Търси се баланс между стабилността на банките и борбата с инфлацията. Това ставя ясно от казаното в ефира на БНР от Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според него за сегашната криза с няколкото американски банки има две интерпретации на различни наблюдатели, анализатори и инвеститори. „Едната е, че това ще изплаши Федералния резерв и ЕЦБ и те ще намалят темпото, с което вдигат лихвите. Другата версия е, че с обявения от ЕЦБ механизъм за защита на трансмисионния механизъм и с новия инструмент, който Федералният резерв обяви, има механизъм за запазване на длъжниците и на финансовия сектор от бъдещи промени в лихвите, което ще позволи на централните банки да продължат да водят монетарна политика, без са се съобразяват с банките. В момента монетарната политика трябва да е насочена така, че да смачка инфлацията. Но ако намесите аргумента, че това може да застраши банковата система, тогава трябва да правите баланс между двете““, смята експертът.
По думите му, сучилото се със Silicon Valley Bank (SVB) и другите банки е явление, което би трябвало да е добре прогнозируемо. „Когато твърде много от активите ти са инвестирани в американски държавни ценни книжа с ниска фиксирана лихва, а имаме покачване на текущите лихви, то стойността на тези облигации спада към дадения момент. Този риск не е бил контролиран и не са взети мерки за буфери и допълнителен капитал“, уточнява Богданов.
Според него облигациите в баланса на SVB струват под номинала, но все пак имат стойност, затова естеството на кризата е различно в сравнение с фалита на „Лемън Брадърс“ (през 2008 г. банката обявява най-големия банкрут във финансовата история на САЩ, отприщвайки световна финансова криза). „До 2008 година имахме натрупване на инвестиции на финансовия сектор в активи, чиято стойност стигна нула. Сега повишаването на текущите лихви се отразява в спад на цената на една облигация с фиксирана лихва, но не и в такава степен. Друго е естеството на кризата, но това е сериозен проблем“, коментира икономистът от ИПИ.
