Таню Киряков е роден на 2 март 1963 г. в Русе. В средното спортно училище „Майор Атанас Узунов“ играе футбол. Започва с баща си да се занимава със стрелба в 8. клас (1977 г.). Първият му международен успех е през 1984 г. на Европейското в Братислава, където се класира на четвърто място.За финала на Летните олимпийски игри в Сеул се класира с 585 т. Постига 9,9 т. и печели златен медал. В Барселона през 1992 г. се класира за финал с много висок резултат. Но пистолетът му е дефектен, с преместен мерник и така му се изплъзва медала. НаОлимпиадата в Атланта през 1996 г. заема трето място. Златен медал печели наЛетните олимпийски игри в Сидни през 2000 г. в дисциплина пистолет на 50 м. В Атина през 2004 г. е четвърти в стрелбата с въздушен пистолет и седми с малокалибрен пистолет на 50 м. Таню Киряков е депутат в XLII народно събрание от БСП. Той даде интервю за в. „Галерия“.
Интервю на Иво НЕДКОВ, в. „Галерия“
- Здравейте, Таню, първо как сте, къде ви намирам?
- Благодаря, добре съм. На стрелбището в „Гео Милев“, тренирам децата. Бях се зарекъл да не се занимавам вече със стрелбата, но не можех да откажа на Бранимира Цветанова (шефът на Спортен клуб „Левски“ и на стрелбата при „сините“ – б.а.).
- Виждате ли в децата някой нов Таню Киряков или Мария Гроздева, да не изброявам всичките ни велики стрелци?
- Повечето деца са отскоро и е рано да давам оценки. Но как да се създаде шампион, когато спортът ни няма нищо общо с онези времена, в които се изградихме ние. Тогава всичко беше подсигурено. Сега всичко се плаща от клубовете. Един пистолет струва 1500 евро, един патрон вече е 68 стотинки. А на един състезател му трябват 15 000 изстреляни на година, за да е във форма. Как да искам пари от родителите! А държавата отпуска някакви пари, които не стигат за нищо. Затова и стреляме с пистолети от 1984 година.
- Сериозно ли?
- Напълно! Сега съм и оръжейник, че нашият се разболя. Тичах няколко дни да оправям единия от пистолетите. Не ми се говори в какви условия работим. Наричайте я Народна република, социалистическа, както искате. Но тогава спортът беше държавна политика. Но като всичко останало – разрушиха нарочно системата. Помните ли къде бяхме през 1988 година на Олимпиадата. Четвърти в света. А сега!
- Четвърти, и то с отнети сигурни златни медали от щангите?
- Да, и това си беше политика също. Предварително да се разпределят титлите по квоти, но Иван Абаджиев, лека му пръст, не се съгласи със СССР. И хванаха с допинг, когото поискаха.
- Казахте политика, вие бяхте депутат от БСП. Имате ли още амбиции в политиката?
- Не, абсурд. Приключих завинаги. Пак по същите причини. Смятам, че когато един човек бъде поканен от гражданската листа за някаква експертиза, трябва да се чуе мнението му. Първата ми работа беше точно подготовка на законите за базите така, че клубовете да ги ползват, без да плащат непосилни суми. Но разни хора, които не са се събличали по физическо сигурно, знаеха повече от мен. Такъв съм, че не им цепя басма. Не съм роден за партийна дисциплина. Затова не искам да чуя за участие в политиката вече. Нито за федерация, нищо, че колегите още са ми признателни за свършеното по мое време.
- Уникален сте в родната ни история като единствен спортист, спечели олимпийска титла и преди, и след 10 ноември. Какво получихте за единия и другия златен медал?
- За златото в Сеул през 1988 г. взех волга и 2000 долара или лева, тук ще ви излъжа. Но си бяха пари, де, като за онези времена. Волгата карах година и половина, после я продадох. За златото в Сидни през 2000 година ми дадоха 60 000 лева.
- Вярно ли, че през 1988 година на приема при Тодор Живков сте били отделени с боксьора Ивайло Маринов (с родно име Исмаил Мустафов – Б.а.) от останалите ни шампиони на друга маса?
