Ина Петрова за в. „Галерия“
Близо 40 години след заснемането на филма „Поема“, актрисата Ирен Кривошиева търси изчезналата лента. Наред със сюжета, в основата му е залегнала и историята на една пламенна, но невъзможна любов, която скандализира обществото в България. А именно между двамата изпълнители на главните роли – Ирен и Стефан Данаилов.
„Филмът се засне през 1984-та, две години преди да се роди синът ни Владимир. Мястото на снимките беше в Малко Търново, на границата и понеже беше забранено преминаването без особен повод, 3 месеца бяхме затворени в този район. Аз играех лекарка, която спасява мъж, пострадал в пожар. Преди това бегло се познавахме със Стефан. Истинското запознанство и връзката ни започна там…“, спомня си Ирен и след кратка пауза добавя: „Сега си давам сметка, че от очевидците от екипа сме останали живи само аз и Цветана Манева, но тя имаше съвсем малка роля и не стоя през цялото време. Режисьор беше Стефан Димитров, отдавна отишъл си от нашия свят. Сценарият беше на Александър Томов, които почина преди три години. Участваха още актьорите Васил Попилиев, Иван Андонов и Иван Григоров, също вече покойници. Както и да е, за романса ни бързо се разчу и в последвашите събития, когато всички знаеха, но се правеха, че не знаят, след монтажа на вече заснетото, филмът изчезна. Сякаш се изпари“, разказва Кривошиева.
Скандалът е чутовен. Всенародният любимец Бате Серго или Майор Деянов от „На всеки километър“ е женен мъж, какъв пример ще даде на почитателите си.
Кривошиева, разбивачката на семейство, основна клетка на социалистическото общество, също е известна. Тя е Тинка от „Хотел Централ“, „Жана“ от „Романтична история“ и най-вече Мария от филмът на Иванка Гръбчева, по сценарий на партизанката Митка Гръбчева „В името на народа“. „Хотел Централ“ и Кривошиева обират всички възможни награди: за женска роля на Съюза на българските филмови дейци през 1983 г. и от фестивала във Варна през 1984-та, както и „Златен Лачено“ за филм в Авелино, Италия. За ролята на Мария от „В името на народа“, актрисата е отличена с „Наградата на София“.
Директивата е да не се знае какво се е случило в дебрите на Странджа планина между двамата главни артисти.
В същата година, когато трябва да е премиерата на филма, се ражда синът, плод на греховната им любов. И премиера, разбира се, няма. А понеже все пак някой трябва да понесе вината, пешкирът опира режисьорът Стефан Димитров. Бегла справка показва, че след 6 заснети филма, роденият през 1933 г. кинаджия, успява да заснеме само една лента – „Чичо кръстник“ през 1988 г. В телевизионния театър има пет постановки, но след скандала – нито една. Заличен е и като актьор – след 13 заснети роли до този момент, повече не го канят никъде да играе.
Заради Ирен е отрязана и Иванка Гръбчева. „В името на народа“ е спрян и повече никога не е показан.
Всъщност „Поема“ никъде не е прожектиран до сега. Наскоро Ирен разбира, че сега в кино „Одеон“ вървят седмици на българската класика и лентата най-после ще бъде представена пред публика. Може би заслугата да се сетят е нейна. След смъртта на Стефан Данаилов Ирен отива от името на сина им Владимир Данаилов, като единствен наследник да събере всичките филми на големия актьор, сред които е и „Поема“. Откриват го след дълго търсене и й го дават на диск.
„Заради Владко, Стефан и заради самата себе си искам да изясня някои неща. Журналистът Георги Тошев в книгата си твърди, че това между нас двамата е мимолетна връзка, но истината е, че тя продължи четири години.
Съпругата на Стефан – Мария Данаилова, знаеше от самото начало. Различна е и цялата история около „Вип Брадър“, в който участвахме аз и Влади. Цялата история е различна от това, което се представя. Стефан Данаилов беше попитан предварително и с негово съгласие влязохме в Къщата на Брадъра. За мен лично участието ни там, беше интересен опит. Имам две книги – „Моят грях“ и „Заключена в другия“. За първата се върнах от Америка, където живеех, за да я напиша. Стефан нямаше тази сила да говори за това и е нормално. Точно тогава той кандидатстваше за вицепрезидент и имаше брожения. Докато пишех, Стефан пътуваше по неговите си политически неща и аз му пратих на имейл текста.
Самият той имаше участие в него. По същият начин пуснах текста и на Иванка Гръбчева, защото отделям и място за нея. Тя сама написа своята част. Смятам, че е редно да се пишат книги за човек, докато той е жив“, категорична е Ирен Кривошиева.
Синът Владимир, който стана лекар, практикува в болницата в Хънтингтин, Западна Виржиния. Щастливо женен е за американката Виктория.
Ирен пък от 14 години е щастливо омъжена за оператора документалист Николай Николов, който е посетил всички опасни места в размирния ни свят, включително и Майдана в Украина.
Навръх 8 март Кривошиева и Роси Русева представиха пиесата на Недялко Йорданов „Две жени, без да се брои мъжът“. Това е 50-то представление и всичките досега имат огромен успех.
Пак двете играят и в комедията „Кекс вместо секс“, създадена по време на ковид пандемията.
