Снимка: ЕПА/БГНЕС
Голяма част от надзора в проектирането е напълно фиктивен, заяви в ефира БНР инж. Красимир Кърпаров – член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП). „Това се дължи на начина на работа на тези фирми. Те се регистрират с един списък със специалисти, които имат диплома по съответната строителна специалност, и някакъв 5-годишен стаж, но дали са го работили това нещо – няма значение. Това е един списък, проформа, от „мъртви души“, които дали извършват тази дейност изобщо не е ясно. Това, което в голяма част от дейността се извършва, е преписване на записките на проектантите, без реални проверки по същество на самия проект. В процеса на надзора, когато той няма назначени хора на щат, управителят на фирмата, който обикновено е фирма от един човек, подписва всички специалисти, тъй като няма задължително удостоверяване на подписите. Дали ще го имитира или ще си сложи собствения подпис, това е без значение. В крайна сметка този специалист от списъка не извършва съответната дейност, съответно управителят пенкилер се упражнява“, алармира инж. Кърпаров.
По думите му, когато европейските фирми дойдат у нас, много бързо научват тези порочни практики.
„За да са абсолютно в час с тези „нововъведения“, си наемат български подизпълнители. Общо взето западната фирма се явява фасада, а реално на място много често са българските подизпълнители. Това пак е с цел печалба, защото по този начин западната фирма си минимизира разходите“, поясни той.
Инж. Красимир Кърпаров направи паралел между България и Турция. „Този начин на стопански живот, на сектор „Строителство“, какъвто е в Турция – едно такова икономическо обвързване между проектант, строител и надзор може да доведе до много тежки резултати при такива събития. В Турция строителните предприемачи са си организирали и проектантски фирми, и надзорни фирми и всичко това е с цел печалба, от алчност, спестява се от всичко. При нас ситуацията е сходна. Няма законова забрана строителна фирма да си има и проектантска, и надзорна“, припомня той.
Ставаме съучастници, ако не съобщаваме за преустройства и премахване на носещи стени без проект и експертиза, категоричен е експертът. „Когато се правят премахвания на стени, по-сериозни преустройства, приобщаване на покриви и надстрояване, трябва да се направи преоценка на цялата сграда, а не с едно становище да се минава метър. Хората не трябва да мълчат. В нормативната база е казано, че сградата трябва да има технически паспорт при реконструкция и преустройства, но това се заобикаля. Трябва да се спрат тези заобиколни пътеки, за да бъдат сградите сигурни. Паспортите трябва да се сложат в публичен регистър и всеки, който си купува жилище в тази сграда, да има информация какво купува, в какво състояние, да не е в окаяно състояние“, добави експертът.
В строителните норми по сеизмично инженерство строителство върху разломни и свлачищни зони е забранено, подчерта инж. Кърпаров. По думите му има регистър на свлачищата, за разломите обаче – не и малко са хората, които знаят къде са те. „В София има една камара разломи, които са буквално застроени. Строено е върху тях, а те не са малки. Това са Витошката яка и селата, които са по северната яка – Подгумер, Локорско – там е старопланински разлом. Отделно през града минават една камара други по-малки разломи, които също са не малко опасни, като например по Владайската река, в „Горна баня“, „Овча купел“. Всичките тези минерални извори, които са избликнали, са бликнали, защото земята се е сцепила, водата е влязла километри надолу и се е нагряла с температурата, която излиза. Софийското земетресение през 1858 г. – тогава се разцепва земята и тогава избликват и тези извори. То е било с магнитуд около 6,5 по Рихтер“,обясни инженерът.
По думите му други важни, подобни на София агломерации, които могат да бъдат засегнати от разломни зони, са Перник, Благоевград, Пловдив, Асеновград, Пазарджик, Първомай и Велико Търново.
АЕЦ „Белене“ не е в разломна зона, успокои инж. Кърпаров. По думите му площадката е много добре проучена. Според него от сеизмична гледна точка там няма проблем.