- Така беше – защо, питайте някой от организаторите, ако има живи. Приемът беше по случай връчването на медалите на спортистите – „Герой на социалистически труд“. Аз и Ивайло не станахме обаче. Иначе Тодор Живков се държа нормално, дойде при нас, поздрави ни. Със сигурност не той го е измислил. Но вижте, никога не съм обръщал внимание на тези неща, аз съм гледал да свърша своята работа. И съм бил винаги удовлетворен. А и повече ме впечатли посрещането през 2000 година, когато се събраха 300 деца от стрелбата! Аз не знам дали сега има общо толкова трениращи. Чувството с тези деца обаче беше невероятно. Не ме интересува, че не съм станал герой на социалистическия труд.
- Винаги питам – спахте ли спокойно преди титлите, във вашия случай две на брой?
- Аз дори не помнех, но ми разказваха как в Сеул сме играли предната вечер карти. В Сидни четох книга преди състезанието. Това си ми беше навик. Винаги четях преди голям финал, защото книгата ме успокоява, приспива. Така стана и на Олимпиадата в Сидни. Почетох, до колко часа не знам. Спал съм отлично после.
- Нямаше ли напрежение?
- Не, напрежение има, когато не си подготвен. Аз знаех много добре какво мога. Винаги съм казвал предварително точките и съм познавал с 3,4, хайде до 5 разлика (при 566 точки, например, за титлата в Сеул – Б.а.).
- Някоя куриозна случка от двете олимпиади?
- За Сеул летяхме с чартър. Заспах веднага след излитане долу на земята, между седалките. Събудих се направо в Сеул. Спал съм непробудно.
- Четох, че имате невероятно вътрешно спокойствие, способност да се изолирате, като дори понякога ви мислят за заспал! Може би това е безценно качество във вашия спорт?
- Това е качество, придобито от годините работа с нашия психолог Димитър Тодоров. Казва се автогенна тренировка. Много работехме. Точно това ме учеше – как да се отделя от всичко. От много състояния ме е вадила тази система. Още работи със спортисти човекът, между другото. Така че нищо не ми е дадено. За мен талантът има роля не повече от 5 процента при успеха. Другото е труд и тренировки. Никой не ме е карал насила! Въпреки че баща ми Христо беше треньор по стрелба, аз сам пожелах да се занимавам с този спорт. Между другото, той още движи клуба в Русе, а ще навърши 94 години.
- И работи още в спорта! Шапка му свалям! Нека е здрав!
- Дай боже! Енергията му е впечатляваща.
- Как разпускате вие, когато не сте на стрелбището?
- С риболов. Много обичам да хвана въдиците и да се изолирам някъде край Дунава.
- Като рожба на Русе е логично?
- За съжаление, рядко стигам до Русе. Повече ходя до Козлодуй, Лом, в тази част. Гледам да съм сам, да няма хора около мен.
- Какво прави вечер Таню Киряков, когато е у дома?
- Никога не съм бил по яденето и пиенето. Е, още пуша. Обичам да седна и да изгледам някой хубав филм. Спортна тематика, приключенска, това са ми любимите. Тези формати, шоу програми, които пълнят ефира обаче не ги гледам. Това са социални експерименти, които до нищо хубаво няма да доведат.
- Колко внуци имате вече?
- Дъщерята ме дари с трима. Големият внук е втори клас, едната внучка навърши 3 години, а най-малката е на година и половина.
- Ще стане ли някой от тях спортист?
- Каквото си изберат сами. Най-лесно е да ги взема с мен по цял ден на стрелбището. Но насила хубост не става. Както казах, мен не са ме карали да ставам спортист. Благодарен съм на баща ми и другите му колеги, които ме направиха шампион. Благородно съм крал от всеки по някаква идея. В спорта е така.
- 60 години, каква е равносметка?
- Доволен съм от постигнатото. Трудил съм се много и съм постигнал резултати. Гледал съм да върша своята работа, не съм чакал признания и оценки. Така бях и като спортист, после и във федерация, и в парламента. Е, ядосвали са ме, гледам вече да си пазя нервите. Правех бъбречни кризи! Стига толкова!
- Мечтата, която искате да постигнете до края на живота?
- Да съм здрав, жив. Трето… Нека всички колеги, които прекъснаха кариерите си, да се върнат в спорта и да се реализират. Навремето спортистите бяха към армия, МВР, други ведомства. И когато приключваха, им предлагаха работа. Имаше сигурност. Сега как да запаля децата! Как да кажа на родителите им, че трябва да си плащат, за да спортуват децата им. Дано това се промени!
