба с огнестрелно оръжие! Македонският гражданин с българско самосъзнание Християн Пендиков бе нападнат в гръб и пребит почти до смърт от професионални бойци. Ако не беше адекватната реакция на нашите власти, които по принцип проспиват подобни проблеми, момчето можеше и да го няма сега. Тогава от „владата“ в Скопие първо неглижираха насилието, едва ли не ставало дума за битово-кръчмарски инцидент. Когато случаят се размириса и стана международен скандал, позицията им стана нападателно-защитна. Християн бил провокирал ситуацията, един вид сам си е виновен, че едни гамени го пребиха. Ама разбира се, че е виновен Християн, вината му е в това, че се чувства българин.
Поругаване на военни гробища, български паметници, заличаване на български надписи от древни църкви, език на омразата от официални лица и проправителствени медии – това е всекидневие в Северна Македония. Общото между всички тези случаи е, че извършителите или остават „неизвестни“ или стават страшно „известни“. Разбирай, че ако хвърлиш една туба с бензин срещу български обект и го запалиш, това те превръща в национален герой!
Ясно е, че не става въпрос за някакви си там хулигански изцепки. Това е държавна политика. Само преди броени дни отбелязахме много светла дата в нашата история – 80-годишнината от спасяването на българските евреи. История, обединила в справедлива кауза държава, народ, църква. История, достойна за филм! А братовчедите от Скопие не се посвениха да посегнат дори на нея. Точно на празника президентът на Северна Македония Стево Пендаровски се провикна, че България трябвало да се извини за депортацията на македонските евреи. И сякаш мед му капеше на устата като каза „тогавашното фашистко правителство в България“. Титовизми!
А реакцията на нашата страна? Няколко сърдити съобщения от Външно министерство, наподобяващи пост, публикуван на две-три бирички в социалните мрежи. Мижав интерес.
