Тази година се изпълват 80 години от хуманния акт, проява на жертвена любов към ближния, свързан със спасяването на българските евреи от депортация в лагерите на смъртта. Ролята на Българската православна църква (БПЦ) е основна, защото, ако Светият синод на БПЦ, воглаве тогава с българския и Софийски митрополит екзарх Стефан, не бе застанала твърдо и непоколебимо в защита на човешките права и на изконното право на живот на българските евреи, може би нямаше да се стигне до този наистина исторически факт, защото ние сме единствената държава, която не е пожертвала нито един български евреин. Това каза ападно- и Средноевропейският митрополит Антоний, посветено на 80-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война и на приноса на Българската православна църква за този хуманен акт, цитиран от БТА.
Поради факта, че Светият синод на Българската православна църква не се е поколебал да отстои този принципен въпрос, който е бил на себежертвена любов, на хуманност, на запазването на правото на живот, което е изконно за всяко едно човешко същество, ние се гордеем наистина с това. И в дистанция на времето отчитаме именно този исторически акт, който Българската православна църква е извършила и той е всепризнат не само от еврейската общност, но и в световен план, каза митрополит Антоний.
Той подчерта, че за спасяването на българските евреи огромна е ролята на Софийския митрополит Стефан Първи, който от 1945 до 1948 г. е екзарх на БПЦ, и на Пловдивския митрополит Кирил, избран през 1951 г. за патриарх на България. Според митрополит Антоний „те са се водили преди всичко не от силните на деня, не от страха от наказания, санкции, защото наистина времето е било смутно, било е разделно и е било страшно време – време на война“. Те са следвали моралния закон, който е повелявал техният архиерейски дълг, а именно, когато ние даваме клетва, когато ставаме епископи, казваме, че ще спазваме каноните на православната църква, няма да се поддаваме под натиска на силните на деня и ще отстояваме всичко онова, което повелява Божественият и нравствен закон. Той повелява да бъдем хуманни, човечни, да бъдем човеколюбиви и за тази любов говори св. Апостол Павел, като висша добродетел, която е над всичко: „Всичко претърпява, всичко извинява и на всичко се надява“, каза митрополит Антоний.
Делото на екзарх Стефан, на Пловдивския митрополит Кирил, впоследствие български патриарх, е неизмеримо, защото е свързано с необятната любов към ближния и тя е останала във вечността такава, каквото е, заяви Западноевропейският митрополит. Той изтъкна, че затова имената на българския екзарх Стефан и на българския патриарх Кирил са записани в паметника, в който се възпоменават всички жертви и е свързано с приноса на България в Яд Вашем, където техните имена са останали вечни в благодарната памет не само на българските евреи, но и на всички евреи.
Митрополит Антоний съобщи за БТА, че Българската православна църква и Светият синод пазят в своите архиви протоколните книги, в които са записани онези важни исторически решения през тогавашната 1943 г. Архиереят показа и една от тези протоколни книги. „Това е протоколна книга на Светия синод в пълен състав от 1943 г. В едно от заседанията, тук има доста решения, които са свързани със спасяването на българските евреи, от 25 юни 1943 г. в първата точка, след доклада на главния секретар на Светия синод, се споменава, че Светият синод има вече определено становище по еврейския въпрос“, обясни Западноевропейският митрополит. Той уточни, че в тази протоколна книга са тези главни решения и с едно от тях Светият синод застава твърдо и непоколебимо на своята позиция, че ще защити правото на живот на българските евреи, които са не само част от нашата държава, но са и част от живота на нашите сънародници.
Тези протоколи се пазят в архива на Светия синод, защото те са част от тези заседания, които са били проведени тогава през 1943 г., каза митрополит Антоний.
